Определение № 2720 от 03.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2871/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Ц. Г. срещу въззивно решение № 129/30.01.2023 г. по в.гр.д. № 2283/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, в която с него е отхвърлен иск на жалбоподателката срещу ЗД „Бул Инс“ АД с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над 45 000 лева до 80 000 лева за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП.

Ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“ АД е подал насрещна касационна жалба срещу уважената част от иска.

Касационните жалби са процесуално допустими: подадени са от надлежни страни в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и са редовни.

Въззивното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

По касационната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД:

Във връзка с доводи, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно занижен, жалбоподателят извежда правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливостта и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск по чл.266, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя; длъжен ли е съдът да посочи всички съществуващи критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото?

2. Следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, конкретни увреждания, претърпени и търпени болки и страдания на пострадалия и настъпилите усложнения и трайни последици за него и въз основа на комплексна оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

3. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката му и да съобрази значението на всяко увреждане и характера, продължителността и значение на последиците от тях за здравето и психиката му? Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания?

4. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?

5. Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

Жалбоподателката не е представила посочените от нея решения и постановления.

Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Първите четири въпроса са материалноправни и се свеждат до въпроса за това какви са критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди и какви обстоятелства имат значение за определяне на справедливо обезщетение (кои са релевантните за това обезщетение факти).

Този въпрос е обуславящ, но не е разрешен от въззивния съд както се твърди от жалбоподателката, а в съответствие с установената практика въззивният съд при новото разглеждане на делото и в съответствие с дадените му от ВКС задължителни указания е основал изводите си за претърпените от жалбоподателката наранявания, увреждания, болки, страдания, предприетото лечение и последиците от лечението на приетите по делото събраните по делото комплексна МАТЕ, комплексна медицинска експертиза, психологическа експертиза, които са изготвени въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства за конкретните и специфични за конкретния случай обстоятелства и на свидетелските показания по делото.

Така при определяне на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид установените с ППВС № 4/1968 г. и последващата практика на ВС и ВКС общи критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди и установените по делото конкретни обстоятелства, които имат значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Петият въпрос е процесуалноправен – за задълженията на въззивния съд, свързани с обсъждането на доводите и възраженията на страните и с доказателствата за фактите и обстоятелствата, на които тези доводи и възражения се основават.

Той също е обуславящ, но не е разрешен от въззивния съд както се твърди от жалбоподателката, а в съответствие с установената практика въззивният съд е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателката въз основа на преценка на събраните по делото доказателства за релевантните за тези доводи и възражения и за съществото на спора факти и след като е приел иска за неимуществени вреди за основателен, е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че по обуславящите въпроси въззивният съд не е допуснал противоречие с установената от ВС и ВКС съдебна практика.

Настоящият съдебен състав намира също, че обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно - при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради това настоящият съдебен състав приема, че по касационната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2, предл.3 ГПК.

Като последица от това и на основание чл.287, ал.4 ГПК не следва да бъде разглеждана и касационната жалба на ЗД „Бул Инс“.

С оглед изхода от това производство (не е допуснато касационно обжалване по касационните жалби и на двете страни) страните нямат право на разноски, а следва да понесат направените от тях разноски, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от изложеното съдът