Определение № 1635 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез държавен инспектор Р. И. срещу решение № 141/21.07.2025 г., постановено по в.гр.дело № 219/2025 г. по описа на Апелативен съд В., с което като е потвърдено решение от 13.01.2025 г. по гр.д. № 421/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, са отхвърлени предявените от касатора против М. И. Я., Р. И. Я. и И. Г. Д. искове с правно основание чл.143, т.2, пр.1,2 и 4, вр. чл.142, ал.2, т.2, вр. чл.141 ЗПКОНПИ и чл.153 ЗПКОНПИ: за обявяване за недействителна по отношение на Държавата на сделката, обективирана в нот.акт за покупко-продажба № 76, том VI, рег. № 15234, дело № 1036 от 27.12.2018 г., с която Р. И. Я., лично и като пълномощник на М. И. Я. продават на И. Г. Д. описаните в акта недвижими имоти; за отнемане от М. И. Я. и Р. И. Я. на имуществото, предмет на договора за покупко-продажба от 27.12.2018 г.; за отнемане от М. И. Я. и Р. И. Я. на сума в размер на 253800,00 лв., представляваща пазарната стойност на имуществото към датата на отчуждаването му; за отнемане от М. И. Я. и Р. И. Я. на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел МЛ 270 ЦЦ, рег. [рег.номер на МПС]; на вземане в размер на 32 050 лв., от които в размер на 16 050 лв., придобито от М. И. Я. с договор за цесия от 19.10.2016 г., дължимо от М. М. А. на М. И. Я. по изп. лист от 27.08.2015 г. на Районен съд Варна по изп.дело № 10158080401085 по описа на ЧСИ З. Д., ведно с всички неиздължени лихви и 16 000 лв., представляващи остатък от вземане в размер на 30 000 лв., дължимо от М. М. А. на М. И. Я., ведно със законната лихва, съгласно договор за продажба на вземане от 19.10.2016 г. Касаторът обжалва въззивното решение с доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/ Участват ли при определяне размера на нетния доход съобразно нормата на §1, т.8 ДР на ЗОНПИ, направените вноски по банкови сметки на ответниците, извършени от самите тях, от техните родители или от трети лица, за които не се установява законово основание за внасянето, в случай че те не са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период; 2/ При извършване на икономически анализ за преценка налице ли е значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ, като „приход“ ли следва да бъдат отчетени постъпилите суми по банкови сметки, извършени от самите тях, от техните родители или от трети лица и в случай че те не са налични /изтеглени от проверяваното лице на каса и чрез А., наредени преводи по сметка на трети лица, платени стоки и услуги чрез ПОС терминал и т.н./, следва ли да бъдат отчетени като „разход“ или същите не следва да участват в размера на несъответствието нито като приход, нито като разход; 3/ Представляват ли „доходи, приходи и източници на финансиране“ по смисъла на §1, т.2 ДР на ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на нетния доход, съобразно нормата на §1, т.8 ДР на ЗОНПИ, получените от проверяваното лице парични суми с неустановен законен източник; 4/ Допустимо ли е да се търси номинално сравняване и съпоставяне на размера на причинената с престъплението вреда и/или придобита облага, установена в хода на наказателното производство и стойността на установеното и претендирано за отнемане имущество по ЗОНПИ; 5/ Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е възможно, само ако се докаже връзка между деянието, повод за образуване на проверката/производството по ЗОНПИ, и средствата, които са вложени за придобиването му; По първите три въпроса се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС – ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и на конкретно посочена казуална практика на ВКС, а по четвърти и пети въпрос – със задължителната практика на ВКС – ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК, както и с решение по гр.д.№ 3939/2023 г. на IV г.о. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК са формулирани и следните два въпроса: 1/ Приемането на парични активи за законен приход/доход/източник на финансиране, независимо дали са от законна дейност или от т.нар. „сива икономика“ противоречи ли на решение № 13 от 13.10.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. на КС и 2/ Следва ли доходи, които не са надлежно декларирани и за които не са платени дължимите данъци, в нарушение на чл.60, ал.1 от Конституцията на РБ, да се приемат за законен приход/доход/източник на финансиране в производствата по ЗОНПИ. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на № 13 от 13.10.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. на КС. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът повдига и следните въпроси: 1/ При какви обстоятелства, установени в хода на гражданското производство, съдът следва да се позовава на чл.1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС предвид легитимната цел на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, която е насочена към защита на обществения интерес, като се има предвид, че производството по ЗОНПИ се развива независимо от наказателното; 2/ Допустимо ли е приравняване и съпоставяне между постановени решение на ЕСПЧ /дело „Т. и други срещу България“, „Й. и други срещу България“ по водени дела по ЗОПДИППД /отм./ и образувани и водени дела по ЗОНПИ, развиващ се независимо от наказателното производство; 3/ Какъв е стандартът на доказване за установяване на връзка между незаконна дейност и придобито имущество в производствата по ЗОНПИ, и достатъчно ли е за спазване на принципа на пропорционалност по чл.1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС установяването на обосновано предположение за такава връзка, основано на комплексната оценка на обстоятелствата, вкл. значителното несъответствие между имуществото и нетния доход и 4/ Налага ли принципът на пропорционалност изискване връзката да бъде само от „престъпна дейност“, или е достатъчна връзка с „незаконна дейност“ в по-широк смисъл и изисква ли принципът на пропорционалност прякото доказване на тази връзка или е достатъчно обосновано предположение за връзка; Допълнителният критерий по тези въпроси е обоснован с нуждата от тълкуване на понятието „незаконна дейност“ и от изясняване на стандарта на доказване в производствата по ЗОНПИ, и по-специално на въпроса дали „обоснованото предположение“ за връзка между незаконната дейност и имуществото е достатъчно за спазване на принципа за пропорционалност. Насрещните страни – М. И. Я. и Р. И. Я., чрез адв. И., в отговора на касационната жалба излагат становище, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С разпореждане от 15.01.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2026 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия за приемане на тълкувателно решение по въпроси, които са преформулирани по предложение на комисията в закрито заседание на ОСГК от 5.03.2026 г., както следва: Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десетгодишния период по чл.112, ал.3 ЗОНПИ; При определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото; Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество; Отговорът на тези въпроси има значение за настоящото производство, тъй като част от тях са решаващо произнесени от въззивния съд и са повдигнати и от самия касатор в изложението към касационната жалба. Ето защо, производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 1/2026 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,