Определение № 416 от 26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5378/2014 г.

С искане вх. № 10864/12.10.2015 г касаторът по делото С. Г. Т. от [населено място] моли съда да допълни, постановеното по делото определение № 1083/2.10.2015 г по гр.дело № 5378/14 г на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Молителката счита, че това определение по чл. 288 от ГПК е непълно, тъй като съдът не се е произнесъл по направения в касационната жалба довод за това представлява ли въззивното решение валиден и допустим съдебен акт.Подържа, че задължение на Върховният съд при разглеждане на касационната жалба е да извърши проверка относно това дали обжалваното решение е нищожно или недопустимо.Подържа също, че в мотивите на определението по чл.288 от ГПК съставът на ВКС не се е произнесъл относно извършената от въззивния съд преквалификация на иска. Ответницата по молбата за допълване Й. С. Д. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са касае за непълен съдебен акт, който се нуждае от допълване. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: с определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, ВКС извършва селекция на касационните жалби, като се произнася по допускането, респ. - недопускането на касационното обжалване на въззивното решение, извършвайки преценката си по критериите, установени в чл. 280, ал. 1 от ГПК, представляващи общи основания за това - материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ правните изводи в обжалваното въззивно решение и изхода на спора по делото (чл. 280, ал. 1 от ГПК), както и допълнителни основания - съответният правен въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), да е решаван противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК) или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК). С оглед това, предметът на произнасяне от ВКС по реда на чл. 288 от ГПК се очертава, на първо място от касационната жалба - дали с нея се обжалва цялото въззивно решение или част от него; и на второ място - от изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което следва да са изведени и формулирани общите основания, и да са аргументирани допълнителните основания за допускането на касационното обжалване. От изложеното следва, че непълно определение по чл. 288 от ГПК би било налице, ако ВКС се е произнесъл по допускането, респ. - недопускането на касационното обжалване само на част от въззивното решение, а то е било обжалвано и в други негови части или изцяло; или ВКС се е произнесъл по изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба само на едната от страните, а то е било обжалвано и от другата страна по делото. В случая в молбата на Т. не се сочи такава хипотеза. Производството по чл. 288 от ГПК няма за предмет и ВКС не обсъжда в него касационните оплаквания на жалбоподателя, а извършва единствено преценката по посочените критерии по чл. 280, ал. 1 от ГПК - дали обективно са налице, наведените от касатора общи и допълнителни основания за допускане на касационното обжалване.Последните следва да се съдържат в изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, което трябва да е приложено към касационната жалба при подаването й в съда. В случая в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК не са наведени доводи за нищожност или недопустимост на въззивното решение.Поради това в определението по чл.288 от ГПК съставът на ВКС не е изложил самостоятелни мотиви в тази насока.Действително служебно задължение на съда е прецени дали обжалваното решение е нищожно или недопустимо, но мотиви в тази насока съдът дължи само когато прецени, че актът е нищожен или недопустим или когато е изрично сезиран с такова твърдение в изложението към касационната жалба.В настоящия случай съдът е преценил, че въззивното решение е валидно и допустимо, поради което е пристъпил към обсъждане на повдигнатите въпроси, в това число и относно дадената от въззивния съд правна квалификация /л.216 от делото на ВКС/.Отделно от това, само за пълнота на изложението следва да се добави, че преквалифицирането на предявения иск от въззивния съд не води до твърдените от касатора пороци-нищожност и недопустимост на съдебния акт. В заключение, молбата-искане следва да се остави без уважение, като неоснователна. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение