Определение № 4217 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5387/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Ч. срещу решение № 4001 от 19.07.2023 г. по в.гр.д.№ 14877 от 2021 г. на Софийския градски съд, възз.II-Г състав, с което е потвърдено решение № 20192944 от 01.10.2021 г. по гр.д.№ 64886 от 2017 г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 24 състав за отхвърляне на предявения от В. Ц. Ч. срещу Държавата, чрез МРРБ, Министерството на културата и Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението на следния недвижим имот: незастроен имот с площ от 545 кв.м., находящ се в [населено място], район „Т.“, [улица], представляващ имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, стар имот с пл.№ * в кв.*** по предходен план с площ от 542 кв.м.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, както и че е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Може ли преценката дали един имот е публична държавна собственост да се базира единствено на съставени през годините актове за държавна собственост /АДС/, отразяващи регулационни промени, или следва да бъде направена на база всички събрани доказателства по делото, сочещи фактическо реализиране или нереализиране на мероприятие за публични нужди ?

2. Дали от съставените пред годините АДС единствено и неоспоримо се доказва принадлежността на правото на собственост и фактическото ползване на имота от страна на Държавата ?

3. Дали може да се счита за публична държавна собственост незастроен имот, определен, но неизползван за нуждите на училище, само поради включването му по регулационния план в парцел, отреден за училище и поради вписването му като такъв в АДС ? За определянето на един имот като публична държавна собственост, явяваща се пречка за реституцията му, достатъчна предпоставка ли е същият по регулационен план да е бил включен в терен, отреден за нужди на училище и да е описан като част от този терен в новосъставен акт за държавна собственост ?

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че непроизнасянето на въззивния съд по доводите на ищеца във въззивната жалба, касаещи посочените по-горе правни въпроси, следва да се счита за произнасяне в смисъл на отхвърлянето на тези доводи, което пък било в противоречие с посочената практика на ВКС: решение № 61 от 26.05.2014 г. по гр.д.№ 7685 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 50041 от 02.08.2023 г. по гр.д.№ 1685 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 60114 от 22.12.2021 г. по гр.д.№ 197 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 96 от 1997 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Касаторът твърди още и че решението на Софийския градски съд е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като постановено в нарушение на основния правен принцип за задължението на съда да зачита административните актове, в случая представените заповеди за деактуване на процесния имот от 2001 г. /да счита същите за законосъобразни до доказване на противното/.

В писмени отговори от 30.10.2023 г., 08.11.2023 г. и 13.11.2023 г. пълномощниците на ответниците по жалбата Държавата, чрез МРРБ, Министерството на културата и Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография оспорват жалбата. Молят обжалваното решение да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендират за направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. Ц. Ч. срещу Държавата, чрез МРРБ, Министерството на културата и Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография иск с правно основание чл.108 ЗС за процесния имот, въззивния съд е приел, че ищецът В. Ц. Ч. не е придобил правото на собственост върху имота на основание договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 109 от 12.05.2006 г., тъй като този имот не е бил реституиран в полза на неговия праводател Ц. Ч.. Процесният имот, който е бил одържавен през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС, не бил реституиран на две основания: на първо място, защото заповедите за деактуване на имота от 2001 г. били нищожни /издадени от некомпететен орган- Областния управител на Област София, вместо от Министъра на регионалното развитие и благоустройството/ и на второ място, защото от представените актове за държавна собственост се установявало, че през годините Държавата е управлявала и ползвала имота за нуждите на училище.

При постановяване на решението си въззивният съд не се е произнесъл по съдържащите се във въззивната жалба на В. Ч. доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон /един от които за нарушение на чл.1 ЗВСВОНИ, според който възстановяването на правото на собственост по реда на този закон се извършва по силата на закона, а не с административен акт/ и на процесуалния закон /необсъждане от първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства, едно от които заключението на съдебно-техническата експертиза/.

Доколкото в обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изрично се поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по конкретно посочени от ищеца доводи във въззивната му жалба /доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно това дали процесният имот е публична държавна собственост, какво е доказателственото значение на актовете за държавна собственост и има ли отчуждително действие самото отреждане на имот по регулационен план/, в рамките на правомощията си, съобразно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, да конкретизира и квалифицира поставените от касатора въпроси, настоящият състав на ВКС приема, че касаторът е поставил и въпроса: Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба доводи и възражения и да обсъди събраните във връзка с тези доводи и възражения доказателства ? По този въпрос е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване- противоречие с практиката на ВКС, например ТР № 1 от 09.12.2013 г. по гр.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50 от 22.05.2019 г. по гр.д.№ 1441 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 42 от 10.06.2015 г. по гр.д.№ 4492 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о. и др.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение