Определение № 920 от 21.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2169/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Ф. ИВАНОВА М. чрез адв. Ч. обжалва решение № 436 от 12.04.2024 г. по в.гр.д. 2317/23 г., САС, ГК 10 състав, с което е обезсилено решение № 196 от 18.05.2023 г. по гр.д. 384/21 г., ОС-Кюстендил и е прекратено производството по делото.

В касационната жалба жалбоподателят е изложил съображения за допуснати нарушения на чл. 513, ал. 1 от КЗ, при постановяване на настоящето решение. Излага съображения за обстоятелства относно наличие на осъществено пътно-транспортно произшествие на територията на Р България от водач на лек автомобил, с регистрация в Германия, като водачът бил имал гражданска отговорност, сключена със застрахователно дружество при немски застраховател. С оглед отправено искане за заплащане на застрахователно обезщетение до кореспондента на този застраховател в Р България и отправения отказ, според касатора са налице предпоставките за предявяване на иска срещу НББАЗ.

Моли да се отмени решението и вместо него делото да се върне на същия съд за разглеждане на иска по съществото на спора.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, недопустимост на съдебното решение.

Освен това излага съображения за очевидна неправилност на въззивното решение, основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Излага съображения за нарушение на императивна правна норма и нарушение на формалната логика при постановяване на решението. Въззивният съд бил пренебрегнал нормата на чл. 513, ал. 1 от КЗ, според която в случаите на съдебен иск по чл. 511, ал. 1 от КЗ и при спазване на реда, предвиден в чл. 511, ал. 3 от КЗ, НББАЗ бил единствено процесуално легитимиран да отговаря пред компетентния български съд, освен ако искът не бил предявен срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на този застраховател не бил процесуално легитимиран по исковете по изречение първо. Въззивната инстанция била се произнесла в нарушение на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, както и в противоречие с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на ВС и ВКС.

Поставя следните правни въпроси:

1. Съгласно разпоредбата на чл. 511, ал. 1, т. 1 вр. чл. 513 от КЗ, притежава ли кореспондентът на застрахователя на МПС, виновно причинило ПТП, надлежна процесуална легитимация в качеството на ответна страна при съдебен иск за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди?

2. Разпоредбата на чл. 511, ал. 1, т 1 от КЗ следва ли да бъде приложена и по отношение на съдебния иск?

По посочените два правни въпроса касаторът сочи наличие на противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 17 от 10.02.2024 г. по т.д. 2264/22 г, решение № 539 от 07.05.2024 г. САС, определение № 61 от 29.01.2015 г. по тд. 1609, определение № 265 от 31.07.2020 г. на ПАС по ч.т.д. 380/20 г, определение № 176 от 28.05.2020 г. по ч.т.д. 652/20 г., 1 ТО, определение № 269 от 29.01.2020 г. на САС по ч.гр.д. 5909/19 г, решение от 23.02.2022 г. на ОС Хасково по т.д. 26/21 г, решение № 260010 от 1.3.2021 г. на ОС Перник, по т.д. 127/19 г., решение № 5425/13.08.2018 г. на СГС по гр.д. 15 389/16 г, решение № 358 от 18.10.2019 г. на ОС-София по гр.д. 690/18 г, Решение № 24 от 09.03.2020 г. по в.т.д 11/20 г. С посочване на решенията, формиращи практика на ВКС, касаторът обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По поставените 1 и 2 правни въпроси касаторът освен соченото основание съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК обосновава допълнително основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК.

3. При липсата на надлежна процесуална легитимация на страните и нередовност на исковата молба, следва ли съдът да следи служебно и да дава указания за отстраняване на нередовностите, след което да продължи съдопроизводствените действия или без да дава указания обезсилва решението и прекратява производството по делото. Сочи наличие на противоречие с даденото разрешение от въззивния съд на трайната практика на ВКС, изразена в решение № 60 151 от 15.06.2021 г. по гр.д. 3877/20 г, III ГО, решение № 531 от 12.12.2011 г. по гр.д. 1536/10 г.,IV ГО, решение № 315 от 23.06.2011 г. гр.д. 1591/10 г, IV ГО, решение № 128 от 29.04.2011 г. по т.д. 1356/09 г, IV ГО, т. 4 от ТР 1/17.07.2001 г. по тълк.д. 1/00 г. на ОСГК на ВКС, обобщена и в ТР 5/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. 5/13 г. на ОСГТК на ВКС. По поставения трети правен въпрос с посочените решения на ВКС касаторът обосновава допълнително основание съгласно т. 1, чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва касационната жалба. Счита, че касационната жалба е основателна в частта, с която се иска обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане по същество на спора от друг съдебен състав и неоснователна в частта, с която при условия на евентуалност се иска отмяна на същото и постановяване на решение, с което да се уважат предявените искове, поради което я оспорва в посочената част.

Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да постанови решение, с което да обезсили решението на първоинстанционния съд и прекрати производството пред себе си, въззивният съд е приел, че ищцата е предявила иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу Сдружение „НББАЗ“ от смъртта, на лице, с което била живяла при условията на фактическо съжителство. Била установена вината на водача на МПС, чиято гражданска отговорност била застрахована от застраховател в Р Германия. Прието е, че застрахователят има кореспондент в Република България, който отговарял по искове за обезщетение на трети лица от ПТП. Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ отговаряло само, ако чуждестранният застраховател нямал кореспондент в страната. Въззивният състав е посочил, че съгласно чл.511, ал. 1, т. 1 от КЗ, когато е настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработвала от кореспондента на територията на страната на застрахователя на виновния водач.

Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 2 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, кореспондент е застраховател или друго лице, определено от един или повече застрахователи с одобрението на бюрото на държавата, в която лицето е установено, с оглед на това да се обработват и уреждат претенции, възникващи от произшествия с участието на превозни средства, за които застрахователят/застрахователите били издали застрахователна полица и които били възникнали в съответната държава. Според чл. 3, т.1 от Вътрешните правила, ако в хода на разследването бюрото установи, че застрахователят на превозното средство, участвало в произшествието, е идентифициран и че има одобрен кореспондент на този застраховател в съответствие с разпоредбите на чл.4, бюрото препраща незабавно информация на кореспондента за по-нататъшни действия. Съгласно чл. 4, т. 4 от Вътрешните правила, кореспондентът обработва всички щети, образувани в резултат на произшествие с участието на превозни средства, застраховани от застрахователя, поискал одобрението му, съгласно законовите и регулаторни разпоредби, приложими в държавата, в която е настъпило произшествието, относно отговорността, обезщетяването на увредените лица и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, от името на бюро, което го е одобрило и от името на застрахователя, който е поискал одобрението му. Съгласно законовата разпоредба на чл. 511, ал.1, т.1 от КЗ пасивно легитимиран да отговоря по иск за обезщетяване на имуществени или неимуществени вреди от пътно произшествие е кореспондентът на застрахователя на виновния водач, а не Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. Неговата пасивна процесуална легитимация и качеството му на надлежна страна в процеса произтичала от закона и не можела да бъде променяна.

Въззивният съд е посочил още, че за наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск, съдът следи служебно. Една от тях била претенцията да бъде насочена срещу надлежна страна като противното водило до недопустимостта ѝ. Установил е, че по делото нямало данни, че „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД вече нямало качеството на кореспондент на германския застраховател, което обстоятелство съдът бил длъжен да съобрази на основание чл. 235 от ГПК. Поради това въззивният състав е приел, че процесният иск е предявен срещу ненадлежен ответник и производството по делото като недопустимо следвало да бъде прекратено.

Допускането на касационно обжалване се извършва, на основание чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличие на основания, обосноваващи извод за евентуална нищожност на съдебното решение, на основание чл. 280, ал.2, пр. 1 от ГПК. Липсват основания, от които могат да се направят изводи, че е налице евентуална недопустимост на съдебното решение и съответно е изключено наличието на основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК.

С оглед решаващия извод на въззивния съд относно липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника, който е обусловил извода за недопустимост на решението на първоинстанционния съд и на производството пред въззивния съд, с поставения трети правен въпрос касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. В т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че касационната инстанция в стадия по селекция на касационните жалби може да конкретизира поставения от касатора правен въпрос. На основание посоченото правомощие поставеният трети правен въпрос следва да се уточни както следва: Относно наличието на пасивна легитимация на сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ като надлежна страна в процеса. Касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка съответствието на даденото разрешение от въззивния съд със служебно известната на настоящия съдебен състав, трайна практика на ВКС, определение № 408 от 15.12.2014 г. по ч.гр.д. 4633/14 г., ВКС, II ГО, решение № 113 от 29.08.2012 г. по т.д. 396/11 г, ВКС, II ТО.

Предвид изложеното ще следва да се допусне касационно обжалване на въззивното съдебно решение.

По поставените първи и втори правни въпроси в изложението, представено на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от касатора, съдът ще се произнесе с решението по делото.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК касаторът е освободен от внасяне на държавни такси.

Така мотивиран Върховният касационен съд