Определение № 2824 от 13.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1555/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Камекс Комерс“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя В. К., чрез адв. И. Н. от АК - Бургас, срещу решение № 15/16.02.2026г. по възз.т.д./н/ № 176/2025г. на Апелативен съд - Бургас в частите, с които, след частична отмяна на решение № 296 от 3.10.2025г. по т.д./н/ № 182/2024г. на Окръжен съд - Бургас, е обявена неплатежоспособността на „Камекс Комерс“ ЕООД, [населено място], с начална дата - 31.12.2023г., открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваните части, като постановено при съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано - основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. По молбата на „Агро ферт България“ ООД касаторът оспорва извода във връзка с направеното от него оспорване на приложените от молителя документи. Изразява несъгласие с изводите за предаване на сумите на основание сключен между него и молителя договор, респективно за възникване на задължение за връщането им. Счита за неправилен аргумента на въззивния съд, че не е върнал платените поради грешка суми, като намира за неприложима нормата на чл.293, ал.3 ТЗ, доколкото възражението не е за порок на волята, а - за изначална липса на договор. Оспорва извода, че вземанията произтичат от търговски сделки. По молбата на „Алси 8“ ЕООД касаторът изтъква, че представените фактури не са подписани, не е доказано да са приети и получени от представител на ответника, към тях не са приложени договорите и другите изискуемите от търговската практика документи и фактурите не са осчетоводени от молителя, поради което вземанията по тях не са доказани. Релевира, че извършените плащания са без посочено основание и не могат да се приемат за признание на факти и/или правоотношения. Изразява несъгласие с извода, че оспорените договори за заем са подписани от управителя му. Според касатора изводът, че е неплатежоспособен, е неправилен, като извършен в нарушение на разпоредбата на чл.631 ТЗ, доколкото не е доказана нито една от предвидените в нея две предпоставки. Релевира оплаквания, че не са обсъдени аргументите му в тази връзка, не е извършена адекватна оценка на реалния капитал на дружеството, не е взет предвид публикуваният ГФО, изводите са основани на индикативни, презумптивни данни и не са изпълнени служебните правомощия за назначаване на допълнителна или повторна експертиза. По изложените подробни съображения искането е за касиране на въззивното решение в обжалваните части и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат допълнителните селективни основания по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните, от значение за правния спор?

2. Обвързва ли страната договор, който тя в процеса отрича да е подписвала, и който договор не е бил подписан саморъчно от нея, а подписът е бил положен чрез печат-клише на подписа му, без да е установено кой го е положил – законният представител или друго лице с представителна власт? Следва ли да се проведе доказване и чия е доказателствената тежест за доказване на твърдения положителен факт, че подписът чрез техническо средство е бил положен именно от законния представител?

3. Представлява ли подписът на главен счетоводител върху счетоводен документ извън кръга на представителната му власт признание на задължение по см. на чл.116, б. „а“ ЗЗД или извънсъдебно признание, обвързващо дружеството? По този въпрос касаторът намира, че е налице противоречие с решение № 50070/12.08.2024г. по т.д.№ 981/2021г.

4. Достатъчно ли е единствено получаването на парична сума по банков път, без посочено основание и без доказателства за съгласие за заем, за да се приеме за доказано възникването на договор за заем по чл.240 ЗЗД? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 240/26.10.2016г. по гр.д.№ 922/2016г., IV г.о.

5. Може ли съдът да приеме за доказано съществуването и изпълнението на договор за услуги единствено въз основа на счетоводни записвания на ищеца, без представен договор, фактури, приемо-предавателни протоколи или други външни доказателства? Касаторът сочи решение № 88/11.06.2015г. по гр.д.№ 4559/2014г., IV г.о.

6. Представлява ли извършването на частично плащане без посочено основание признание на задължение по конкретен договор и може ли такова плащане да се тълкува като доказателство за съществуване на различно правоотношение? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 100/20.06.2011г. по т.д.№ 194/2010г., II т.о.

7. Допустимо ли е съдът да приеме неплатежоспособност на търговец по чл.608 ТЗ въз основа на съдебно-икономическа експертиза, която не е изготвена въз основа на пълните счетоводни данни на длъжника, не отчита последния годишен финансов отчет и съдържа индикативни показатели, поради липса на информация? Според касатора даденото разрешение е в противоречие с решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., II т.о., и решение № 33/07.09.2010г. по т.д.№ 915/2009г., II т.о.

Не са постъпили писмени отговори от „Агро ферт България” ООД, [населено място], и „Алси 8“ ЕООД, [населено място].

Съставът на I ТО, след като прецени доводите и данните по делото, намира следното:

Производството по делото е образувано по молба на „Агро ферт България” ООД, [населено място], към която с молба се е присъединило „Алси 8“ ЕООД, [населено място], за обявяване неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, на „Камекс комерс“ ЕООД и за определяне на началната й дата - 01.01.2024г., за откриване производство по несъстоятелност и за назначаване на временен синдик.

За да отхвърли молбата, първата инстанция е приела, че липсват достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията на молителите, че имат изискуеми вземания спрямо длъжника по см. на чл.608, ал.1 ТЗ, поради което не е обсъждала състоянието на ответника на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. По молбата на „Агро ферт България“ ООД е изтъкнато, че по делото не са представени договорите за заем, за които са съставени лихвените листове; представените по делото лихвени листове и потвърдително писмо не са подписани саморъчно за ответника, а подписът на управителя е поставен чрез подпис-печат, поради което възниква съмнение кой е положил печата, а практиката на полагане на подписа е без правно значение; представеното извлечение от банковата сметка на „Агро ферт България“ ООД доказва само реалното предаване на сумите, но - не и поето от ответника задължение за връщането им. Същевременно е прието, че не е доказан падежът и съответно - че се касае за ликвидни и изискуеми задължения, доколкото счетоводството на ответника липсва и заключенията на СИЕ са хипотетични. По молбата на „Алси 8“ ЕООД е изтъкнато, че представените договори за заем са оспорени от ответника като неавтентични, от заключението на съдебно-графологичната експертиза е установено, че те не са подписани саморъчно от управителя на ответника, а подписът е поставен с печат; липсват доказателства за реално предоставяне на сумите и представените фактури, сами по себе си, не установяват сключването на сделките, тъй като не са подписани, липсват данни да са приети от представител на ответника и липсват доказателства за доставяне на стоките и за извършване на услугите и за отразяване на фактурите в счетоводството на ответника, евентуално - за ползване на данъчен кредит.

Сезиран със съвместна въззивна жалба на молителите, въззивният съд не е споделил изводите на първата инстанция за недоказаност на вземанията. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел, че молителите са активно материално легитимирани в производството като кредитори на ответника с изискуеми парични вземания.

По молбата на „Агро ферт България“ ООД: При обсъждане на направеното оспорване на авторството на подписите на управителя на ответника на представените по делото лихвени листове и потвърдително писмо за задължения, представляващи отпечатъци от печат(щемпъл), преди всичко решаващият състав е изразил принципното становище, че няма никаква пречка документът да бъде подписан чрез полагане на отпечатък от предварително изработен печат (щемпел), като е цитирал решение № 194/18.06.2013г. по гр.д.№ 1100/2012г. Доколкото в случая ответникът не е признал, а е оспорил така поставените подписи-печати, въззивният състав е изтъкнал, че ответникът не е оспорил съществуването на подписи-печати на управителя си и използването им в търговската му дейност, установената от заключението на експертизата последователна практика на полагане на подписа на управителя на ответника по този начин и, че ответникът не е въвел твърдения за неправомерно отнемане на клише-подписа от управителя, съответно - за сезиране на компетентните ограни в тази връзка и значимите правни последици от неправомерното ползване на щемпъла. В допълнение е посочил, че ответникът не е оспорил и подписа на главния счетоводител на потвърдителното писмо. Относно допълнително представените по делото разпечатки за движения по банковата сметка на кредитора въззивният състав е приел, че са съставени в изискуемата от закона форма и е изтъкнал, че наредените с тях преводи към ответника са на същите основания, дати и суми като тези по лихвените листове, с малки различия, а (по аргументи, изводими от 293, ал.3 ТЗ) ответникът не е възразил на получаването на множество преводи на суми и не е правил опити за връщането им обратно, позовавайки се на грешка, и не е въвел в процеса насрещно твърдение за друго, различно основание за получаване и задържане на сумите. Приел е, че посоченото на част от преводите основание „финансова помощ“ не опровергава възмездния характер на транзакциите, като се е позовал на разпоредбата на чл.294 ТЗ. По тези съображения е направен извод, че е доказано съществуването на заемни отношения със съдържание, обективирано в представените лихвени листове относно съществените параметри на договарянето – страни, предмет, размер, уговорена възнаградителна лихва, и престирането на заемните суми, като втори иманентен елемент от заемното правоотношение. Приел е, че касае за презумптивни търговски сделки по см. на чл.286, ал.1, във вр с ал.3 ТЗ, а, след цедиране на част от вземанията, е налице остатъчен дълг, чийто размер ще бъде установяван в следващите фази на производството.

По молбата на „Алси 8“ ЕООД: При обсъждане на направеното от ответника оспорване на подписа на управителя на представените по делото осем договора за заем въззивният състав е посочил, че те са подписани със същия печат-подпис, изпълнен от управителя К., използван за подписване на публикуваните в ТР ГФО на ответника. Изтъкнал е, че представеното уведомление за потвърждаване на салда за задължения към „Алси 8“ ЕООД към 30.04.2024г., произтичащи от съхранение, товарене и разтоварване на отпадъци от метали-скраб, е собственоръчно подписано от управителя на ответника К. и съставлява признание на задълженията по процесните фактури, че са представени преводни нареждания към седем от осемте договора за заем за плащане по сметка на ответника на посочени основания - по договор за заем или по договор за финансова помощ, задълженията по фактурите са осчетоводени от кредитора „Алси 8“ ЕООД, като е взето предвид тяхното частично погасяване и са извършени частични плащания, но е налице остатъчен дълг. Относно падежа на задълженията по фактурите въззивният състав се е позовал на чл.303а ТЗ.

За да приеме, че ответникът е неплатежоспособен и за определяне на началната й дата, въззивният съд е анализирал данните от заключението на СИЕ пред първата инстанция, изготвено в началото на м. юни 2025г. и обсъдено в ОСЗ на 01.08.2025г., за изследване на финансово –икономическото състояние на ответника за периода 2021г.-2024г. Това заключение, от своя страна, е основано на писмените доказателства по делото - представените от молителите писмени доказателства и предоставената информация от НАП за подадени от ответника справки-декларации и дневници за покупки и продажби и на данните от публикуваните в ТР ГФО на ответника за 2021г. и 2022г. Заключението е основано и на съставените от вещото лице индикативни ГФО на ответника за 2023г. и 2024г., изготвени на база екстраполирани данни от публикуваните ГФО на ответника за 2021г. и 2022г., справките-декларации по ЗДДС, предоставени от НАП, и всички известни задължения на ответника, тъй като ответникът няма публикувани ГФО за 2023г. и 2024г., като последният публикуван ГФО е за 2022г., не е подал ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2023г. и за 2024г. и не е предоставил на вещото лице и то не е намерило аналитична и синтетична счетоводна информация относно счетоводните записвания по икономическата дейност на ответника. Въззивният състав е приел, че не следва да се вземат предвид данните от допълнително представения от ответника пред първата инстанция(в същото ОСЗ, в което е обсъдено и прието заключението на СИЕ) баланс към ГФО за 2024г., по съображения, че според допълнителното заключение на СИЕ по делото този баланс не отразява действителното финансово състояние на длъжника, тъй като противоречи на принципите на счетоводната отчетност за вярно и честно представяне на стопанските операции и за документалната им обоснованост и не съдържа данни за предходен финансов период, което го дисквалифицира като годен източник на информация за търговската дейност. Съобразил е, че според допълнителното заключение на СИЕ другите новопредставени от ответника писмени доказателства са били взети предвид при изготвяне на първоначалното заключение и не налагат промяна на изводите. Въз основа на заключението на СИЕ съставът на апелативния съд е установил, че към 31.12.2023г. общият размер на краткотрайни активи на ответника е 5 414 000лв., а на краткосрочните пасиви – 5 549 000лв., но към 2024г. краткотрайните активи са 0лв.; показателите за ликвидност от 2021г. прогресивно спадат, като към 31.12.2023г. коефициентът за обща ликвидност е 0.98, а към 31.12.2024г. е 0.43 - под референтна долна граница 1, както и стойностите на останалите коефициенти също са под референтните. Установил е, че ответникът е отчел приходи и разходи за осем месеца от 2024г., но за май, юли, август и септември 2024г. е подал нулеви справки-декларации, в края на май 2024г. е уволнил целия персонал, през 2024г. е генерирал значителен дълг в размер на почти 13 000 000лв. и значителни данъчни задължения от ок. 90 000лв., краткосрочните му активи се формират единствено от материални запаси, липсват данни за финансови активи, вземания или др. краткосрочни активи и показателите за финансова автономност за периода 2021-2024г. са отрицателни величини. Обсъдил е в съвкупност преустановяването на търговската дейност на ответника, уволнението на целия персонал, неподдържането на изрядно счетоводство, генерирането и необслужването на публични задължения, невъзможността за погасяване задълженията, вкл. към молителите, с наличните краткотрайни активи, състоящи се единствено от неликвидни материални запаси, които, при прекъсната дейност, трудно биха били вложени в готова продукция и осребрени. Ето защо въззивният съд е приел, че е налице трайна обективна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията към кредиторите си, която, с оглед липсата на търговска дейност, не може да се очаква да се преодолее и не е оборена презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, поради което ответникът е неплатежоспособен, на осн. чл.608, ал.3 ТЗ, а началната дата на състоянието на неплатежоспособност - 31.12.2023г. е обоснована с най-ранния падеж на произтичащите от договорите за заем задължения на ответника и с изводите на вещото лице относно показателите на ликвидност.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Първият процесуалноправен въпрос е принципно значим за всяко възивно производство, но за обосноваване на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК по конкретното дело касаторът е следвало да посочи кои конкретно са доводите и свързаните с тях доказателства, които са останали необсъдени. Доколкото въпросът се поставя във връзка с формиране на извода по направеното от ответника оспорване на представените по делото писмени доказателства, на които са положени печати-подписи, следва да се посочи, че за обосноваване значимостта му по см. на чл.280, ал.1 ГПК са въведени единствено доводи по чл.281 ГПК - за неотносимост на посоченото от въззивния съд решение по чл.290 ГПК, поради което, като касаещ правилността, която е извън предмета на производството по чл.288 ГПК, въпросът не може да послужи за предпоставка за допускане на обжалване.

Значимостта по см. на чл.280, ал.1 гПК на втория, четвъртия, петия и шестия въпроси за крайния изход на делото също следва да се отрече, доколкото, видно от мотивите, изводите, че задълженията на ответника към молителите са доказани, не са направени при обсъждане на отделни доказателства по делото, а - въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, а и извънпроцесуалното и процесуално поведение на ответника.

Третият въпрос също не удовлетворява общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съответства на мотивите. Въззивният съд не е приемал, че подписът на главния счетоводител обвързва дружеството и съставлява признание на задължението, а - че подписът на гл. счетоводител не е оспорен.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по седмия въпрос. При поставянето му ответникът пропуска да отчете, че той носи доказателствена тежест да установи способността да изпълнява задълженията си към кредиторите, че на вещото лице не е билапредоставена аналитична и синтетична счетоводна информация относно счетоводните записвания по икономическата дейност за проверявания период, а ответникът няма публикувани ГФО за 2023г. и 2024г. и не е подал ГДД за 2023г. и 2024г.

Поради изложеното, касационно обжалване не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, съставът на I ТО,