Определение № 2128 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 399/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Г., подадена чрез процесуален представител адв. Г. Г. против решение № 413/02.07.2024г., постановено по в.гр.д. № 330/2024г. по описа на Окръжен съд – Враца. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 43/07.03.2024г. постановено по гр.д. № 682/2023г. по описа на Районен съд – Оряхово и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 2б от ЗОДОВ е отхвърлен предявеният от М. Т. Г. с ЕГН [ЕГН] против Районен съд – Козлодуй иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 950 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр.д. № 961/2022г. по описа на РС – Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023г. до окончателното плащане на сумата. В останалата част, в която искът за неимуществени вреди над размера от 950 лв. до пълния предявен размер от 5001 лв. е отхвърлен, решението не е било предмет на въззивно обжалване, поради което е обявено за влязло в законна сила. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена. Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд не е съобразил наличието на обективно забавяне на делото на РС – Козлодуй, като изведените пречки от административен характер противоречат на утвърдената съдебна практика на ВКС и са били преодолими. Некоректно въззивният съд се е позовал на решения на ВКС, с които конкретният казус е несъпоставим, като използвал отделни фрази, извадени от контекста на актовете на върховната инстанция, за да обоснове правните си изводи. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че продължителността от повече от две години при разглеждането и администрирането на едно гражданско дело, по което е проведено само едно открито съдебно заседание в продължение на десет минути, без отлагане, без събиране на гласни и експертни доказателствени средства, не представлява нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок. Установяването на съдебна практика, представляваща своеобразна защита пред очевидното бездействие на определени съдии по множество водени от тях дела и отричането на тези нарушения за сметка на гражданите, които очакват разглеждане и решаване на делата им в разумен срок, счита за абсолютно неправилно. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Районен съд – Козлодуй, представляван от председателя Г. В. П. – С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Прокуратурата на Република България не изразява становище. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд приел за установени следните факти: гр.д. № 961/2022г. по описа на РС-Козлодуй било образувано на 22.07.2022г. по искова молба на М. Т. Г. срещу ОД на МВР Враца, разпределено на съдия Ж. Д. – А.. С разпореждане в закрито заседание от 25.07.2022г. съдията-докладчик е постановил размяна на книжа по реда на чл. 131 от ГПК, като отговорът от ответника е постъпил на 17.08.2022г. На същата дата ответникът е поискал привличане на трето лице по делото - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, като е предявил против третото лице обратен иск. На 30.09.2022г. съдията-докладчик, с определение от проведено закрито заседание, е оставил без движение предявения обратен иск и е дал указания на ответника да отстрани констатирани нередовности – за внасяне на държавна такса. В тази връзка на 13.10.2022г. ответникът ОД на МВР Враца е отстранил нередовностите на обратния иск и е внесъл указаната от съда държавна такса. На 25.11.2022г., с определение от проведено закрито заседание, съдът е конституирал „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл. 131 от ГПК с ответното по иска дружество - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Последното на 27.01.2023г. е подало отговор, както по предявения срещу него обратен иск, така и по исковата молба на ищеца. На 12.09.2023г., с определение от проведено закрито заседание по чл. 140 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2023г., като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, вкл. е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото. На 07.11.2023г. е проведено първото открито съдебно заседание по гр.д. № 961/2022г. по описа на РС-Козлодуй, в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. На 27.11.2023г. съдът се е произнесъл с Решение № 523 по спора, като след това са последвали молби по чл. 248 от ГПК и въззивна жалба срещу решението. От приети по делото 5 броя болнични листове приел за установено, че за периода до насрочване на делото с определение от 11.09.2023г., съдията-докладчик е отсъствал от работа, поради ползване на отпуск поради временна неработоспособност, а именно: от 06.12.2022г. до 09.12.2022г. - 4 дни; от 11.01.2023г. до 18.01.2023г. - 8 дни; от 13.03.2023г. до 26.03.2023г. - 14 дни; от 27.03.2023г. до 15.04.2023г. - 20 дни и от 16.04.2023г. до 15.05.2023г. - 30 дни, т.е общо 76 дни ползван отпуск поради временна неработоспособност от страна на съдия Ж. Д. – А.. От показанията на свидетеля М. П. З. /колега на ищеца, в един взвод в РУ АЕЦ Козлодуй/ приел за установено, че в резултат на забавянето на воденото от ищеца в РС – Козлодуй дело, той станал по-раздразнителен и подтиснат. Няколко месеца бил напрегнат, поради това, че делата на другите му колеги продължавали, а по неговото дело нямало движение. Въз основа на тези факти от правна страна въззивният съд приел, че критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, която националните съдилища са длъжни да съобразяват. Посочил, че нормата на чл. 2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, а в практиката на ЕСПЧ – че държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на изискванията на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, включително – задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи. Отчел в тази връзка, че развитието на делото в разумен срок е важен елемент и характеристика на правото на справедлив процес като цяло, тъй като страните по делото следва да получат защита на техните права в сроковете определени в материалните и процесуални закони като целта е с неоснователно забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и законни интереси. При преценката си за разумността на релевантния период, приложил принципните критерии: фактическа и/или правна сложност на делото; поведение на жалбоподателя /и поведението на другите страни/; поведение на съответните компетентни държавни органи и значение на делото за лицето. В конкретния случай по първия критерий – общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му – от събраните доказателства приел, че съдебното производство пред РС-Козлодуй /от депозиране на исковата молба в съда до постановяване на първоинстанционния съдебен акт/ е продължило почти 1 година и 4 месеца. Обосновал, че този период не може да бъде приет като "неразумен срок" за разглеждане на конкретното дело с оглед неговите специфики – районният съд първоначално бил сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено било трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности, бил приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Тези констатирани отклонения във връзка с предмета и със страните по делото приел, че обосновават по-дълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. Отбелязал, че макар и спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХV "Бързо производство", Част ІІІ "Особени искови производства" ГПК, както поради предмета – неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове, привличане на трето лице-помагач и предявяване срещу него на обратен иск, предвид забраната на чл. 314 от ГПК. Изтъкнал, че действително практиката на ЕСПЧ определя трудовите спорове като такива с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове. В случая обаче уточнил, че спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а се претендират заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение, което се изплаща на ищеца, както и заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд. Ето защо заключил, че бързината на разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила. Отчел, че действително е налице един по-значителен период, в който е налице бездействие на съдията-докладчик, а именно – от 27.01.2023г., когато е приключила размяната на книжата с подаването на отговори от третото лице-помагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД по предявения срещу него обратен иск и по първоначалната искова молба, до 12.09.2023г., когато районният съд е постановил определението си по реда на чл. 140 от ГПК за насрочване на делото /почти 8 месеца/. Този период на забава обаче приел, че не променя извода за разумна обща продължителност на съдебното производство, доколкото останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство по смисъла на Глава ХV и Глава ХVІ ГПК. Съобразил, че към момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции. Изтъкнал, че не е налице забавяне при постановяване на финализиращия съдебен акт, тъй като делото е приключило в едно с.з. на 07.11.2023г., а решението било изготвено и обявено на 27.11.2023г., т.е. в едномесечния инструктивен срок. Отчел също наличието на обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното действие по насрочване на делото от съдията-докладчик, а именно – отсъствие от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност в размер на общо 76 дни /непоследователни/, както и че в посочения период на забава съдията-докладчик е изпълнявал и функциите на административен ръководител – председател на РС-Козлодуй, което несъмнено е довело и до натоварването му с друга дейност, извън правораздавателната такава. По критерия поведение на съответните държавни органи съобразил обстоятелствата, че в периода на разглеждане на делото, РС-Козлодуй е работил с незапълнен съдийски щат, което е довело до значително повишаване на действителната натовареност на работещите в този съд. От публично достъпните Обобщени статистически таблици за дейността на съдилищата приел, че през 2023г. действителната натовареност на РС-Козлодуй към всички дела за разглеждане е 52.25 при средна действителна натовареност на районните съдилища извън областните центрове към всички дела за разглеждане от 42.15. При тези статистически данни приел, че РС-Оряхово е бил съд с висока натовареност. Въз основа това заключил, че не е налице нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, поради което искът за ангажиране обективната отговорност на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ е неоснователен, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът М. Т. Г. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК, като формулира материалноправни въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че установяването на съдебна практика по тях е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1/ Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководите на съда и незапълнен щат от съдии в конкретния съд? 2/ Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на делото, водено от долната инстанция? 3/ Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първа инстанция период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото? Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното: Поставените в изложението въпроси обобщено се свеждат до критериите и съотношението между тях при преценката за разглеждане и решаване на дело в разумен срок като съставна част от признатото в чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС право на справедлив съдебен процес на всяко лице, чиито права и задължения се засягат пряко от производството. В практиката си по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 306 от 22.10.2019г. по гр.д. № 4482/2017г., IV ГО Решение № 50280 от 11.09.2023г. по гр.д. № 4210/2021г., IV ГО и др. – Върховният касационен съд е разяснил, че преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Тези критерии са извлечени от възприетите стандарти в практиката на ЕСПЧ, като не изключват преценката и на други обстоятелства, които са от значение с оглед на особеностите на конкретния случай, стига те да не противоречат, да изключват или да ограничават установените в практиката на ЕСПЧ критерии. При гражданските производства за начало се приема сезирането на съответния съд, а за край – влизане в сила по отношение на страната на съдебния акт, с който спорът е приключен. От значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. При обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните по делото, броят на обективно съединените искове в общо производство, наличието на международен елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията, причинени от страната поради злоупотреба с право от нейна страна, недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканиране и използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране. Определен вид дела, с оглед специфичния характер и засегнатия интерес, налагат по-бързото им разглеждане /относно интереса на деца, здравеопазване, гражданско състояние, трудови спорове, наказателни производства, по които подсъдимият е с мярка за неотклонение задържане под стража, мерки за закрила и т.н./ и това следва да се отчете, когато се преценява дали производството е продължило извън рамките на "разумното". Поставените от жалбоподателя въпроси са ориентирани към критерия „поведение на съответните компетентни държавни органи“, в случая на съда и дали конкретни факти от него се включват или могат да се изключат при преценката на разумния срок. Първите два въпроса са включени в предмета на делото, разрешени са от въззивния съд, но това разрешение не е обусловило пряко и самостоятелно решаващата правна воля на съда, а от там и изхода на делото по конкретния правен спор. За да достигне до решаващ извод, че не е налице нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и не е осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, въззивният съд е извършил анализ на всички критерии, определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ в светлината на възприетите в практиката на ЕСПЧ стандарти и не е основал крайния си извод единствено на данните за отпуск на съдията, разглеждащ делото; на съдебната ваканция; на натовареността над средната за страната на конкретния съд; на факта на заемана от съдия - докладчика длъжност административен ръководите на съда и незапълнения щат от съдии в конкретния районен съд, нито е изключил от преценката си за разумност на срока времето обхванато от тези обстоятелства. Тези обстоятелства въззивният съд е обсъдил поотделно и във връзка с всички останали релевантни критерии и доказателствата по делото в контекста на въведените в предмета на делото фактически твърдения и възражения на страните. Обосновал е в тази връзка, че конкретното гражданско дело не е имало за предмет лишаването на ищеца от право на труд и възможността му да реализира трудов доход, а заплащането на още 10% допълнително възнаграждение, както и заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд; установената обща продължителност на делото от момента на сезирането на районния съд до постановяване на крайния акт е 1 година и 4 месеца; преценена във връзка с вида и сложността на делото от правна и фактическа страна тази продължителност приел, че не е неразумна. Отчел, че пред районния съд били предявени два главни и два акцесорни обективно съединени искове; по делото било привлечено трето лица помагач; бил предявен и приет за съвместно разглеждане обратен иск; засегнатите по делото правни въпроси оценил като значителни по сложност, а фактите въведени и подлежащи на доказване – обширни по обем. Отчел, че макар и трудов, спорът не е подлежал на разглеждане по реда на бързото производство съгласно чл. 314, ал. 2 от ГПК. Приел, че установеното бездействие по конкретното дело е във времето от 27.01.2023г. до 12.09.2023г., което приел, че не може да обоснове извод за неразумен срок в рамките на едно първоинстанционно дело. Като обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното действие в този период по насрочване на делото обсъдил ползването на отпуск за временна неработоспособност от съдията и обстоятелството, че е изпълнявал и функциите на административен ръководител – председател на РС-Козлодуй, без да изключи тези периоди от преценката за разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. При тези мотиви в обжалваното решение е видно, че съдът не е основал решаващият си правен извод за неразумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ на данните за отпуск на съдията, разглеждащ делото; на съдебна ваканция; на данните за натовареността на конкретния съд; на заеманата от съдията длъжност административен ръководител на съда и незапълнен щат от съдии в конкретния съд или на евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция като компенсация на забавянето пред първата инстанция, нито е изключил тези периоди от време от преценката си за разумен срок на разглеждане и решаване на делото. Преценката си дали общата продължителност на разглеждане на делото от 1 г. и 4 м. е разумна или не, съдът изградил въз основа на комплексен и цялостен анализ, който е обхванал предмета на делото; неговата правна и фактическа сложност; развитието и спецификата на процеса и отклоненията от процесуален характер; поведението на съда и значението на делото за лицето. Ето защо въпросите не са от значение за постановения правен резултат по спора, който дори и при позитивното им разрешаване, не би се повлиял. По делото не е имало данни за продължителността на времето от момента на сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция. Тази продължителност не е изследвана от въззивния съд, който не е изградил преценката си за спазване на разумния срок за разглеждане на делото на тази плоскост. Поставеният в тази връзка последен въпрос поради това не е включен в предмета на делото. На това основание поставените от жалбоподателя въпроси не са значими за формираната от въззивния съд решаваща правна воля, нито за изхода на делото. По тях не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, уредено от закона като предпоставка обуславяща приложното поле на касационното обжалване. Позоваването на очевидна неправилност в касационната жалба е формално и необосновано, а и не се установява пряко от касационната инстанция. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК не е тъждествена с неправилността и необосноваността, произтичащи от предвидените в чл. 281, т. 3 от ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 от ГПК проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв порок в случая касационната инстанция не установява – обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като от съдържанието му не се констатира превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение