Определение № 185 от 02.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 2421/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. И. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. А., АК - Пловдив, срещу решение № 359/26.02.2015 г. по гр. д. № 3791/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, Гражданско въззивно отделение – девети състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3906/24.10.2014 г. по гр. д. № 13055/2013 г. по описа на 21 граждански състав на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове срещу [фирма]: иск за осъждане на ответното дружество да върне дипломата за висше образование на ищцата Н. И., на осн. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 280 ЗЗД, която е била предадена на ответника в оригинал във връзка със сключения между страните на 05.04.2013г. договор за извършване на превод и легализация на документи; иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие неизпълнението на задължението за връщане на оригинала на дипломата на ищцата, поради изгубването й по вина на ответното дружество, който иск е с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 52 от ЗЗД и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от 10 000 лв. за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. В касационната жалба се навеждат оплаквания, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила и се моли за неговата отмяна. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, в което касаторът се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на решението до касационна проверка. Ответникът по касация [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адв. П. Х., АК – Пловдив, е депозирал отговор, в който оспорва наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 ГПК, както и основателността на касационната жалба. Претендира съдебно–деловодни разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, само в частта, в която е разгледан неоценяемият иск по чл.284 ал.2 ЗЗД. По останалите обективно съединени искове решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280 ал.2 ГПК, в приложимата редакция към момента на подаване на жалбата /ДВ, бр.100/2010 г./, с оглед тяхната цена. Търговският характер на делото в тези части произтича от разпоредбата на чл.286 ал.1 ТЗ, вр. чл.365 т.1 ГПК. За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск, съставът на въззивния съд е приел, че на 05.04.2013 г. страните са сключили договор, по силата на който ищцата е възложила на ответното дружество да извърши превод и легализация на документи, сред които и дипломата й за висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност Медицина, с професионална квалификация „Магистър лекар”, серия М. – 05, N 006539 от Медицински Университет – [населено място]. Дипломата е предадена от ищцата на ответника в оригинал, във връзка с изпълнението на договора. На 27.06.2013 г. ищцата е посетила офиса на дружеството, за да получи готовите документи, заедно с оригиналите. Служител на ответното дружество е предал на ищцата комплекта документи, сред които ищцата твърди, че не се е намирал оригиналът на гореописаната диплома. Ангажираните от ищцата гласни доказателства за доказване на твърдението й, не са кредитирани от въззивния съд, който е преценил, че те не безпристрастно дадени, както и не са непосредствени. Съдът е кредитирал показанията на св. Т. в качеството му на случаен очевидец, от които безспорно се установява, че ответното дружество е върнало на ищцата оригинала на дипломата й. При установената фактическа обстановка по делото, въззивният съд е извел правните изводи, че ответното дружество е изпълнило задължението си по договора за поръчка и е върнало на ищцата предадената в оригинал диплома за висше образование, поради което е счел за неоснователна исковата претенция с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК не са формулирани ясно и точно конкретни правни въпроси, разрешени от въззивния съд и имащи значение за крайния резултат по спора, съобразно условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В него се съдържат оплаквания, съставляващи касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, но не и правни въпроси, обусловили изхода по конкретното дело. Тези оплаквания не могат да бъдат обсъждани в етапа по селекция на касационните жалби, нито касационният съд има правомощие да извежда сам правните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, от изложението или жалбата, в нарушение на диспозитивното начало в процеса. В този смисъл са задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, т.1 по приложението на чл.280 ал.1 ГПК. Непосочването на правните въпроси от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно за недопускане на исканото касационно обжалване. Оплакванията за нарушаване на процесуални правила при постановяване на решението /напр. сочената липса на ясни и убедителни мотиви/, не обуславят неговата вероятна недопустимост, като самостоятелно основание за достъп до касация. В полза на ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат исканите разноски /адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС/, тъй като липсва документ, удостоверяващ уговорено и заплатено възнаграждение, касаещо настоящата инстанция. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение