Определение № 5909 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1792/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Джамбо ЕС.Б“ ЕООД,гр.София, чрез адв. Т. И., срещу решение № 448/07.03.2022г. по в.гр.д. № 11201/2021 г. на Софийски градски съд, ІV А ВС, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ, като е признато за незаконно и отменено извършеното със заповед № 3/ 18.12.2020г. на управителя на „Джамбо ЕС.Б“ ЕООД, [населено място] уволнение на А. С. П.; възстановен е последният на заеманата преди уволнението длъжност – „организатор, ремонти и поддръжка“ и е осъдено „Джамбо ЕС.Б“ ЕООД, [населено място] да плати на П. на основание чл. 225, ал.1 КТ сумата 22 380 лева като обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 21.12.2020г.-21.06.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/ Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд това дерогира ли изискването на чл. 236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания ? 2/ По какви критерии дадена длъжност се причислява към ръководството на предприятието по смисъла на §1 т.3 от ДР на КТ ? 3/ Какви са критериите за определяне на опосреденост? Когато в длъжностната характеристика на един служител е посочено, че той отговаря пред управляващия директор и пред търговския управител, означава ли това, че е налице опосреденост и че този служител не заема длъжност от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ? Твърди се, че по първите два въпроса въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, а отговорът на третия въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – допълнителното селективно основание на чл.280, ал.1, т.3 КТ. Сочи се и основанието по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, предвид направения от въззивния съд в разрез с формалната логика извод, че е налице опосреденост между длъжността на ищеца и изпълнителния директор на работодателя. Насрещната страна по жалбата – ищецът А. С. П., я оспорва, чрез адв. И. Г.. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за основателност на предявените искове по чл. 344, т.1-3 КТ, въззивната инстанция, при непроменена фактическа обстановка, установена категорично от събраните по делото доказателства и безспорна между страните ( наличие на безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „организатор, ремонти и поддръжка“, прекратяването му на основание чл. 328, ал.2 КТ със заповед от 18.12.2020г. на управителя на дружеството, заел длъжността с договор за управление от 21.09.2020г., в който се препраща към бизнес план от 15.09.2020г.), е приела за неоснователен довода на въззивника ответник, че длъжността на ищеца е била ръководна. За да мотивира този извод, въззивният съд, при съблюдаване на цитираната в решението си практика на ВКС, е отчел, че възложените на ищеца с длъжностната му характеристика дейности са организационни и изпълнителски, и не засягат ръководството на част/ етап от трудовия процес; налице е опосреденост между длъжността на ищеца и изпълнителния директор на дружеството –работодател, а мястото на длъжността на ищеца в системата на управление на предприятието няма определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с новия договор за управление и свързания с него бизнес –план. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първият поставен от касатора правен въпрос няма обуславящо значение, защото въззивната инстанция не е препратила към мотивите на първата инстанция на основание чл. 272 ГПК. В случая е налице съвпадение с фактическите констатации на първоинстанционния съд ( спорът пред въззивния съд е бил само по правото), а въззивната инстанция, в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, е извела собствени правни изводи, формирани в отговор на оплакванията по въззивната жалба, които касаят два въпроса: 1/ ръководна ли е длъжността, която е заемал ищеца и 2/ необходимо ли е новият управител да има бизнес стратегия, наред с бизнес – плана, за да упражни законосъобразно правото на уволнение по чл. 328, ал.2 КТ. За да отговори отрицателно на първия въпрос, въззивният съд е посочил релевантните за определяне на една длъжност като ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ обстоятелства и е обсъдил установени ли са те в конкретния случай. Несъгласието на касатора с извода на въззивния съд, че заеманата от ищеца длъжност не е част от ръководството на предприятието, не е основание за допускане на касационно обжалване. Разрешението във въззивното решение на втория поставен от касатора въпрос е от значение за изхода на делото, но допълнителното селективно основание на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е налице. Съгласно константната практика на ВКС ( решение № 111 по гр.д. № 726/2011 г., ІV ГО; решение № 535/19.12.2012г. по гр.д. № 83/2012г., ІV ГО; решение № 250/13.02.2014 г. по гр.д.№ 2682/2013г. на ІІІ ГО; решение № 123/13.09.2016г. по гр.д. № 117/2016г., ІV ГО; решение № 257/15.05.2019г. по гр.д.№ 4002/2017г. на ІV ГО; решение № 256/07.11.2019г. по гр.д.№ 944/2019 ІV ГО и др.), част от която е и сочената от касатора, наименованието на длъжността и дали служителят е пряко или посредством други служители подчинен на управителя не са определящи за това, дали един служител е част от ръководството на предприятието. От значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес, и работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление. Като е отчел именно трудовите функции на ищеца и че от тях не зависят стопанските резултати на предприятието ( от работата на ищеца не зависи постигането на конкретните цели на бизнес-плана), от една страна, а от друга, е изяснил целта на уволнително основание по чл. 328, ал.2 КТ (новоизбраният управител да се обгради от екип, който най-ефективно да допринесе за постигане на поставените икономически показатели за целия период на договора, като производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, инвестиции и др.), въззивният съд е постановил решението си в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Третият въпрос няма претендираното от касатора значение за изхода на спора. Както се посочи по- горе „опосредеността“ т.е. дали служителят е пряко или посредством други служители подчинен на управителя, не е нито самостоятелен, нито определящ фактор за преценката ръководна ли е длъжността по смисъла на §1 т.3 от ДР на КТ. Приетото от въззивния съд по този конкретен въпрос не влияе върху правилния краен извод, че длъжността на ищеца не е ръководна. Отделно, в случая не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по въпроса е формирана последователна съдебна практика( посочената по – горе), нужда от изменение на която не се обосновава от касатора. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Изтъкнатият от касатора порок на обжалваното решение изисква такъв анализ и е установим при проверка основателността на касационната жалба, а не по реда на чл. 288 ГПК. В обобщение, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Предвид изхода на настоящото производство, на насрещната страна по жалбата се следват сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 2000 лева. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд