Определение № 3775 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4950/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Т., чрез адв. В. В., срещу определение № 1769/28.03.2023г., допълнено с определение № 2050/07.09.2023г., по ч.гр.д.№ 944/23г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 28.03.2023г. по гр.д.№ 1757/23г. за прекратяване на исковото производство поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа и реши спора между страните в частта по исканията по чл. 59, ал.2 СК. С обжалваното определение въззивната инстанция е приела за установено, че децата на страните - Д., р. ...г. и В., р. ...г., имат обичайно местопребиваване във Федерална Република Германия към момента на подаване на исковата молба - 01.11.2022г.; приложими за казуса са разпоредбите на Регламент (ЕС)2017/1111 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпросите, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца и тъй като въпросите по чл. 59, ал.2 СК са елемент от „родителската отговорност”, следва да бъдат разгледани и разрешени от съда по обичайното местопребиваване на децата към момента на сезиране с исковата молба. Предвид така приетото и с оглед липсата на предпоставките на чл. 12 от Регламент № 2201/2003г., въззивният съд е заключил, че българският съд не е международно компетентен да гледа претенциите за родителската отговорност в рамките на образувания брачен процес. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, като твърди, че е недопустимо да съществуват две дела за едно и също ( визира идентичен спор, висящ пред немски съд, по по – късно предявен иск на ответницата); излага факти досежно взаимоотношенията му с ответницата, осъществили се по време на брака им и след фактическата им раздяла, и ги интерпретира житейски; възразява срещу извода, че обичайното местопребиваване на децата е в Германия, тъй като повече от три месеца преди издаване, без негово съгласие, на новите им задгранични паспорти, същите били в България. С молба от 18.08.2023г. е заявил, че основанието за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение е по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Ответната страна по жалбата – А. К. Т., я оспорва и възразява срещу наличието на основания за допускането й до касационен контрол. Претендира разноски. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд с обжалваното определение/ решение по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Същият следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а не изводим от съда. В случая касаторът не е определил правния въпрос/ правните въпроси от значение за изхода на делото. В изпълнение указанията на съда по редовността на частната касационна жалба е представил молба, в която единствено и произволно е посочил като основание за касационно обжалване нормата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че в случая въззивната инстанция е определила международно компетентния съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС, според която компетентността по въпросите за родителската отговорност не може да бъде дерогирана от националното законодателство и те са в изключителната компетентност на съдебните органи на държавата по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда, а понятието „обичайно местопребиваване“, в изяснения при автономното му тълкуване смисъл, е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, за която се съобразяват, наред с други фактори и продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, а временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му. Предвид изложеното касационно обжалване не следва да се допуска, а на ответницата следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, които са в размер на 400 лева за адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът