Определение № 1103 от 02.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 507/2012 г.
ВКСIII гражданско отделение02.10.2012 г.докладчик Олга Керелска
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 515/02.06.2010 год. по гр.д. № 229/2010 год. на Софийски апелативен съд 1-ви състав, в частта, в която предявените от М. В. Р. и З. Ц. Р. и двете от [населено място], срещу Г. Р. Р. от [населено място] иск субективно съединени искове с пр. осн. чл. 30,ал.3 ГПК са отхвърлени до пълните претендирани размери /съответно от 24 347,90 лв. до 98 505 лв. за първата и от 19 478,32 лв. до 78 804 лв. за втората/. Указва на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер съответно на 1 483,14 лв. от М. Р. и на 1186,51 лв. от З. Р., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. Р. и З. Ц. Р. от [населено място], чрез адв. П. Г. против решение на № 512/02.06.2010 год. по гр.д. № 229/2010 год. на Софийски апелативен съд 1-ви състав, в частта, в която предявените срещу Г. Р. Р. от [населено място] иск субективно съединени искове са отхвърлени до пълните претендирани размери /съответно до размер на 98 505 лв. за първата касаторка и до размер на 78 804 лв. за втората/. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касация Г. Р. Р., чрез адв. М. Д., оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Налице са законовите основания за допустимост на касационното обжалване по посочения в изложението материалноправен въпрос: „Каква е погасителната давност за вземането на един от съсобствениците за припадащата му се част от събраните от неговия съсобственик наеми от отдаден по наем общ наследствен имот?” По този въпрос с въззивното решение е прието, че погасителната давност е тригодишна. Този извод на съда е обусловил изхода на делото досежно размера на присъдените като главница суми, доколкото съдът е приел, че възражението за изтекла погасителна давност на противната страна е основателно и част от претендираните суми не се дължат поради изтекла давност. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р №87/13.01.1962 по гр. д. №9723/1961 год. на ВС І г.о., представено с изложението. / ,с което се приема, че при този вид вземания погасителната давност е пет години. Останалите представени съдебни решения касаят друга законова хипотеза, поради което съдът не ги обсъжда. Доколкото цитираните решения нямат задължителен характер касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.