Определение № 67 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1272/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от О. дирекция на МВР-В.Т. срещу решение от 20.04.2010г. по гр.№89/2010г. на АС Велико Търново в частта му, с която са уважени исковете с правно основание чл.49 ЗЗД срещу дирекцията за сумата 5946,40 лева обезщетение за имуществени вреди и 5000лева обезщетение за имуществени вреди от незаконна административна дейност. Жалбоподателят поддържа, че със същото са разрешени материалноправни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 03.06.2008г. по гр.д.№252/2006г. на Великотърновски ОС, е уважил исковете на Т. Р. с правно основание чл.49 ЗЗД срещу дирекцията за сумата 5946,40 лева обезщетение за имуществени вреди и 5000лева обезщетение за имуществени вреди от незаконна административна дейност. Установено е по делото, че във връзка с водено дознание от ОДМВР ищецът-отвеник по жалба доброволно е предал на 04.04.2003г. лек автомобил нисан «Т.» на служител на ОС МВР за проверка същият дали е предмет на престъпление. С определние от 26.05.2006г. по чнд№814/2006г. Великотърновски РС постановил да се върне лекия автомобил на ищеца, но същият реално е получен на 20.11.2008г. При тези данни и проценявайки факта, че автомобилът напълно е амортизиран съдът е присъдел обезщетение за нанесените му вреди от обезщенката, както и претерпените от ищеца неимуществени вреди произтичащи от преживените тревоги във вразка с проверката, стрес и неудобство пред близки и познати. В изложението към касационната си жалба жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Поддържа, че процесуалният въпрос от значение за спора е за липсата на мотиви в решението, който въпрос съдът е разрешил в противоречие с практиката на ВКС- ТР№1/2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК, а материалноправният е за предпоставките за деликтната отговорност, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. Позовава се на ПВС №7/1958г. и ПВС №4/1968, представя решение от 05.01. 2009г. по гр.д.№1081/2008г. на ВтОС, в което на основание чл.1 ЗОДОбВ ОД МВР е осъдена да върне автомобил и други вещи задържани за проверка, без да е отбелязано същото да е влязло в сила, поради което не следва да бъде взето предвид от настоящата инстанция при преценка допустимостта на касационното обжалване. По поставения за разглеждане процесуален въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е направил анализ на доказателствата по делото в изложени от него мотиви и е дал правна квалификация на спора съобразно дадените му указания в отменително решение на ВКС 16.03.2009г.. по гр.д.№138/2009г. -ІІІг.о., където е прието, че искът следва да се разгледа като такъв с правно основание чл.49 ЗЗД. Даден е отговор в съответствие с практиката на ВКС-т.19 ТР№1/2000г. на ОСГК на ВКС, тъй като въззивният съд е постановил решението си с мотиви, които отразяват неговата решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Не са налице и сочените основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по поставения за разглеждане материалноправен въпрос. Съдът е приел, че са налице предпоставките за деликтната отговорност именно съобразявайки се с трайната практика на ВКС, намерила израз в ПВС №7/1958г. и ПВС №4/1968г. В същита е прието, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия и е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Посочено е, че отговорният по чл. 49 ЗЗД може успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. В случая съдът е именно поради наличие на всички препоставки на закона е уважил предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Не е налице и противоречиво произнасяне на съдилищата по идентични спорове с влезли в сила решения, в който случай само би било налице основание за допустимост визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК съобразно даденото тълкувате в т.3 на ТР№1/2009г. на ОСГК на ГК и ТК на ВКС. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.