Определение № 42 от 20.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 2759/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 100103 от 22.VІІІ.2014 г. на софийската „Е., подадена против определение” № 13723 на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в ІІІ-Б, от 26.VІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 9034/2014 г., с което е била оставено без уважение частна жалба на това сдружение срещу първоинстанционното определение от 24.ІV.2014 г. на СРС, ГО, 58-и с-в, по гр д. № 52024/2012 г., с което – на основание чл. 248, ал. 1 ГПК – първостепенният съд бил изменил по претенция на ищцовото [фирма]-София постановеното по същото дело решение в частта му за разноските: отхвърляйки искането на ответната Е за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 600 лева. Оплакванията на частния касатор Е са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение на СГС, поради което се претендира касирането му и връщане на делото „на надлежния съд с указание за извършване на необходимите процесуални действия”. В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към тази частна касационна жалба, подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение СГС се е произнесъл „по съществени материалноправни въпроси” - без обаче да ги конкретизира. Докато с оглед на втората от релевираните предпоставки се сочи необходимост „ВКС да разгледа и разреши и спорния процесуален въпрос: Съставлява ли отмяната на присъдени разноски със съдебното решение, изменение на решението?” По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на единственото развито в частната жалба оплакване за неправилност на атакуваното определение на СГС, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че липсвало точно и мотивирано изложение на касационните основания и затова частната касационна жалба на Е въобще не отговаряла на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СГС, настоящата частна касационна жалба на софийската „Е. агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права” ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е задължени и не може да извежда релевантния въпрос (било той материално- или процесуалноправен|) от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата или от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в случая тези по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение