Определение № 2235 от 09.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 409/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Т. С., представляван от адв. П. З., срещу определение № 34 от 15.01.2024г. по ч.т.д. № 645/2023г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 57 от 10.10.2023г. по т.д. № 35/2023г. за прекратяване на производството по делото. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Намира, че изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес е обоснован със съображения по същество на делото, като сочи, че по въпроса дали може да се позовава на твърдяната от него липса на представителна власт на Я. К. по отношение на „Химик” АД съдът трябва да се произнесе с решението си. Твърди, че абсолютна положителна процесуална предпоставка на правото му на иск е съществуването на правен спор относно действителността на оттеглянето на упълномощаването му като прокурист на „Химик” АД, какъвто правен спор очевидно съществува с оглед подписаната декларация за оттегляне на пълномощия. Поддържа, че правният му интерес се обуславя и от обстоятелството, че съдържащото се в декларацията за оттегляне на пълномощия изявление създава привидност на извършено от търговеца „Химик” АД оттегляне на упълномощаването му като прокурист. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Прокуристът в търговско дружество има ли правен интерес да предяви установителен иск за нищожност на извършено от името на дружеството оттегляне на неговото упълномощаване и легитимиран ли е да го стори, ако оспорва действителността на оттеглянето?” Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Въззивният съд е посочил, че производството е по иск на В. С. против „Химик” АД за прогласяване нищожността на „Декларация за оттегляне на пълномощия“ с нотариална заверка на подписа на Я. Георгиев К. с рег. №8529/04.09.2023г. на нотариус Н. С. и нищожността на съдържащото се в тази декларация изявление на Я. Георгиев К., че оттегля пълномощията, изброени в пълномощно с рег. №6029/30.09.2023г. на същия нотариус. Посочил е, че според твърденията в исковата молба на 21.09.2023 г. Я. К. е подал от името на „Химик“ АД Заявление за вписване на обстоятелства относно прокура Б1 №20230921095901, насочено към заличаването на ищеца в ТР като прокурист на „Химик” АД, като със заявлението е представена процесната декларация, съдържаща изявлението на К., че оттегля изцяло пълномощията му, изброени в посоченото пълномощно, и дадени му в изпълнение на решение на Съвета на директорите на „Химик” АД. Посочил е, че според изложените твърдения декларацията за оттегляне на пълномощия и съдържащото се в нея изявление са нищожни, тъй като считано от 31.08.2023 г. К. няма качеството на изп. директор на „Химик” АД, защото е надлежно освободен като член на Съвета на директорите на дружеството с решение на ОС от 31.08.2023 г., както и поради това, че не е налице решение на съвета на директорите на дружеството за освобождаването му като прокурист. Приел е, че допустимостта на установителен иск за прогласяване нищжността на едностранна сделка не е безусловно прогласена, а е обусловена от наличието на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка, която преценка се извършва от съда за всеки случай конкретно. Позовал се е на решение №133/22.11.2011г. по т.д. №17/2011г. на ВКС, ТК, І т.о, според което установителният иск е допустим, само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и няма да се налага да се води след това друг иск. Намерил е, че не е налице правен интерес от самостоятелно предявяване на иск за установяване нищожността на представената със заявлението за заличаване на вписаната прокура писмена декларация и съдържащото се в нея изявление за оттегляне на упълномощаването на прокуриста, тъй като упражняването на потестативно право на довереника да прекрати прокурата не е обусловено от спорната декларация, а от наличието на решение от съответния компетентен орган на дружеството, в случая съвета на директорите. Посочил е, че в исковата молба не се твърди да е налице решение на СД за прекратяване на прокурата, но е отбелязал, че дори такова да беше налице, прокурисът не е легитимиран да атакува неговата валидност, доколкото само упълномощителят, който по смисъла на чл.25, ал.1 от ТЗ може да оттегли упълномощаването на прокуриста, разполага с право да се позове на недействителността на такова изявление. Намерил е, че изложените в исковата молба факти, че считано от 31.08.2023 г., Я. К. няма качеството на изп. директор на „Химик“ АД, защото е надлежно освободен като член на Съвета на директорите с решение на ОС на дружеството от 31.08.2023 г., както и че не е налице решение на съвета на директорите на „Химик“ АД за освобождаването му като прокурист, обуславят интереса от предявяване на други искове, а именно за прогласяване на недопустимост на вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано лице, и за установяване наличието на вписано несъществуващо обстоятелство, тъй като не е налице валидно възникнало основание за прекратяване на мандатното правоотношение, което също води до извода за недопустимост на предявения иск за нищожност на декларативното изявление. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният процесуалноправен въпрос, макар да е обсъждан от въззивния съд, не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е излагал принципни съображения за отсъствието на правен интерес за прокуриста да предяви установителен иск за нищожност на извършено от името на дружеството оттегляне на неговото упълномощаване, а след съобразяване на конкретните факти по делото, в това число на петитума на предявения иск, е приел, че в случая правен интерес липсва, тъй като упражняването на потестативно право на довереника да прекрати прокурата не е обусловено от спорната декларация, а от наличието на решение от съответния компетентен орган на дружеството, в случая съвета на директорите, каквото в случая не се твърди да е налице. Поради това поставеният от частния жалбоподател въпрос в първата му част не съответства на мотивите на въззивния съд и не се явява обуславящ изхода на делото. Във втората му част въпросът е поставен във връзка с изложените от въззивния съд допълнителни мотиви, че дори решение на съвета на директорите за оттегляне на упълномощаване да е било налице, прокурисът не е легитимиран да атакува неговата валидност, доколкото само упълномощителят, който по смисъла на чл.25, ал.1 от ТЗ може да оттегли упълномощаването на прокуриста, разполага с право да се позове на недействителността на такова изявление. Тези мотиви обаче са изложени като субсидиарни, доколкото е прието, че не е налице решение на съвета на директорите на „Химик“ АД за освобождаването на ищеца като прокурист и не се твърди такова да е взето. Поради това, както и да се отговори на поставения въпрос, това не би се отразило на крайния изход на спора. По изложените съображения настоящият състав намира искането за допускане на касационен контрол на въззивното определение за неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение