Определение № 173 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 537/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Х. Д. М. срещу решение № 386 от 01.12.2009 г. по гр. д. № 479/09 г. на Окръжен съд гр. С. Загора. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Ответникът по касация “В.” ООД гр. С. Загора оспорва жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е недопустима. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 52 от 24.06.2009 г. по гр. д. № 1120/08 г. на Районен съд гр. С. Загора, с което предявените от Х. М. срещу “В.” ООД искове по чл. 108 и 109 ЗС за отхвърлени. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Разпоредбата не предвижда изключение по определен вид дела, както бе предвидено в чл. 218а ал. 1 б. „а” ГПК /отм./. Вещните искове са оценяеми, съгласно чл. 69 ГПК, като цената им се определя според данъчната оценка, а ако няма такава, според пазарната цена на вещното право. Затова и обжалваемият интерес за касационно обжалване се определя по този критерий. В случая са разгледани искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за земеделски имот с данъчна оценка 311 лв. и при липса на данни за пазарната стойност на имота, при преценката за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 2 ГПК следва да се вземе предвид данъчната оценка, която е под 1 000 лв. Затова въззивното решение е необжалваемо и подадената касационна жалба не подлежи на разглеждане. Водим от горното, съдът