Определение № 732 от 03.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 401/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 26.07.2013г по гр.дело № 8449/2012г. на Софийски градски съд ,постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради намаляване обема на работа. Потвърдено е решение от 05.04.2012 на СРС, с което исковете по чл. 344 ал. т.1 ,2 ,3 КТ са уважени и заповедта за уволнение е отменена, тъй като работодателят не е извършил подбора законосъобразно.Правото е било упражнено чрез изпълнителния директор, който без да се съобрази с предложенията и оценките на назначена комисия, е основал посочването на ищеца като подлежащ на освобождаване работник по лични впечатления, съответно не е била обективирана, нито е доказано да е била извършена съпоставка по показателите, залегнали в законовите критерии, не е извършвана оценка на работата, не е посочена информация по показателите квалификация и ниво при изпълнение на работата, което съдът в мотивите си е изтъкнал като правна необходимост за законосъобразен подбор. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се изтъква противоречие между мотивите на обжалваното въззивно решение и тези на ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК .Д. е основан на оценката на жалбоподателя ,че според мотивите на съда следвало писменото доказателство да съдържа преценката по всички показатели за всички работници и служители ,кой може и кой не може да формира решение по отношение на извършения подбор и т.н.т., което е в ясно противоречие с мотивите на цитираното Тълкувателно решение. Според защитата, съдът е изискал крайният акт по подбора да има определено съдържание, с което променя изцяло предвидената в Тълкувателното решение конструкция. Въпрос не е изрично формулиран, включително във връзка с изтъкнатото определение № 35/2009г на І г.о на ВКС (по реда на чл.288 ГПК,с което не е допуснато касационно обжалване )и част от мотивите на същото ,които са цитирани.Тезата на защитата е, че доказване законосъобразността на подбора се извършва пред съда ,само ако същият е оспорен. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като доводът на касатора за противоречие с практика на ВКС не е подкрепен с обосновка и не е формулиран правен въпрос. В изложението си касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, разрешен правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело .Освен че не е формулирал правен въпрос, жалбоподателят не е пояснил, нито подкрепил с основани на текстовото съдържание на решението цитати, анализи или аргументи съображенията си за възприетия от него ( в изложението и касационната жалба ) смисъл на решаващите мотиви на съда. О. съдържание на решението не дава основание на защитата да счита, че решаващо е било изискано определено съдържание на т. нар. от касатора „краен акт по подбора”. Съдът е основал решаващите си изводи на това, че реален подбор, по критериите на закона, не е бил установен като извършен ,съгласно представените писмени доказателства, които писмени доказателства - при липса на други ангажирани от работодателя, са установявали по-скоро нарушаването на законовите критерии. На следващо място ,неоснователно защитата съпоставя предмета на настоящия спор, в който законосъобразността на подбора е оспорена, със случаи при които този спорен въпрос не е повдиган от ищеца по делото. В тълкувателно решение ТР №3 по т.д №3/2011г ОСГК е посочено кои обстоятелства в случаи на оспорване следва положително да бъдат установени, за да бъде зачетена преценката на работодателя при подбор и за да се приеме, че законовите критерии са били приложени. В. съд е съобразил изцяло тези указания. Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ г.о.