Определение № 264 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 236/2012 г.

Производството е по чл. 280, ал.2 ГПК Т. Н. П. е подала е частна жалба срещу разпореждане № 1710 от 2.04.2012 г. по гр.д. № 56 от 2012 г. на Русенския окръжен съд, Гражданско отделение. В жалбата подържа неправилност на съдебният акт и желае неговата отмяна. Ответниците П. К. П., К. А. С., Н. Т. К. и А. Т. К. не са депозирали отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е основателна. С атакуваното разпореждане е прекратено въззивното производство защото е намерено, че подадената жалба- уточнение е просрочена, тъй като е депозирана след изтичането на законният двуседмичен срок от съобщението на решението. Констатацията е неправилна. Съдебният акт е бил връчен на пълномощника на Т. П. на 25.07.2011 г. и срока за подаването на въззивна жалба изтича на 8.08.2011 г. както правилно е посочено в обжалваното разпореждане. С молба вх. № 5023 от 3.08.2011 г. отправена до Районен съд, [населено място] Т. П. е заявила, че е недоволна от решенето в частта, с която са определени квотите на страните ,тъй като намира, че е допусната делба само на 5/6 идеални части от наследството, което е неправилно. В тази молба се съдържа и искане за поправка на очевидна фактическа грешка в името на наследодателя. Молбата макар, че не отговаря на изискванията на 260 и чл.261 ГПК съдържа белезите на жалба, тъй като е посочен съделителя, който я подава, съдебният акт, който се атакува, в какво се състои порочността на решението и какво е искането. Не е посочен въззивният съд и липсват приложенията, изброени в чл.261 ГПК. Следователно е налице нередовна, а не просрочена жалба и делото е следвало да бъде върнато на Районен съд, [населено място] за нейното администриране. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,