Определение № 169 от 17.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 981/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Й. от [населено място] - чрез пълномощници адв. Л. Г. и адв. Р. П., срещу въззивно решение № 1220 от 01.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 178/2023 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение, след частична отмяна на решение № 260028 от 11.07.2022 г. по т. д. № 12/2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил, е отхвърлен предявеният от С. С. Й. против „Застрахователна компания Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени при ПТП на 22.09.2017 г. неимуществени вреди от скъсване на екстензорните (изправящите пръстите) сухожилия на 4-ти и 5-ти пръст на дясната ръка за разликата над сумата 1 000 лв. до сумата 25 000 лв. и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на застрахователното дружество - ответник в размер на 3 600 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и присъждане на обезщетение в пълния претендиран пред въззивната инстанция размер, ведно с разноски за всички съдебни инстанции. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, обосновано с наведените в касационната жалба оплаквания за неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото и за игнориране и неправилна интерпретация на заключенията на съдебномедицинската експертиза по делото. Посочено е и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което са изложени съображения, че въззивният съд е приложил формално и неточно закона „относно получените при ПТП увреждания и последвала оперативна интервенция“, игнорирайки категорично установени факти и медицинския анализ в двете заключения на СМЕ, които установяват категорично, че тези травми са получени при ПТП“, което е довело до неправилно решение. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани следните въпроси: „ 1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и да изложи обосновано мотиви защо игнорира категорично установени обстоятелства и изводи в заключенията на приети и неоспорени експертизи; 2. Следва ли съдът автоматично да възприема за доказани възраженията на ответното дружество, вкл. когато те не се подкрепят от събраните в хода на съдопроизводството доказателства, а се опровергават от тях; 3. Следва ли съдът задължително да излага мотиви защо избирателно приема за доказани възраженията на ответната страна, които не се подкрепят от доказателствата и се опровергават от тях и от приетото неоспорено заключение на доказателствените средства, каквито са експертните заключения; 4. Следва ли съдът да излага мотиви в съответствие с цялата установена фактическа обстановка и да обсъжда в съвкупност всички обстоятелства или може избирателно да игнорира главно установени факти и да излага съображения въз основа на недоказани предположения, с които да възпроизвежда недоказани възражения автоматично за основателни“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Застрахователна компания Бул Инс“ АД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. Ал. И., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на надлежно обосновани основания за достъп до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение Апелативен съд - София е съобразил, че с оглед оплакванията в подадената от „ЗК Бул Инс“ АД въззивна жалба спорът във въззивното производство се свежда до това, какви са причинените от произшествието на 22.09.2017 г. травматични увреждания на ищеца и какъв е справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените по повод на тях неимуществени вреди. За да разреши спора, въззивният съд е обсъдил заключенията на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза, според констатациите в които при извършен през м. февруари 2018 г. медицински преглед на ищеца е установено увреждане „скъсване на екстензорните сухожилия на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка с пасивно разгъване и липсващо активно разгъване“. В основното заключение на експертизата е посочено, че увреждане с такава характеристика се получава при директен удар в изправено положение на пръстите, като не се усеща силна болка, а върховете на пръстите увисват в свито положение, без да могат да се изправят самостоятелно; При пасивно изправяне на пръстите с другата ръка пострадалият не изпитва болка, но при отпускане на дисталните фаланги те отново се свиват в първоначалното им положение; Последиците при скъсване на екстензорните сухожилия са свиване на върховете на пръстите във флексорно положение от около 40-50 градуса спрямо оста на пръста и невъзможност за тяхното изправяне без извършване на оперативно лечение, при което сухожилията трябва да бъдат защитени; След оперативна интервенция (каквато е била извършена през м. февруари 2018 г.) и заздравяване на сухожилията е необходимо провеждане на рехабилитация до възстановяване на обема на движение на пръстите. По време на разпита в открито съдебно заседание вещото лице (ортопед и травматолог) е пояснило, че след произшествието на 22.09.2017 г. ищецът е прегледан от екип на Спешна медицинска помощ, назначена му е рентгенография на дясна ръка с пръсти (при работна диагноза „контузия на дясната ръка“), но не е представен резултат от изследването и няма други медицински документи, които да потвърдят твърденията в исковата молба, че още към момента на произшествието ищецът е претърпял травма на сухожилията на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка; Резултатите от рентгенографията са, че няма счупване на костите, като на снимката не могат да се видят скъсани сухожилия, за които е типично увисване на пръстите и невъзможност те да се изправят самостоятелно без помощта на другата ръка. Вещото лице е обяснило, че е възможно спрямо ищеца да не е предприета медицинска манипулация и ищецът да е понасял затруднения по повод разкъсаните сухожилия за времето от 22.09.2017 г. до м. януари 2018 г., както и че конкретното увреждане може да бъде получено и при опит за слагане на ръката в джоба, при травма, в т. ч. битова, от удар в изправено положение на пръстите. След извършен преглед на ищеца вещото лице е депозирало допълнително заключение, в което е посочило, че след проведената оперативна интервенция дисталните фаланги на засегнатите пръсти са с флексия 10-15 градуса спрямо оста на пръста, а флексията (свиването) е възможна в пълен обем, като не се очаква подобрение и са възможни артрозни промени в ставите за в бъдеще. Във връзка с основния спорен въпрос - какви травматични увреждания е получил ищецът в резултат на произшествието, въззивният съд е обсъдил и събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания. Свидетелят К. - причинител на произшествието, е заявил, че непосредствено след удара ищецът му казал, че го боли ръката и че има охлузване. Свидетелката Й. - майка на ищеца, е обяснила, че след инцидента синът й бил с превързани пръсти на дясната ръка, не можел да хваща с нея, да се храни и да се облича, нуждаел се от помощта й. Според показанията на свидетелката К. - позната на ищеца, след инцидента ищецът не можел да си служи с дясната ръка и тя му оказала помощ при подготовката за държавен изпит, пишела и обработвала лекциите му. След съвкупна преценка на експертните заключения и на свидетелските показания въззивният съд е направил извод, че ищецът не е провел пълно доказване на твърдения в исковата молба факт, че скъсването на сухожилията на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната му ръка е последица от настъпилото на 22.09.2017 г. ПТП. Така направеният извод е мотивиран с липсата на представена по делото медицинска документация, съставена непосредствено след произшествието и удостоверяваща проявлението на вредоносен резултат от вида на сочения в исковата молба. Изложени са съображения, че свидетелските показания не съдържат категорична информация за получена травматична увреда, характеризираща се с описаните от вещото лице типични външни признаци - увиснали пръсти, а показанията на свидетелката К. се отнасят за по-късен период, следващ извършената през м. февруари 2018 г. операция. Акцентирано е върху обясненията на вещото лице, че травматично увреждане със същата характеристика може да се получи и в резултат на друг механизъм, различен от ПТП, както и върху факта, че връзката между произшествието и скъсването на сухожилията фигурира единствено като твърдение на ищеца в анамнезата по повод операцията от м. февруари 2018 г. В заключение въззивният съд се е произнесъл, че нито експертните заключения, нито свидетелските показания, установяват по категоричен и несъмнен начин наличието на причинно - следствена връзка между произшествието и описаната в исковата молба травма, във връзка с която ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди. Единственото доказано според въззивния съд увреждане, получено в резултат на произшествието, е контузия в областта на дясната ръка, която не е наложила болнично лечение. С оглед извода относно естеството и тежестта на полученото травматично увреждане и след като е съобразил установените от свидетелските показания затруднения и неблагоприятни преживявания, понесени от ищеца непосредствено след травмата, въззивният съд е приел, че ищецът има право на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД за претърпените неимуществени вреди, пряка последица от произшествието, в размер на 1 000 лв. В съответствие с така извършената преценка въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният срещу ответника - застраховател пряк иск с правно основание чл.432 КЗ е уважен за разликата над сумата 1 000 лв. до сумата 25 000 лв., и е отхвърлил иска за посочената разлика. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, се свързва с особено тежък порок на въззивното решение, който се изразява в особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, и/или в явна необоснованост и може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към решението; Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството; Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В случая касаторът е обосновал очевидната неправилност на обжалваното решение с доводи, които по същността си съставляват оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждането и преценката на експертните заключения и на свидетелските показания и за необоснованост на изводите, до които е достигнал съдът в резултат на тази преценка. Релевираните процесуални нарушения, както и евентуалната необоснованост на направените от въззивния съд изводи по съществото на спора, могат да бъдат установени само чрез осъществяване на същински касационен контрол по реда на чл.290 ГПК върху правилността на въззивното решение. Въз основа на мотивите към решението касационната инстанция не констатира нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност, изведени в практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поради изложеното няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които касаторът е обвързал искането си за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не притежават характеристиката на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства; Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни - проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл.290, ал.1 ГПК). Поставените в изложението въпроси са относими към правилността на обжалваното решение и отразяват несъгласието на касатора с извършената от въззивния съд преценка на доказателствата, както и с направения в решението извод за недоказана причинна връзка между произшествието и травматичното увреждане, по повод на което се претендира обезщетение с иска по чл.432, ал.1 КЗ. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (което не е подкрепено с аргументация, относима към допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК със съдържание, изяснено в т.4 от цитираното тълкувателно решение). По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 178/2023 г. на Апелативен съд - София. Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,