Определение № 4896 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5004/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 223 от 13.06.2023 г. по гр.д. № 433/2022г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 249 от 31.05.2022г. по гр.д.№ 415/2022г. на Районен съд-Дупница. С него е постановено следното: 1/ признато е за установено по отношение на Т. С. С. и Е. П. С., че Л. Д. М. е собственик на основание наследство от Д. Х. К., починал на 23.04.1995г., на полска култура от 4,371 дка, шеста категория, местност „К.", имот № * по картата на землището на [населено място] баня, а по КККР на [населено място] баня имотът е с идентификатор ***, с площ 4370 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива; 2/ отменен е на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 23, том I, peг. № 293, дело № * от 2018 г. на нотариус С. С., с който Т. С. С. е призната за собственик на посочения имот на основание наследство и давностно владение; 3/ признато е за установено по отношение на Г. Б. Т. и И. С. А., че Л. Д. М. е собственик на основание наследство от Д. Х. К., починал на 23.04.1995г., на гореописания недвижим имот и са осъдени Г. Б. Т. и И. С. А. да предадат на Л. Д. М. владението върху него. Касационната жалба е подадена от ответника Г. Б. Т. чрез адвокат У.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по правните въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да изложи мотиви по правилността на атакуваното решение; в частност, при преценка основателността на възражение за придобивна давност достатъчно ли е обсъждане само на свидетелските показания или те следва да бъдат обсъдени при съпоставка с останалите доказателства; 2/ може ли въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения защо не ги възприема; 3/ при липса на несъмнени данни за началото на установено владение може ли да тече давностен срок за придобиване по давност; 4/ след като достъпът до имота не е препятстван по никакъв начин, може ли да се приеме, че е налице цялостно и явно отблъскване на фактическата власт на собственика, без да са налице и други действия в тази насока. Останалите ответници по исковете не са подали касационни жалби и спрямо тях решението е влязло в сила. Ответницата по касационната жалба Л. Д. М. чрез пълномощника си адв. В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявени са от Л. Д. М. установителен иск за собственост против Т. С. С. и Е. П. С. и ревандикационен иск против Г. Б. Т. и И. С. А. относно нива в местн. „К.“ в землището на [населено място] баня. Ищцата основава правата си на наследство от своя баща Д. К., починал на 23.04.1995г. и на осъществена реституция по реда на ЗСПЗЗ. Тя твърди, че е стопанисвала имота с помощта на семейството си, а впоследствие го давала под наем до 2018г. когато от наемателите си разбрала, че имотът е продаден. Установила, че на 09.02.2018 г. ответницата Т. С. С., по време на брака си с ответника Е. П. С., се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота по давност, в същия ден ответниците са продали имота на ответника Г. Б. Т., а той от своя страна на 16.02.2018 г. е продал на ответника И. С. А. 1/2 ид. ч. Ответниците са оспорили исковете с възражение, че Т. и Е. С. са придобили имота по давност, тъй като са го обработвали в периода 2008 г.- 2018 г.; оспорили са автентичността на подписите за наемодател в представените от ищцата договори за наем; поддържали са нищожност на решението на ПК-Сапарева баня, с което е възстановено правото на собственост, поради неподписването му от всички членове на комисията. Въззивният съд е възприел установената от районния съд фактическа обстановка: Ищцата е единствен законен наследник - дъщеря на Д. Х. К., починал на 23.04.1995г. С решение № 7 от 24.07.1995 г. на ПК-Сапарева баня е възстановено правото на собственост в стари реални граници на Д. Х. К. върху три земеделски имота, един от които е процесният - полска култура от 4,371 дка, шеста категория, находящ се в местност „К.", имот № * по картата на землището. Решението е подписано от председател и секретар. Въз основа на това решение ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на 20.03.1998г. В периода 2015 - 2018г. ищцата е отдавала имота за ползване на Й. Н. М.. Представените от ищцата договори за наем са изключени от доказателствата, тъй като тя не е представила оригиналите им, поискани от ответниците. С нотариален акт № 23, том I, peг. № 293, дело № * г. на нотариус С. С. на 09.02.2018г. Т. С. С. е призната за собственик на процесния имот с идентификатор *** по КККР, на основание наследство и давностно владение. Същият ден Т. С. С. и Е. П. С. са продали на Г. Б. Т. имота, а на 16.02.2018г. Г. Б. Т. е продал на И. С. А. 1/2 ид.ч. от него. От нотариалното дело, образувано за издаване на констативния нотариален акт на Т. С. С. е видно, че имотът е описан като принадлежащ на наследниците на Д. Х. К.; приложено е решението на ПК-Сапарева баня от 24.07.1995 г. на ПК, удостоверение за наследници, съгласно което наследник по закон на Д. Х. К. е Л. Д. М. и удостоверение за данъчна оценка на процесния имот с посочен собственик Л. Д. М.. В протокола за разпит на свидетелите е отразено, че имотът е по наследство от дядото на Т. С.. С определение по НОХД № 658/2019 г. по описа на Дупнишки Районен съд е одобрено споразумение, съгласно което Т. С. С. е призната за виновна за това, че в периода 01.02.2018г. - 02.02.2018г. в [населено място] баня, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвала пред кмета на община Сапарева баня от неистински официален документ - нотариално удостоверяване на подпис в графа упълномощил в пълномощно, в което е посочено, че Л. М. е упълномощила Т. С. да я представлява пред Община Сапарева баня, на което е придадено вид, че е извършено нотариално удостоверяване на подписа на Л. М. на 23.01.2018 г. от нотариус И. К., като на 01.02.2018г. е представила пълномощното, ведно с искане до кмета на община Сапарева баня за издаване удостоверение за наследници на Д. Х. К., а на 02.02.2018г. е представила пълномощното със заявление до кмета на община Сапарева баня за издаване на данъчна оценка на имот, собственост на Л. М. - престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Видно е, че подаденото от Т. С. като пълномощник на Л. М. заявление за издаване на данъчна оценка е за процесния ПИ № ***. Събрани са гласни доказателства - показания на свидетели, посочени от ищцата - Г. М. и Р. П.. Те сочат, че след земеделската реституция имотът е предоставян за обработване на различни хора, в периода 2013 - 2019г. това са Й. и Р. М.. Именно синът на Й. М. през 2018г. уведомил ищцата за извършената продажба на имота. В първоинстанционното производство са били допуснати свидетели и на ответниците С., но такива не са били доведени и по искане на пълномощника им са заличени. При горната фактическа обстановка въззивният съд е приел, че правото на собственост на ищцата по наследство и реституция по ЗСПЗЗ в полза на наследодателя й Д. К., е безспорно установено. Наведеното от ответниците възражение за действителността на решението на органа на земеделската реституция е неоснователно и в тази насока са развити подробни съображения от първоинстанционния съд, както и е извършено позоваване на съдебна практика. Посочено е, че за валидността на решението е достатъчно, че е подписано от председателя и секретаря на ПК. Възражението на ответниците С. за притежавано от тях право на собственост върху процесния имот на основание придобивна давност съдът е приел за неоснователно, доколкото доказателствената тежест е тяхна, а по делото не са събрани никакви доказателства за установяване на давностно владение. Ангажираните от ищцовата страна доказателства изключват двамата ответници да са упражнявали фактическа власт върху имота. При тези изводи е уважен установителният иск против ответниците С. и ревандикационния такъв против Г. Т. и И. А.. По отношение на последните двама е уточнено, че сключените от тях сделки са с лица, които не са притежавали правото на собственост и затова сделките са лишени от вещен ефект. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав намира следното: Първият правен въпрос е за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните; в частност - при преценка основателността на възражение за придобивна давност достатъчно ли е обсъждане само на свидетелските показания или те следва да бъдат обсъдени при съпоставка с останалите доказателства. Наведените оплаквания, обуславящи този въпрос са, че решението е немотивирано, че липсва обсъждане на доказателствата и че съдът е кредитирал показанията само на свидетелите на ищцата, които не са съседи на имота. Касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска. Съдът е изпълнил надлежно задълженията си да изложи свои съображения и да обсъди доказателствата, имащи значение за спорното право. Напълно несъстоятелни са оплакванията, че решението не е мотивирано. Що се отнася до кредитирането на показанията на свидетелите - съдът е дал вяра на свидетелите на ищцата, защото не са налице каквито и да е други доказателства, които да ги опровергават. Тук следва да се посочи отново, че от страна на ответниците, които носят доказателствената тежест да установят правото на собственост по давност, придобито от Т. и Е. С., не са ангажирани никакви гласни или други доказателства, относими към владението върху имота. Вторият въпрос е дали въззивният съд може да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения защо не ги възприема. При формулиране на този въпрос касаторът не е уточнил кои са тези избрани доказателства и кои са необсъдените. Поради това не може да се приеме, че въпросът има определящо значение за изхода на спора. Както вече бе изтъкнато съдът е направил изводите си въз основа на всички събрани доказателства. Третият и четвъртият въпроси са следните: при липса на несъмнени данни за началото на установено владение може ли да тече давностен срок за придобиване по давност; след като достъпът до имота не е препятстван по никакъв начин, може ли да се приеме, че е налице цялостно и явно отблъскване на фактическата власт на собственика, без да са налице и други действия в тази насока. Тези въпроси не са обсъждани от съда, не са повдигани от страните и изобщо не е ясна връзката им с конкретния спор. В случая ответниците по иска, включително настоящия касатор, са тези които е следвало да докажат началото на владението и всички елементи на фактическия състав на придобивната давност, от която черпят права. А така формулираните въпроси по-скоро се отнасят до хипотеза, в която се обжалва уважаване на възражение за давност, а не отхвърлянето му, какъвто е случая. Ето защо, тези въпроси, които не са релевантни за изхода на спора, не запълват общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. При този изход в полза на ответницата по жалбата Л. Д. М. следва да се присъдят направените от нея разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.