Определение № 113 от 22.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2370/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. В. К. от [населено място], срещу определение № 41 от 18.01.2017г., постановено по гр.д. № 3652/2016г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2280 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 1941/2014 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят счита, че определението е постановено при процесуални пропуски и нарушения на материалния закон. Развива доводи, че поставените от него въпроси за допускане на касационно обжалване са неправилно формулирани от съда, непълно и в различен вид, поради което е променен смисълът на тези въпроси и това е довело до погрешни анализи и изводи на съда. Отправя искане за отмяна на същото и допускане на касационно обжалване на въззивното решение от друг състав на ВКС. Ответницата по частната жалба Д. П. Х., оспорва частната жалба и поддържа становище за нейната недопустимост. Ответниците Н. Ц. Г., И. Ц. Г. Г. П. Н., П. В. Д., В. В. Д.-В. и С. Л. Г. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Производството по гр.д. № 3652/2016г. на Върховния касационен съд, I г.о. е образувано по касационна жалба вх. № 54518 от 20.04.2016г., подадена от П. В. К. от [населено място] срещу въззивното решение № 2280 от 18.03.2016г. по гр.д. № 1941/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-70-159/16.01.2012г. по гр. д. № 11961/2010г., допълнено с решение от 14.06.2013г. на същия съд, с които решения е допусната съдебна делба. С обжалваното определение съставът на ВКС, I г. о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, приемайки, че не са налице наведените с касационната жалба предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Определението на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което се произнася по допустимостта на касационното обжалване, не подлежи на обжалване. Извършваната в това производство преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК представлява специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а прави селекция на касационните жалби по посочени в закона / чл. 280, ал. 1 ГПК / критерии. Според действащия Граждански процесуален кодекс касационното обжалване не е задължително, а е факултативно – обусловено от наличието на установени от законодателя предпоставки. В производството по чл. 288 ГПК се проверява наличието на общото основание /разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на спора/ и специалните основания /противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решаване на въпроса от съдилищата и значение на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/ за допустимост на касационен контрол на жалбите. Предвид тези особености, определението по чл. 288 ГПК не попада сред определенията, посочени в чл. 274 ГПК като подлежащи на обжалване. Обжалването му не е изрично предвидено в закона, а с оглед изтъкнатата по-горе специфика не може да се приеме, че е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Допълнителен аргумент за необжалваемост на определението по чл.288 ГПК се извежда от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. В хипотезата на т.2 при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а в хипотезата на т. 3 решението влиза в сила когато не е допуснато касационно обжалване, т.е. не е предвидено влизане в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване. От изложеното се налага изводът, че с постановяване на определението, с което не е допуснал касационно обжалване, Върховният касационен съд се е произнесъл по окончателен начин, с което инстанционният контрол на въззивното съдебно решение е изчерпан. Поради това и жалбата, насочена срещу касационното определение следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.