Определение № 759 от 21.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2587/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 1354 от 14.11.2022 г. по в. гр. д. № 1745/2022 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 266201 от 21.10.2021 г. по гр. д. № 4715/2020 г. на Софийски градски съд, с което Столична община е осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Б. В. З. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от многофрагментно счупване на тибията на левия крак в областта на коляното вследствие на подхлъзване на необезопасен заледен участък на тротоара, находящ се непосредствено след пресичане на светофар на кръстовището на [улица] и [населено място], ведно със законната лихва от датата на деликта - 04.12.2018 г. до окончателното плащане, както и имуществени вреди за разходи за лечение, както следва: по фактура №[ЕИК] от 19.12.2018 г. - 3727,63 лева, по фактура № [ЕГН] от 19.12.2018 г. - 58,00 лв., по фактура № [ЕГН] от 20.12.2018 г. - 83,52 лв., по протокол № 12474 от 26.10.2019 г. - 420 лева, по фактура от 09.10.2019 г. - 40,60 лв., по фактура № [ЕГН]/09.10.2019 г. – 208, 00 лв., ведно със законните лихви от датата на плащанията. Решението е постановено при участие на трето лице-помагач „ЗМБГ“ АД. Въззивният съд е приел следното: Прието е, че на ищеца са причинени неимуществени и имуществени вреди от падане на необезопасен заледен участък на тротоар в [населено място],[жк]. Лошите метеорологични условия и наличието на поледица към момента на инцидента – 04.12.2018 г., около 8,40 ч. сутринта, са установени със справка от Института по метеорология и хидрология, а самото падане – от показанията на разпитан свидетел. Вредите са установени от епикриза, издадена от УМБАЛ "Пирогов", според която на ищеца е извършено оперативно лечение и е изписан на 19.12.2018 г. с предписание за придвижване с патерици и ненатоварване на болия крайник, както и с медицинската експертиза по делото. Според заключението на вещото лице ищецът е получил вследствие на падането многофрагментно счупване на горната част в областта на коляното на големия пищял на лява подбедрица. Извършено е оперативно лечение с фиксиране на фрагментите с две плаки и винтове, като след зарастване на счупването са проведени курсове на физиотерапия и рехабилитация. Периодът на възстановяване е около 6-8 месеца. При извършен личен преглед на ищеца вещото лице е констатирало два надлъжни дъговидни оперативни белега от двете страни на лява колянна става, съответно с дължина 11 см. и 12 см. и ограничен обем движение в лявата колянна става при свиване 95 градуса, при норма 130, което ограничение има траен характер. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че това ограничение в движението на колянната става пречи на ищеца да кляка, да кара колело и съществено го затруднява при изкачване на стълби и планински туризъм. Постоперативният период е установен със свидетелски показания – след изписването от „Пирогов“ ищецът посещавал рехабилитация в период от около един месец; след това на два пъти ходил на рехабилитация в Б., като около половин година, в т. ч. и по време на рехибилитацията, той се придвижвал с две патерици. Преди инцидента той живеел сам, но след това се преместил при майка си, за да му помага, защото не можел да се самообслужва. Наложило се да работи от вкъщи. Преди инцидента ищецът не се е занимавал със спорт, но след него много напълнял. Прието е, че с договор от 28.04.2018 г. Столична община е възложила на „ЗМБГ“ АД дейностите по почистване и поддържане на улиците и местата за обществено ползване в[жк]и в частност района на тротоарите площи около автобусната спирка на [улица], където е станал инцидентът. Тротоарът пред светофарната уредба, където е паднал ищецът, е общински. От представения констативен протокол от 03.12.2021 г., подписан двустранно от представител на СО и на „ЗМБГ“ АД, се установява, че тротоарната площ, намираща се на [улица]от моста на [улица]до [улица], е ръчно почистена чрез метене, като е отбелязано заледяване. В констативния протокол от следващия ден – 04.12.2021 г. е посочено, че е извършена дейност по механизирано обработване на уличните платна чрез разпръскване на техническа сол на пътното платно, където е пресичал пешеходецът, която дейност е извършена в периода 22. 00 ч. на предишния ден до 6, 00 ч. на 04.12.2018 г., както и ръчно обработване на тротоарите чрез разпръскване на смес в т. ч. и на спирките на масовия градски транспорт, която дейност е извършена в периода 9, 40 до 11, 20 ч. При тези данни е прието, че искът е доказан по основание. Съгласно чл.31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. В изпълнение на законовата делегация на чл.36 ЗП е приета Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в чл.3 на която е регламентирано, че поддържането и текущият ремонт на пътищата се организират и осъществяват от собствениците или администрацията, съответно юридическите лица, управляващи пътищата, както следва: т. 3 - за общинските пътища - от общините. Улицата, на която е станал инцидентът, е общинска. Подхлъзването на ищеца е станало на заледена част от платното до тротоара, непосредствено до пътното платно. Поддържането на тази част е задължение на ответника. Задълженията по зимното поддържане според Наредбата включват и обезопасяване на пътищата против хлъзгане при заснежено или заледено платно. С оглед динамиката на метеорологичните процеси, констативният протокол от 03.12.2018 г. за почистване на участъка чрез метене е неотносим. В този протокол е отразено, че е налице заледяване на участъка. В констативния протокол от 04.12.2018 г. е посочено, че е извършена дейност по механизирано обработване на уличните платна чрез разпръскване на техническа сол на пътното платно, където е пресичал пешеходецът, която дейност е извършена в периода 22. 00 ч. на предишния ден до 6, 00 ч. на 04.12.2018 г., както и ръчно обработване на тротоарите чрез разпръскване на смес, в т. ч. и на спирките на масовия градски транспорт, която дейност е извършена в периода 9,40 до 11,20 ч. Цитираното писмено доказателство установява извършването на действия по премахване на заледяването, но в период, различен от този, в който е станал инцидентът. След като в момента на настъпването на инцидента е било налице заледяване на участъка (установено от гласните доказателства), безспорно се налага извод, че задължението на ответника не е било изпълнено и са налице условия за ангажиране на неговата отговорност на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. Действително, не съществува нормативно задължение на ответника да почиства в определен час от заледяването, но задължението му да осигури почистване от заледяване съществува и то следва да бъде изпълнявано с грижата на добър стопанин, с оглед конкретните условия. След като е налице виновно противоправно поведение и вреда за ищеца, искът по чл.49 ЗЗД е основателен. Прието е, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се съобразява с практиката на съдилищата за подобни увреждания. Съобразено е, че ищецът е претърпял оперативно лечение, поставени са му две плаки, винтове и костно вещество; бил е обездвижен 6-8 месеца, придвижвал се е с помощни средства. Счупването е оставило трайни увреждания, които няма да бъдат преодолени и които ограничават за в бъдеще движението на колянната му става и пречат на нормалните движения, като клякане, качване на стълби, каране на колело, туризъм. Касае е за млад човек, в активна възраст, на който се налага да извършва непрекъснато тези движения. По време на възстановителния период е бил зависим от грижите на майка си, като се е наложило да смени местоживеенето си, бил е много стресиран и изнервен. Прието е за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. От гласните доказателства се установява, че ищецът е вървял много внимателно, оценил е обстановката, даже се е обидил на майка си да я предупреди за заледяването. Обсъдено е основното оплакване в жалбата на третото лице-помагач, че в диспозитива на постановеното решение е отразено, че непозволеното увреждане е настъпило вследствие на бездействието на служители на „ЗМБГ“ АД, като нито в исковата молба е наведено такова твърдение, нито е изследвано като предмет на доказване изпълнението или неизпълнението на задължения на „ЗМБГ“ АД по договора му със Столична община. Съдът е приел, че възражението е основателно, тъй като действително по предявения иск не е било предмет на делото изпълнението на договорните задължения на третото лице по цитирания договор. Отговорността на третото лице не е деликтна и не е към ищеца, затова не е следвало да бъде установявано виновно или не поведение на трето лице или негови служители. Доколкото обаче в диспозитива на решението е отразено осъждането на ответника за заплати съответните обезщетения на ищеца, постановеното решение е законосъобразно и осъждането на ответника е правилно. Тъй като за въззивната инстанция съществуват само възможностите на чл.271 и чл.272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено, тъй като осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е правилно. Доколкото не се касае за отделно произнасяне по непредявен иск, решението не може да бъде обезсилено в някаква част, тъй като е налице произнасяне само по иска по чл. 49 от ЗЗД. В частта, в която съдът е приел, че подхлъзването на необезопасен заледен участък на тротоара е „настъпило вследствие на бездействието на служители на „ЗМБГ“ АД“, решението не следва да бъде потвърждавано. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Столична община. Жалбоподателят сочи, че не е доволен от въззивното решение, с което е присъдена сумата от 30 000 лв., като същевременно излага оплаквания за недоказаност на фактическия състав на чл.49 ЗЗД и иска отмяна на въззивното решение изцяло. Поддържа развитите във въззивната жалба доводи за липса на причинна връзка между поведението на ответника и третото лице-помагач от една страна и настъпилите вреди; необоснованото кредитиране единствено на показанията на свидетелите на ищеца, игнорирането на писмените доказателства на ответника и третото лице за точно и професионално изпълнение на дейностите по почистване на уличната мрежа. Не било посочено въз основа на какво съдът прави своите изводи за виновно или лошо изпълнение на служебни и договорни задължения. Не била изследвана възможността за друга възможна причина, довела до инцидента – спъване, прилошаване, блъсване от друг пешеходец, стряскане от силен шум, несъобразена скорост на пресичане. В изложението към жалбата се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – тъй като разглеждането на делото от ВКС щяло да допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Щяла да бъде уеднаквена практиката чрез даване на указания за непротиворечиво и еднакво прилагане на закона. Неправилно бил определен размерът на присъденото обезщетение. Поради зачестилите случаи на увреждания и произтичащите от тях имуществени и неимуществени вреди имало нужда от развитието на справедливото присъждане в съдебни решения. Ответникът в производството Б. В. З. оспорва жалбата. Сочи, че жалбоподателят не е формулирал въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, както и че не е обосновал предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Третото лице-помагач „ЗГМБ“ АД е подало писмен отговор, в който поддържа изцяло касационната жалба на Столична община. Излага съображения за неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска за неимуществени вреди над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В жалбата не е формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и това е достатъчно основание, за да се откаже допускане на касационно обжалване. В т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, от значение за изхода по конкретното дело и разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на този въпрос; че ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира; че ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В настоящия случай не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, а правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК не е поставен. Не е изложена и обосновка на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – с какво разглеждането на конкретното дело от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Дори да се приеме, че се поставят правните въпроси за съотношението между отговорността на общината по чл.49 ЗЗД за настъпили вреди от падане на заледен участък от уличната мрежа и изпълнението на договорните задължения на почистващата фирма за същия участък; за изключване на причинната връзка като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД и за критериите, по които се определя справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, не е налице основание за допускане на касационно обжалване нито по чл.280, ал.1, т.1, нито по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивното решение съответства на решение № 47 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3349/2019 г., III г. о., постановено по сходен спор за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на инцидент, настъпил поради виновно противоправно бездействие на лица, на които общината е възложила работа по поддържане на общинските пътища и почистването им от сняг. В решението е направен преглед на нормативната уредба, вменяваща задължения на общината по изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища; прието е, че има презумпция за виновно поведение на лицата, на които е възложена работата по поддържането на съответния пътен участък и е направено разграничение на неизпълнението от случайното събитие, изключващо вината съгласно чл.81 ЗЗД. Посочено е, че случайното събитие трябва не само да е настъпило и неговото настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника, но и да създава невъзможността за изпълнение - да е толкова непредотвратимо, че изцяло да го осуетява, макар длъжникът да е положил грижата, която е трябвало да положи, за да осъществи дължимия резултат. Конкретно е прието, че в разглеждания случай е налице неизпълнение на възложената работа - на задължението за поддържане на общинския път в мястото на инцидента /спирка на градски транспорт/ и неизпълнението не съставлява случайно събитие, изключващо вината. Като резултат въззивното решение по настоящото дело съответства на тази практика на ВКС, тъй като заледяването върху тротоара, довело до процесния инцидент, е съществувало в момента на инцидента, въпреки положената грижа за почистване на тротоара след инцидента. На следващо място – няма колебание в практиката на ВКС, че съдебното решение не може да почива на предположения, като най-често този извод се прави във връзка със съпричиняването и със заключенията на вещите лица, но също и в други случаи – решение № 453 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 198/2008 г., V г. о., решение № 759 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2008 г., решение № 107 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2461/2019 г., IV г. о. В настоящия случай, опитвайки се да отрече причинната връзка между падането на ищеца и заледяването на съответния пътен участък, Столична община си служи с предположения – че падането може да е резултат на спъване, прилошаване, блъсване от друг пешеходец, стряскане от силен шум, несъобразена скорост на пресичане. Като не е разгледал тези предположения, въззивният съд е действал в съответствие с посочената практика на ВКС. И на последно място - размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по критерии, изяснени в ППВС № 4/1968 г. и последвалата практика на ВС и ВКС по чл.45 и чл.49 ЗЗД, като съдът във всеки конкретен случай преценява различни обстоятелства, които определят размера на обезщетението. Практиката е изработила определени критерии, но няма точна формула, по която да се изчисляват вредите, защото различните случаи са различни. При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът се стреми да присъжда близки по размер суми при сходни вреди, настъпили при сходни обществено-икономически условия и при отчитане на особеностите на конкретното дело. Така и в настоящия случай, присъждайки 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от счупване на тибия на левия крак в областта на коляното, въззивният съд е определил размера на обезщетението в съответствие с решение № 11950 от 31.08.2020 г. на САС по в. гр. д. № 107/2020 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 60354 от 10.06.2021 г. на ВКС присъдени 30 000 лв. По изложените съображения следва да се откаже допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство в размер на 2520 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.02.2023 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,