Определение № 386 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 479/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. К. срещу решението на СГС, ІІ-Б състав, постановено на 23.12.2011 г. по гр.д.№ 6348/11 г. С обжалваното въззивно решение е отменено решението от 03.02.2011 г. по гр.д.№ 17459/09 г. на СРС, 62-ри състав, с което на основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан допуснат до делба недвижим имот, в частта относно квотите на съделителите, вместо което е постановено въззивно решение по същество, с което имотът е изнесен на продан при различни квоти- 5/6 ид.ч. за ищцата Л. И. С. и 1/6 ид.ч. за М. И. К.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно сроковете за оспорване истинността на документ, представен в отсъствие на противната страна, както и относно преклузиите във въззивното производство и по-конкретно във връзка с възможността възражение за намаляване на завещание по чл.30 ЗН да бъде направено за първи път пред въззивния съд. По тези съображения се моли въззивното решение на СГС да бъде отменено в частта, с която са определени квотите на съделителите, които да бъдат определени на по 1/2 ид.ч.за всяка от тях. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани два процесуалноправни въпроса, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и по които произнасянето на касационния съд, предвид липсата на съдебна практика по тях, би обусловило принос за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първият въпрос е свързан с преклузията за релевиране на искания за произнасяне по преюдициални за делбата въпроси по смисъла на чл.343 ГПК, и по-конкретно за възможността тези искания да се правят за първи път пред въззивния съд във втората фаза на делбеното производство при наличие на възможност искането да се направи пред първата инстанция. Вторият въпрос е свързан с приложението на чл.193 ГПК и по-конкретно с възможността да се направи матариалноправно възражение, че саморъчното завещание не е написано и подписано от завещателя, след изтичане на срока за оспорване на неговата истинност като документ. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че твърдяното от касатора основание за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице. С решението си въззивният съд е определил квотите на съделителите от изнесения на продан имот, като е взел предвид съставеното в полза на ищцата Л. С. саморъчно завещание на ищцата М. К., починала след допускането на делбата. Въззивният съд не е изследвал въпроса, дали завещанието е написано и подписано от завещателя, очевидно приемайки, че възражението в този смисъл на ответницата М. К. е преклудирано с изтичане на срока по чл.193, ал.1 ГПК- завещанието е представено в съдебно заседание на 24.03.2010 г. в отсъствие на ответницата и не е оспоренодо края на това заседание; такова оспорване не е заявено и в следващото заседание на 07.10.2010 г., а е направено с писмена молба от 13.10.2010 г. Същевременно въззивният съд не се е произнесъл по искането на ответницата К. за намаляване на завещанието по чл.30 ЗН, направено с отговора на въззивната жалба, като е приел, че след приключване на първоинстанционното производство тази възможност е преклудирана, тъй като въззивната инстанция се произнася само по направените в жалбата оплаквания, а не изобщо по съществото на спора. При така поставените в основата на въззивното решение решаващи правни изводи следва да се приеме, че посочените по-горе процесуалноправни въпроси, уточнени и конкретизирани от касационния съд съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г., ОСГТК на ВКС са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК., при което и доколкото по тях не е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, допускането на касационното обжалване би обусловило принос за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според Определение № 577/ 22.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 330/10 г. на І г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и представляващо задължителна практика по смисъла на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г., възражението по чл.30 ЗН може да се направи за първи път във втората фаза на делбеното производство, щом наследството се е открило след допускането на делбата, но не е налице произнасяне по въпроса, преклудира ли се тази възможност пред въззивния съд, ако правото е могло да бъде упражнено в първоинстанционното производство. Предвид гореизложеното, касационното обжалване на решението на Софийския градски съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като на касатора се укаже необходимостта от представане на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение