Определение № 3824 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3302/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 286 от 04.06.2025 г. по в. гр. д. № 75/2025 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 296 от 18.11.2024 г. по гр. д. № 122/2024 г. на РС-Елин Пелин, с което е отхвърлен предявеният от М. П. Н. срещу Е. Н. В. иск по чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които ответницата пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, като бъде осъдена да премахне дърво – смърч, с височина около 15 м., засадено в притежавания от ответницата имот – УПИ ***, кв. 2 по регулационния план на [населено място], С. о., до общата граница с имота на ищците.

Въззивният съд е приел от фактическа страна следното:

М. Н. и В. А. са направили искане по чл.52 ЗС до кмета на община „Горна Малина“ вх. № 94.6-58/01.11.2021 г. за издаване на разрешение за преместване на иглолистното дърво, находящо се на границата между собствения им УПИ и имота на ответницата Е. В.. С писмо от 22.06.2022 г. ответницата е уведомена от община Горна Малина, че е издадено предписание № 1/21.06.2022 г. относно декоративно дърво – смърч в собствения й УПИ *** в кв. 2 по регулационния план на [населено място], посадено на разстояние по-малко от нормативно установеното. С решение № 4115/19.04.2023 г. по адм. дело № 2094/2023 г. на ВАС е оставено в сила решение от 09.12.2022 г. по адм. дело № 816/2022 г. на АССО, с което е отменено по жалба на Е. В. предписанието за премахване на дървото. Прието е, че при издаване на предписанието не е спазена процедурата по чл.63, ал.2 ЗУТ, тъй като не е изготвена санитарна експертиза, както и поради това, че дървото не е картотекирано като намиращо се в частен имот, за да е приложим чл.19 от посочената Наредба № 1/1993 г.

Според показанията на св. Н., който живее в [населено място] и бил кметски наместник, преди 4-5 години ищците му се оплакали, че им пречи дърво, намиращо се на границата със съседен имот. Свидетелят отишъл на място с намерението да помири страните, при което установил, че клоните на дървото навлизат в имота на ищците. Уведомил собственика, че трябва да окастри клоните, но той се държал агресивно и казал, че ще подаде оплакване до кмета на общината. Клоните опирали в къщата на ищците, а дървото било на разстояние около 1 метър от оградата.

Според заключението на съдебно-агрономическата експертиза на в. л. В. от 28.08.2024 г. процесното дърво представлява „ела“, т. е. от семейство „борови“, като достига до 40-50 метра височина. Същото принадлежи към така наречената „декоративна растителност“, която според § 1, ал. 3 от Наредба № 1/1993 г. включва широколистни и иглолистни дървета и храсти. Според чл.165, ал.1 ППЗТСУ (отм.) в групата на дълготрайните декоративни дървета влизат смърча и елата, наред с други видове. Към настоящия момент процесното дърво е с височина около 15 метра. Намира се на разстояние 1, 20 м. от оградата със съседния имот, собственост на ищците. В статично състояние клоните не опират в сградата на ищците. Не е установено корените на дървото да навлизат в имота на ищците. Няма интервенции на корените на дървото към основите на къщата, като няма опасност нито за последната, нито за оградата между двата имота. При градоносна буря или смерч клони от самото дърво могат да бъдат прекършени и увредени, но е малко вероятно с оглед разстоянието между клоните на дървото и фасадата на къщата да се прояви удряне като механичен акт. На дървото не е правена санитарна експертиза, но видимо същото е в много добро състояние и се развива добре. Няма видими белези на вредители или следи от гъбични заболявания, т. е. дървото е с добър фитосанитарен и физиологичен статус. Процесното дърво не представлява защитен вид.

Прието е, че съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на в. л. Н. от 01.10.2024 г. оградата между двата имота е изградена по имотната граница. Най-близката точка от ствола на дървото до оградата е 90 см., а най-отдалечената точка е на разстояние 1, 20 м. Диаметърът на ствола е около 30 см. При посаждането на дървото фиданката е била посадена на около 110 см. от имотната граница.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 109 от ЗС и има за предмет премахване на дървесен вид – ела, засадена в съседен на собствения на ищците имот. Искът е неоснователен по следните съображения:

Засаждането на дървесни видове в нарушение на нормативно предвидените отстояния винаги представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост, поради което същите подлежат на премахване. Отстоянието е нормативно определено в граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот и когато то не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му /в този смисъл определение № 249 от 10.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4072/2017 г., II г. о., ГК и др. /. Съгласно чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, високи дървета са тези с височина над 5 метра. Без съмнение процесното дърво от вида „ела“ представлява високо дърво по смисъла на цитираната разпоредба и е посадено на разстояние по-малко от изискуемите 3 метра до границата със съседния имот, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗС.

По отношение на процесното дълготрайно декоративно дърво обаче, без оглед на това дали е засадено на законното отстояние от съседния имот или не, следва да се прилага специалният режим, установен за него. Кои са дълготрайните декоративни дървета е посочено в чл.165, ал.1 ППЗТСУ /отм./, като е налице неизчерпателно изброяване, както следва: дъб, топола, липа, бряст, орех, кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и др. Съгласно § 20, ал.2 ЗР на ЗУТ, разпоредбата на чл.165, ал.1 ППЗТСУ /отм./, както и разпоредбите на Наредба № 1/1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративна растителност, се прилагат до издаването на нов подзаконов нормативен текст, щом като не противоречат на ЗУТ. В конкретния случай процесното иглолистно дърво следва да се причисли към т. нар. „допълваща зелена система“ - озеленени площи за ограничено обществено ползване в жилищни имоти, съгласно определението на чл.61, ал.3 ЗУТ, като за тях следва да се прилага редът, предвиден в чл.63, ал.2 ЗУТ. Тази нормативна уредба касае премахване и окастряне на дървета, съставляващи част от озеленените площи в населеното място и е специална по отношение на чл.52 ЗС. Следователно, дори да не е спазено предвиденото в чл.52 ЗС отстояние, премахване или отрязване на такива дървета може да бъде предприето единствено при наличие на някое от обстоятелствата по чл.19 от Наредба № 1/1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративна растителност и при спазване на установения специален разрешителен режим. Разрешение за отсичане на дърво от вида „ела“ може да бъде издадено само по изключение, по преценка на кмета на съответната община, за което кметът издава писмено разрешение въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото, като провеждането на процедурата по чл.63, ал.2 ЗУТ за премахване на дървесни видове, които представляват дълготрайни декоративни растения, е специален административен ред, който следва да предхожда приложението на общата норма на чл.52 ЗС и чл.109 ЗС. В случая такова разрешение не е издадено, което сочи на неоснователност на предявения иск.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. П. А. чрез адв. В. К..

В жалбата се акцентира върху установения по делото факт, че процесното дърво не е картотекирано от общината и за него не е съставен паспорт, нито се води регистър, посочен в приложение № 3 от Наредба № 1/1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративна растителност. Аргументира се подробно становището, че дълготрайните декоративни дървета, каквото е и процесното дърво, могат да бъдат премахвани от частни имоти по реда на чл.109 ЗС, ако са засадени в нарушение на чл.52 ЗС, с изключение на картотекираните дървета, за които има специален режим, установен в чл.19 от Наредба № 1/1993 г. И тъй като процесното дърво не е картотекирано, този специален режим не се прилага в случая. Доколкото дървото се намира в отклонение на отстоянието от 3 м. по чл.52 ЗС до границата с имота на жалбоподателката, то искът по чл.109 ЗС за премахването му следва да бъде уважен.

В изложението към жалбата се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Приложима ли е особената закрила на чл.63, ал.2 ЗУТ, вр. чл.61, ал.3 ЗУТ, вр. чл.15 - чл.19 от Наредба № 1/1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративна растителност, вр. чл.165, ал.1 ППЗТСУ /отм./ по отношение на дървета, които не са били картотекирани по реда на чл.15 - 18 от Наредба № 1/1993 г.;

2. Какво е отношението общ към специален закон между нормата на чл.109 ЗС, вр. чл.52 ЗС от една страна и чл.63, ал.2 ЗУТ по отношение защитата на правото на собственост върху съседния имот.

По първия въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 2855 от 19.04.2019 г. по гр. д. № 5441/2018 г. на СГС, потвърдено в частта за премахване на некартотекирани декоративни дървета с решение № 61 от 16.10.2020 г. по гр. д. № 2827/2019 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., както и решение № 1103 от 14.11.2006 г. по гр. д. № 1069/2005 г. на ВКС, ІV-то г. о. По втория въпрос се поддържа аргументирано становище за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Отделно се поддържа и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, по съображенията, изложени в касационната жалба.

Ответницата в производството Е. Н. В. оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно. Излага доводи по съществото на правния спор. Позовава се на определение № 3515 от 8.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3563/2023 г., I г. о.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и има необходимото съдържание.

Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпрос № 1 в изложението към касационната жалба. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с решаващ извод на въззивния съд за причината, поради която едно декоративно дърво не може да бъде премахнато по реда на чл.109 ЗС, въпреки че се намира в отклонение от разстоянията, посочени в чл.52 ЗС. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, макар отчасти да е разгледан в посоченото от жалбоподателите и решение № 1103 от 14.11.2006 г. по гр. д. № 1069/2005 г. на ВКС, ІV-то г. о.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,