Определение № 3272 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1809/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника П. К. К. против решение № 141/21.03.2024 г. по в.гр.д. № 636/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 147/10.08.2023 г. по гр.д. № 25/2023 г. на Районен съд – Мездра, са уважени предявените от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], против настоящия касатор осъдителни искове по чл. 430 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12 540,68 лева - главница по договор потребителски кредит № FL 934331/24.08.2018 г. за периода 15.02.2021 г. - 10.01.2023 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 16.01.2023 г. до окончателното й плащане, и за сумата от 2 433,15 лева - мораторна лихва за периода от 13.02.2021 г. до 10.01.2023 г. С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Изтъква се, че при липса на изрично направено в депозираната от банката жалба за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, неправилно е служебно назначена такава във въззивното производство. Уточнява се, че с определение № 189/27.02.2023 г. първоинстанционният съд изрично е указал, че по искането на ищеца за допускане на експертиза ще се произнесе в първото по делото заседание, а в проведеното на 22.06.2023 г. заседание банката не е представлявана, съответно поради липса на обосновка на нуждата от изслушването й, такава не е допусната. Добавя се, че липсата на активно процесуално поведение на ищеца не може да бъде компенсирано с усилията на въззивния съдебен състав. Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевират доводи за допуск до касация в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следния въпрос: “Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК?”. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Иска се допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение, с твърдението, че формираните от въззивната инстанция изводи се основават на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която не е следвало да бъде допусната. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД против П. К. К. осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 12 540,68 лева – непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL 934331/24.08.2018 г. за периода 15.02.2021 г. – 10.01.2023 г., 1 707,80 лева – лихва върху редовна главница за периода 15.02.2021 г. - 11.06.2021 г., 2 895,33 лева – мораторна лихва за периода 13.02.2021 г. - 10.01.2023 г., 45 лева – такси за периода 13.02.2021 г. - 10.01.2023 г., и 60 лева – разноски за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение до длъжника. В случая въззивният съд, сезиран с въззивни жалби на насрещните страни по спора, за да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение, е приел, че от събраните по делото доказателства се установява постигната договорна обвързаност между банката ищец и ответника П. К., по силата на която банката е предоставила на ответника потребителски кредит за текущи нужди, а той се е задължил да върне заетата сума, заедно с лихви, такси и разноски. Като правилен е споделен изводът на първоинстанционния съд, че ответникът има качеството на потребител. Окръжният съд е преценил, че с покана, връчена лично на П. К. чрез “Български пощи” ЕАД, банката е обявила вземанията по процесния договор за предсрочно изискуеми, поради неиздължаване в уговорения срок на четири дължими вноски, считано от 15.02.2021 г. По този начин кредиторът надлежно и законосъобразно е упражнил спрямо длъжника своето преобразуващо право да трансформира цялото задължение по договора в предсрочно изискуемо. Въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция, че кредитното отношение между страните е недействително на основание чл.22 вр. с чл. 11, ал. 2 ЗПК, поради непредставяне на Общи условия като неразделна част от договора за потребителски кредит. Отбелязал е, че процесният договор не препраща към действащи общи условия на банката, поради което не може да се приеме, че такива са били предложени на кредитополучателя и той се е обвързал с тях. Договорът съдържа в пълнота условията, които съставляват негови съществени елементи, като вземанията за главница и лихви са изцяло уредени в него. Счел е, че по отношение на таксите и комисионните, съгласно чл. 2, ал. 2 от договора се прилагат Общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лица и Тарифа на банката, в сила към момента на извършване на съответната операция по сметката. Въззивната инстанция е намерила за нищожни част от договорните клаузи, касаещи възможността за едностранна промяна на лихвения процент по потребителския кредит, месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по кредита, такса за ограничаване на негативните последици при просрочие. Не са присъдени и разходите за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение, с мотива, че претендирането им противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия за управление на кредита. По така изложените съображения решаващият състав е приел, че съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза неплатената главница възлиза на 12 540,68 лева, в какъвто размер се претендира от ищеца, като за тази сума искът е уважен. Присъдена е и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2023 г. до окончателното плащане на задължението. Като недоказан и неоснователен е отхвърлен искът за присъждане на възнаградителна лихва за периода 15.02.2021 г. – 11.06.2021 г. На основание чл. 162 ГПК въззивният съд е изчислил и присъдил мораторна лихва за периода 13.02.2021 г. - 10.01.2023 г. от 2 433,15 лева, като до пълния предявен размер от 2 895,33 лева претенцията е отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира да бъде допуснато касационно обжалване поради “очевидна неправилност” на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същата е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност, която е предвидена в производството по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от касатора и не се констатират от съдържанието на въззивното решение. Доводите на страната относно формиране на изводите на окръжния съд въз основа на заключение на съдебна експертиза, която не би следвало да бъде допусната във въззивното производство, представляват оплакване за обикновена неправилност по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК - нарушение на съдопрозводствените правила, в частност забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК, но не и за очевидна неправилност. Същите не могат да бъдат разглеждани във фазата за селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК. При това положение не се обосновава достъп до касация на соченото от страната основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Следва да се разгледа искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос е относим към задълженията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на спора по делото. Същият е процесуалноправен и покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касателно правомощията на въззивния съд е налице задължителна практика на ВКС - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и константна такава, намерила израз в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т.о., решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 263/ 24.06.2015 г. по т.д. № 3734/2013 г. на ВКС, І т.о., решение № 180/ 11.01.2016 г. по т.д. № 1618/2014 г. на ВКС, ІI т.о., решение № 142/ 30.03.2020 г. по т.д. № 2970/2018 г. на ВКС, І т.о., решение № 50026/ 26.06.2023 г. по т.д. № 2705/2021 г. на ВКС, ІI т.о., решение № 50075/ 21.02.2024 г. по т.д. № 843/2022 г. на ВКС, ІI т.о., др.). Приема се, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на втората инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени фактически и правни изводи, както и да обсъди защитните тези на страните, съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. В разглеждания случай окръжният съд, в съответствие с константната практика на ВКС и съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК, е обсъдил приетите за относими факти и доказателства, касаещи спорните във въззивното производство въпроси, както и оплакванията в подадените жалби и доводите на страните. Изложил е подробни съображения, посочени по-горе, за да стигне до заключението за частична основателност на предявените искове. Следва да се отбележи, че макар поставеното от страната процесуалноправно питане да визира разпоредбата на чл. 269 ГПК, изложените от касатора аргументи за допускане от въззивната инстанция на съдебно-счетоводна експертиза, без направено от “ЮРОБАНК” АД искане в този смисъл, сочат на оплакване за неправилно приложение на правилата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Това също не кореспондира с данните по делото. В съответствие с разясненията, дадени в мотивите по т. 3 от горецитираното тълкувателно решение, въззивният съд е приел в определение от 10.01.2024 г., че искането за допускане на ССчЕ е направено от банката пред районния съд с исковата молба и поддържано с молба от м. 06.2023 г., но първата инстанция не се е произнесла по него, поради което са налице принципните основания по чл.266, ал. 3 ГПК за назначаване на такава със задачи, формулирани от банката във въззивната й жалба. Цитираните от касатора постановки на т. 4 от същата задължителна практика на ВКС се отнасят до процесуалните преклузии за възражения на ответника, поради което са неприложими по отношение на процесуалните действия на ищеца. С оглед на горното по поставения от касатора процесуалноправен въпрос не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за достъп до касация. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Враца. По разноските: Поради недопускане на касационна проверка право на разноски има ответникът по касация, който не претендира и не представя доказателства за извършването на такива пред ВКС, поради което и не му се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,