Определение № 19 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 35/2021 г.

Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД чрез адвокат Х. И. от АК-С. срещу определение № 2994 от 17.09.2019 г. по ч.гр.д. № 4334/2019 г. на Апелативен съд С., с което се отменя определение от 21.08.2019 г. по гр.д.№ 10984/2019 г. на Софийски градски съд и е допуснато обезпечение на частично предявения осъдителен иск от „АГРОФИНА“ ООД против „БИ ФЕШЪН БРЕНДС“ ООД за част от стойността на извършени подобрения в собствен на ответника недвижим имот, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело № 20188380405446 по описа на ЧСИ М. Б., при внасяне на парична гаранция от 2600 лева. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно поради неправилна преценка на допустимостта и евентуалната основателност на предявения иск, за обезпечителната нужда на молителя, както и че обезпечителната мярка е неподходяща, а в изложение към жалбата се поддържа, че определението е очевидно неправилно и е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите:„Допустимо ли е спиране на цялото изпълнение, когато депозирания иск е предявен само по отношение на един от имотите на длъжника? „Съответства ли обезпечителната мярка по чл.397, ал.1, т.3 ГПК – спиране на цялото изпълнение по изпълнително дело № 5446/18, по описа на ЧСИ М. Б., на обезпечителната нужда? „Какви са критериите за определяне на една обезпечителна мярка като подходяща? От „АГРОФИНА“ ООД чрез управителя П. Д. е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата и счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че определението подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2, вр. с чл.396, ал.2, изр.3 ГПК в частта, в която съдът е допуснал обезпечение на иска. За да постанови определението, Софийски апелативен съд приема, че предявеният осъдителен иск е допустим и вероятно основателен, поради което обезпечение следва да бъде допуснато срещу представяне на гаранция съгласно чл.390, ал.4, изр.2 ГПК. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на определението поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсва нарушение на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд. Липсва явна необоснованост на мотивите поради нарушаване на формалната логика при тълкуването и прилагането на процесуалния закон или нарушаване на императивни правни норми. Мотивите на съда съдържат неговата преценка за установените по делото факти и приложението на процесуалните норми в производството по обезпечение на иска, с оглед на което не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност”, засягаща вида и обема на търсената защита и съдействие. Допускане на касационното обжалване на въззивното определение съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК - посочване на конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт, по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, трябва да е включен в предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда. В тази връзка, първият формулиран в изложението въпрос не обуславя изхода на делото и правните изводите на съда в обжалваното определение, тъй като предмет на иска не е „един от имотите на длъжника“, а паричното вземане на ищеца по сключено с ответника споразумение от 19.05.2019 г. за част от извършени подобрения в негов собствен имот. В този смисъл, поставеният въпрос не покрива изискванията за правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е неотносим, Вторият поставен въпрос също не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е разрешен в съответствие с цитираното определение № 155/17.02.2014 г. по ч.гр.д. № 802/2014 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., че обезпечителният процес брани застрашеното материално право и прави възможно практическото осъществяване на целената с иска защита. В случая, ищецът е предявил осъдителен иск, за да се снабди с изпълнителен титул за своето вземане, което обосновава нуждата от обезпечаване на иска, т.е. обезпечителната нужда за молителя е налице докато паричното вземане бъде удовлетворено или се погаси на някое от предвидените в закона основания, а по аргумент от чл.133 ЗЗД, исканата обезпечителна мярка е оправдана. Последният повдигнат въпрос, за критериите, които определят дали обезпечителната мярка е подходяща също не е разрешен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд. С определение № 318 от 27.07.2009 г. по ч.гр.д. № 255/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. се посочва, че исканата обезпечителна мярка трябва бъде адекватна на субективното материално право, което се защитава, т.е. наложената обезпечителна мярка, чиято цел е да запази съществуващото фактическо и правно положение, да гарантира изпълнението на постановеното от съда решение, без да засяга неоправдано правната сфера длъжника. Ето защо, о безпечение се допуска само когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, а предявеният иск е допустим, вероятно основателен и е налице нужда от обезпечаването му. Съгласно ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, преценката за вероятната основателност се извършва въз основа на въведените от молителя твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато такива не са налице, при представяне на парична или имотна гаранция при условията на чл.180 и чл.181 ЗЗД, т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е процесуално допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната основателност може да се основава на изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл.391, ал.3 ГПК). О безпечителна нужда няма да е налице, ако интереса на молителя е защитен в достатъчна степен, но конкретната преценка се прави във всеки отделен случай от съда, който се произнася по молбата за обезпечение. В този смисъл, мотивите на съда, че молбата за обезпечение чрез спиране на изпълнението следва да се уважи при внасяне на парична гаранция съгласно чл.390, ал.4, изр.2 ГПК са изцяло в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, а поставените от жалбоподателя въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение