Определение № 3023 от 12.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 574/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], Б. бизнес център, чрез пълномощника му юрк. В. А., против Решение №294 от 24.11.2024г. по в. гр. д. №463/2024г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил, с което е било потвърдено Решение № 676/27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2824/2023 г. по описа на Районен съд- Кюстендил в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК], искове за признаване за установено, че Д. Н. К., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], [улица], му дължи: главница за електроенергия, за която е издадена фактура № [ЕГН]/29.03.2023г., за горницата над 3402,50 лв. до пълния претендиран размер от 12 963,55 лв. и мораторна лихва върху вземането за главница за периода 12.04.2023г.-11.08.2023г., за горницата над 138,43 лв. до пълния претендиран размер от 518,57 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове в пълните им размери. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея Д. Н. К., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], [улица].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че между ищцовото дружество „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД и ответника Д. Н. К. е било налице облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, като ищецът е доставял такава в недвижим имот на ответника, находящ се в [населено място], [община], [улица], както и че при извършена на 27.03.2023г. проверка на място на средството за измерване /СТИ/ в обекта му служители от отдел „Нетехнически загуби“ на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, в присъствието на независим свидетел- член на Федерацията на потребителите - Д. Д., са установили, че липсва пломба на щита на таблото, липсва (L1) на дисплея на СТИ, пломбата на капачката на клемния блок е нарушена, прекъсната е връзката между токова и напреженова електроизмерителни вериги на СТИ на фаза (R-първа) отворена е деривационна пластина на фаза (R-първа), което представлява промяна на схемата на свързване на електроизмервателната система, водеща до пълно неотчитане на потребената електрическа енергия по манипулираната фаза. След проверката правилната схема на измерване е възстановена. Процесното СТИ представлява трифазен електромер, като при извършената проверка не е била констатирана промяна в схемата на свързване или нарушение на целостта и/или функционалността на измервателната система, довело до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия по отношение на другите две фази на електромера - „S“ и „Т“.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че са налице предвидените в ПИКЕЕ предпоставки ищцовото дружество да извърши корекция на сметката за електрическа енергия на ответника. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза /СТЕ/ преизчислението на консумираната в обекта на ответника електрическа енергия при констатираната неправомерна манипулация по СТИ следва да бъде извършено по предвидения в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ начин, а именно- на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Съобразно извършените от вещото лице изчисления на ответника следва да се начисли допълнително за заплащане електрическа енергия на стойност 3402,50 лв. с ДДС, тъй като пропускателната способност на изходящия автоматичен предпазител към абоната е 63А, а не 80А, колкото е приело ищцовото дружество, а с направената промяна на схемата за свързване само консумираната електрическа енергия, преминала през фаза „R“, остава неотчетена от СТИ и съответно не се заплаща. По отношение на останалите две фази - „S“ и „Т“, енергията е коректно отчетена от електромера, като е приложена в месечните фактури за този период и е заплатена от абоната. Според съда посочените изводи на вещото лице се потвърждават от представените по делото фактури, видно от които част от потребената от абоната в периода, за който е извършено преизчисляването, електрическа енергия е отчетена, като същите опровергават твърдението на ищеца, че ответникът е консумирал енергия само по манипулираната фаза. По време на проведеното на 17.04.2024 г. пред първоинстанционния съд ОСЗ, вещото лице е пояснило, че трифазният електромер технически представлява съвкупност от три монофазни електромера под общ капак, като всеки от тях измерва тока, който преминава през него, а броячът сумира количеството електроенергия, преминало през трите фази. През всяка фаза е възможно да протича различно количество ток, като само ако консуматорът на електроенергия е трифазен уред, токът в трите фази ще бъде еднакъв. Според съда с оглед на тези разяснения на вещото лице, данните, че е било налице отчитане на потребена електроенергия и липсата на спор между страните относно обстоятелството, че не е констатирана промяна в схемата на свързване или нарушение на целостта и/или функционалността на измервателната система по отношение на фази „S“ и „Т“ на електромера, следва извод, че през процесния период ответникът е консумирал електроенергия не само по манипулираната фаза, но и през неманипулираните, която е била отчетена и заплатена от него. За неоснователни са приети възраженията на ищцовото дружество, че след като към момента на проверката токовото натоварване по двете фази „S“ и „Т“ е нулево, което е отбелязано в съставения при извършването й констативен протокол, то следва да се приеме, че цялото количество потребена енергия през процесния период е неотчетена. В тази връзка съдът се е позовал на становището на вещото лице, според което във всеки момент е възможно по отделните фази да преминава различно количество електроенергия, както и на представените по делото фактури, от които се установява, че през процесния период е била отчитана консумирана от абоната електроенергия. Посочил е и че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, не е доказало, че направената нерегламентирана намеса във фаза „R“ води до неточно или непълно отчитане на потребената енергия и по отношение на другите две фази. Приел е, че действително при извършване на корекция нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ не изисква конкретно изчисленията да бъдат съобразени с това колко от фазите са манипулирани, но този извод следва от целта на корекционната процедура, предвидена в чл. 49-58 от ПИКЕЕ, която е разпределителното дружество да може да получи цената на неотчетената, но доставена електрическа енергия, изчислена съобразно установената в подзаконовия нормативен акт формула, съобразена с причината за неотчитане. В противен случай би се стигнало до ситуация, в която потребителят би дължал както стойността на реално отчетената електрическа енергия, така и изчислената като доставена и неотчетена такава по реда на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ. По така изложените съображения съдът е приел за основателни предявените от ищцовото дружество установителни искове за сумата от 3402,50 лв.- главница за допълнително начислена електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/29.03.2023 г., и сумата от 138,43 лв.- мораторна лихва върху вземането за главница за периода 12.04.2023г. - 11.08.2023г., а за разликата над посочените размери до пълните претендирани размери от 12 963,55 лв. за главница и 518,57 лв.- за мораторна лихва е отхвърлил предявенине искове.

В касационната жалба се излагат доводи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ при изчисляване на стойността на доставената, но неотчетена в обекта на ответника електрическа енергия. Оспорва се приетото от съда, че при извършеното преизчисляване следва да се вземе предвид пропускателната способност на изходящия автоматичен предпазител към абоната, а не тази на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа. Оспорва се и обстоятелството, че при преизчислението следва да се отчита това, че електромерът е трифазен и броя на манипулираните фази. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът формулира следните въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл:

1. Може ли при прилагане на текста на нормата на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ, съдът да въвежда допълнителни изисквания към начина на изчисляване, непредвидени в текста на нормата като въвежда изисквания при преизчислението да се съобразява броя на манипулираните фази /каквото изискване не е въведено в текста на чл. 50, ал.2/, както и да въвежда включване при преизчислението на параметри на допълнителни съоръжения - напр. автоматичен предпазител, след като в нормата изрично и изчерпателно са изброени съоръженията, чиито характеристики се вземат предвид при преизчисляването - кабели и проводници?

По повод на този са формулирани и два подвъпроса-

1А. Следва ли когато се правят корекции по реда на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ получената сума при преизчислението да не бъде фактурирана изцяло, а да се фактурира една трета от нея /както намира за правилно в случая съда, съгласно заключението на вещото лице/ като се има предвид, че процесното средство за търговско измерване /СТИ/ представлява трифазен електромер, при който само една от трите фази е манипулирана?

1Б. Според текста на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ следва ли при изчисляване пропускателна способност на присъединителните съоръжения да се вземат предвид само показателите на тези съоръжения, които са изрично и изчерпателно изброени в текста- кабели и проводници, или следва да се включват и други неизброени в текста на нормата съоръжения - например автоматични предпазители?

Посочените въпроси се твърди, че са били разрешени в противоречие с решения на Конституционния съд /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/, както и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото/основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/.

2. Допустимо ли е съдът да препише изводите на вещото лице за неправилното приложение на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ и по този начин да мотивира решението си? По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Поставените от касатора в изложението материалноправни въпроси, с които се обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, посочени по- горе под №1, 1А и 1Б, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросите са формулирани съобразно поддържаната от касатора теза, съдържат несъгласието му с изводите на съда и оплакванията му за неправилност на обжалваното решение, а отговорът им предполага както наличието на специални технически познания, така и обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства. Същото се отнася и до процесуалноправния въпрос №2, отнасящ се до преценката на заключението на приетата СТЕ, който по начина, по който е поставен, не кореспондира с мотивите на въззивното решение и не може да се приеме, че е от значение за изхода на спора. В съответствие с разпоредбата на чл.202 от ГПК и със задължителната и казуална съдебна практика по прилагането й при постановяването на решението съдът не е възприел безкритично посоченото заключение, а го е съпоставил с останалите събрани по делото доказателства и с установените посредством тях факти, като правилността на направените от съда крайни изводи не могат да бъдат предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване. При положение, че касаторът не е бил съгласен с посоченото заключение, същият е разполагал с възможността да го оспори и да поиска назначаване на повторна експертиза, от която възможност той не се е възползвал.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,