Определение № 2741 от 30.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1554/2025 г.

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Примус карс“ ЕООД срещу определение № 9034 от 12.05.2025 г. по ч. т. д. № 164/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 20120335 от 11.04.2024 г. по гр. д. № 71834/2019 г. по описа на СРС, с което е върната частна жалба вх. № 25027777/07.07.2023 г., подадена от „Примус карс“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон. В приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излага оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт при допуснати процесуални нарушения от въззивния съд. Ответникът по жалбата, „А1 България“ ЕАД, в предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира сезиралата го частна жалба за недопустима по следните доводи: Предвид нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване съдебните решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела и до 5 000 лв. за граждански дела. Предмет на разглеждане по делото, съобразно изложеното в исковата молба, са три обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК с цена на всеки от исковете съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, както следва: 781,45 лв. – такса за използвани мобилни услуги; 3 311,04 лв. – цена по договор за продажба на изплащане; 2 036,07 лв. – неустойка за неизпълнение. Съобразно дефиницията на чл. 365 ГПК търговско е делото, по което се разглеждат искове с предмет право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка. Предвид нормата на чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като с ал. 3 на същата законова разпоредба е въведено правилото, че при съмнение се счита, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. В случая процесните вземания са породени от сключен между страните – търговци, договор за предоставяне на мобилни услуги и за продажба на мобилен апарат на изплащане, като предвид липсата на друго изводимо от преписката по делото и твърденията на страните на основание чл. 286, ал. 3 ГПК сделката следва да бъде приета за сключена във връзка със занятието на търговците, респективно е търговска на основание чл. 286, ал. 1 ТЗ. Последното дефинира и сезиралия съда спор с искове по чл. 422 ГПК като търговски – чл. 365, т. 1 ГПК, респективно решението по същия не подлежи на касационно обжалване при съобразяване нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК. Предвид вече цитираната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК постановените определяния по спор, решението по който не подлежи на касационно обжалване, също не подлежат на касационно обжалване, а сезиралата настоящия състав на съда частна касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение