Определение № 2449 от 11.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 549/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 10 851/28.11.2022 година, подадена по пощата на 27.11.2022 година, от С. П. А., срещу решение № 417/13.10.2022 година на Окръжен съд Плевен, ІV-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 521/2022 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Плевен е потвърдил първоинстанционното решение № 681/12.05.2022 година на Районен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 7991/2021 година с което са отхвърлени предявените от С. П. А. срещу „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място]: -иск по чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4099.42 €, от която 4000.00 € представляващи невъзстановен депозит, служещ за гаранция за изпълнение на предварителен договор за покупко-продажба на имот в незавършен вид и поемане на задължение за неговото изграждане срещу заплащане в аванс от 28.08.2019 година, и 99.42 € представляващи останала невъзстановена сума от продажната цена по горния предварителен договор, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; -иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4727.00 €, представляваща дължима неустойка съгласно раздел V т. 4 от предварителен договор за покупко-продажба на имот в незавършен вид и поемане на задължение за неговото изграждане срещу заплащане в аванс от 28.08.2019 година и анекс от 11.08.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и -иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 345.18 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 4099.42 € за периода от 28.07.2021 година до 29.12.2021 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В подадената от С. П. А. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от А. срещу „ Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] искове да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. П. А. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Плевен по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] е подал отговор с вх. № 1113/31.01.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 417/13.10.2022 година на Окръжен съд Плевен, ІV-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 521/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. С. П. А. е била уведомена за обжалваното решение на 28.10.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 10 851/28.11.2022 година, като е подадена по пощата на 27.11.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови решението си съставът на Окръжен съд Плевен е изложил съображения, че на 28.08.2019 г. в [населено място] между страните „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място], като „продавач“ и С. П. А., като „купувач“, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на имот в незавършен вид и поемане на задължение за неговото изграждане срещу заплащане в аванс. С него продавачът се задължил да продаде, а С. П. А. да закупи описаните в договора недвижими имоти, предвидени за построяване в пететажна многофамилна жилищна сграда с гаражи, намираща се в [населено място], [улица], в дворно място, цялото с пространство от 1180.00 м 2, съставляващо УПИХХІІ-6611.1473, в кв. 54 по плана на [населено място], а именно: -апартамент № 6 на първи жилищен етаж, със застроена площ от 66.44 м 2 състоящ се от антре, баня с тоалетна, дневна-кухненски бокс, две спални, тераса, при съседи подробно описани в договора, заедно с припадащите се 27.01 м 2 идеални части от дворното място и правото на строеж; -апартамент № 7 на първи жилищен етаж, със застроена площ от 55.02 м 2, състоящ се от антре, баня с тоалетна, дрешник-килер, дневна, кухненски бокс с трапезария, тераса, при съседи подробно описани в договора, заедно с припадащите се 22.71 м 2 идеални части от дворното място и правото на строеж; -избено помещение № 1 със застроена площ от 1.98 м 2, с подробно описани съседи в договора, заедно със съответните идеални части от дворното място и правото на строеж, принадлежащи към избеното помещение; -избено помещение № 2 със застроена площ от 1.98 м 2, с подробно описани съседи в договора, заедно със съответните идеални части от дворното място и правото на строеж, принадлежащи към избеното помещение; -гараж № 11 със застроена площ от 21, 47 кв. м., с подробно описани съседи в договора, заедно с припадащите се 7.15 м 2 идеални части от дворното място и правото на строеж; -гараж № 12 със застроена площ от 26.25 м 2, с подробно описани съседи в договора, заедно с припадащите се 8.74 м 2 идеални части от дворното място и правото на строеж. С. П. А. се била съгласила да закупи недвижимите имоти за обща продажна цена в размер на 100 000.00 € с ДДС или левовата равностойност в размер на 195 583.00 лева, платими по следния начин: - при сключване на договора А. заплащала на „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] сума в размер на 4000.00 €или левовата равностойност в размер на 7823.00 лева;- при сключване на договора А. заплащала на дружеството сума в размер на 26 383.00 €или левовата равностойност в размер на 51 600.00 лева; - в срок до 30.01.2020 година, купувачката се задължавала да заплати на продавача сумата в размер на 30 000.00 €или левовата равностойност в размер на 58 675.00 лева; - в срок до въвеждане на сградата в експлоатация с акт-образец 16, А. се задължавала да заплати на „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] сумата в размер на 31 617.00 €или левовата равностойност в размер на 77 485.00 лева. В договора подробно били посочени правата и задълженията на страните и санкциите при неизпълнение. Съгласно анекс от същата дата-28.08.2019 година, страните се били договорили, че сумата в размер на 4000.00 €, платена от С. П. А. на „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] в брой, в деня на подписването на предварителния договор, ще служи като депозит-гаранция за изпълнение на договора, а не като част от продажната цена. Договорили се, че сумата подлежала на връщане в брой, в деня на сключване на окончателния договор. Съгласно предварителния договор и анекса към него, С. П. А. била заплатила на „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] следните суми: 4000.00 €депозит-гаранция по договора, която сума не била част от продажната цена съгласно анекса от 28.08.2019 година; сумата от 51 600.00 лева (левова равностойност на 26 383.00 €)-част от продажна цена съгласно раздел ІІ, т. 1, б. „а“ от предварителния договор. За това плащане, дружеството било издало фактура № 22/29.08.2019 година. С. П. А. не била заплатила уговорената сума от 30 000.00 € (левова равностойност 58 675.00 лева), а била превела само сумата от 12 000.00 €, за което била издадена фактура № 35/20.02.2020 година на стойност 23 436.00 лева. През този период тя живеела и работила в Кралство Испания.; На 11.08.2020 година страните подписали нов анекс, с който се договорили предметът на предварителния договор да се редуцира само до апартамент № 7 на първи жилищен етаж със застроена площ от 55.02 м 2 , ведно с припадащите се идеални части от дворното място и правото на строеж и гараж № 8, при обща продажна цена от 47 273.00 €. Остатъкът от цената в размер на 8890.00 € трябвало да бъде платена в деня на сключване на окончателен договор и след получаване на платения депозит в размер на 4000.00 €. Страните се договорили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имотите в шестмесечен срок, считано от 11.08.2020 година. Също така се договорили „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] да прекрати едностранно предварителния договор, ако възстанови без неустойки платените от него суми по предварителния договор. На 19.02.2021 година „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] продало апартамент № 7 на трето лице. На 22. 02. 2021 година по банков път на С. П. А. била възстановена сумата в размер на 19 387.76 €, а на 22. 03. 2021 година сумата в размер на 18 895.92 €, или общо възстановената на А. сума била в размер на 38 283.58 €. На 13.07.2021 година С. П. А. представила за връчване от М. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Плевен, вписан под № 777 в регистъра на Нотариалната камара, нотариална покана, с която давала срок от 10 работни дни на „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] да й възстанови сумата от 4099.42 €по същата банкова сметка, по която вече са преведени възстановените суми. С нотариалната покана заявявала, че ако й бъде възстановена сумата в указания срок, няма да има други претенции към дружеството по сключения предварителен договор. Също така заявявала, че ако не се възстанови сумата в указания срок, ще счита това за отказ да бъде извършено плащане от „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] и ще счита договора за развален по негова вина. Поканата била връчена на адресата на 22.07.2021 година, като дружеството не заплатило на А. исканата с нея сума. Спорни между страните били въпросите, налице ли е виновно неизпълнение от страна на „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] на задължението му като продавач по сключения между страните предварителен договор и анексите към него, и в зависимост от това, дължи ли същото на С. П. А. като купувач, претендираните суми с исковата молба. За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобразявал, че съгласно първия анекс към предварителния договор, подписан в деня на договарянето-28.08.2019 година, страните били постигнали съгласие, че сумата от 4000.00 €, платена от купувача на продавача в брой при подписването на договора, не представлява част от продажната цена, а служи като депозит-гаранция за изпълнение на договора. Независимо от използваното название на уговореното задължение, въззивният съд приемал, че т. нар. „депозит-гаранция“, имал правния характер на „Задатък“, който институт на облигационното право бил уреден в разпоредбата на чл. 93 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно този нормативен текст, задатъкът служел за доказателство, че договорът бил сключен и обезпечавал неговото изпълнение, а съгласно ал. 2, изр. 1, ако страната, която била дала задатъка не изпълнела задължението си, другата страна можела да се откаже от договора и да задържи задатъка. Съгласно ал. 2, изр. 2, ако задължението не било изпълнено от страната, която била получила задатъка, другата страна при отказ от договора можела да иска задатъка в двоен размер. Затова, задатъкът имал потвърдителна и обезпечителна функции-служел както за доказателство за сключването на договора и гарантирал изпълнението на задълженията на страните посредством предвидената възможност неизправната страна да изгуби задатъка, съответно да дължи връщането му в двоен размер. От събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установявало, че продавачът бил изпълнил задължението си по предварителния договор и анексите към него. Видно от удостоверение № 106/05.08.2020 година на Община Плевен, сградата, в която се намирали имотите, предмет на анекса от 11.08.2020 година, била въведена в експлоатация в деня на удостоверението, т. е. преди сключването на анекса от 11.08.2020 година. Обратно- купувачката С. П. А., не била изпълнила задължението си по анекс от 11.08.2020 година за заплащане на остатъка от цената и сключване на окончателен договор в 6 месечен срок, който изтичал на 11.02.2021 година, а не на 13.03.2021 година, както било посочено в исковата молба. Преценката на доказателствата налагала категоричният извод, че анекса от 11.08.2020 година бил сключен по инициатива на А., като продавачът бил проявявал разбиране и толерантност по отношение на исканията й. От показанията на свидетелите се установявало, че същата се била отказала от сделката, поради материални затруднения, свързани с липса на достатъчно парични средства, необходими за заплащане остатъка от цената, което обстоятелство, съгласно принципите на облигационното право не оневинявало същата относно неизпълнението на договорното задължение за плащане. Пред вид на това, тъй като С. П. А., като купувач по предварителния договор и анексите към него, не била изпълнила точно договорното си задължение, а обратно-продавачът бил изправна страна, същата не можела да претендира от последния връщане на задатъка от 4000.00 € (назован в договора като „депозит-гаранция“), защото липсвало основание за това: Съгласно анекса от 28.08.2019 година, сумата от 4000.00 € подлежала на връщане в брой в деня на сключване на договора, а в случая окончателен договор между страните по предварителния не е сключен. Съгласно чл. 93, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, ако страната, която била дала задатъка, не изпълнела задължението си, другата страна можела да се откаже от договора и да задържи задатъка. В случая били доказани фактическите предпоставки, визирани в цитираната разпоредба, тъй като А. като купувач по предварителния договор и анексите към него не била изпълнила поетото задължение, по анекса от 11.08.2020 година. При това положение, „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] като продавач и изправна страна по договора можело да упражни правото си да задържи получения задатък, което било сторило, като не било върнало на С. П. А. сумата, претендирана с изпратената до него нотариална покана, а после изрично било заявило в отговора на исковата молба. При така установените фактически и правни съображения, въззивният съд намирал, че С. П. А. като купувач по предварителния договор и анексите, не можела да иска връщане на сумата от 4000.00 €, която била дадена като задатък, на посоченото основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като същата не била част от заплатената покупно-продажна цена, подлежаща на връщане, след разваляне на договора, а била задатък, гарантиращ изпълнението на задължението, за който се прилагали правилата на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. След като било установено, че по сключения между страните предварителен договор и анексите към него, изправна страна бил продавачът, а неизправнакупувачът, последния не можел да претендира от контрагента си заплащане на неустойка съгласно чл. 92 от ЗЗД, както и обезщетение за забава по чл. .86 от ЗЗД върху претендирания задатък от 4000.00 €, тъй като такива претенции можело да има само изправната страна по договора към неизправната. Същевременно въззивният съд на основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд в които е прието, че поначало при прекратяване на облигационната връзка в хипотезата на чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД даденото от страните следвало да се върне. При този фактически състав на неоснователното обогатяване задължението за връщане на получената облага възниквало от момента на отпадане на основанието, като от този момент течала и погасителната давност. Конкретният случай не бил такъв. Видно от съдържанието на анекса от 28.08.2019 година към процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти било, че сумата от 4000.00 €, платена от купувача на продавача в брой при подписването на договора, не представлявала част от продажната цена, а служела като депозит-гаранция за изпълнение на договора, т. е. дадена била като задатък. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗЗД задатъкът служел за доказателство, че е сключен договорът и обезпечавал неговото изпълнение, а съгласно ал. 2 ако страната, която е дала задатъка не изпълнела задължението си, другата страна можела да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не било изпълнено от страната, която била получила задатъка, другата страна при отказ от договора можела да иска задатъка в двоен размер. Задатъкът бил договорна клауза с акцесорен характер, чрез която се обезпечавало изпълнението на задължението и се обезщетявали вредите от неизпълнението. Функциите на задатъка били потвърдителна и обезпечителна-служел като доказателство за сключването на договора и гарантирал изпълнението на задълженията на страните посредством предвидената възможност неизправната страна да изгуби задатъка, съответно да дължи връщането му в двоен размер. От предвидените в чл. 93, ал. 2 от ЗЗД последици на неизпълнението при уговорен задатък се извличала и обeзщетителната му функция, тъй като той служел и като предварително и общо определяне на обезщетението, на което кредиторът ще имал право в случай на неизпълнение. От събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства се установявало, че причината за несключването на окончателен договор за покупко-продажба на имотите не било виновно неизпълнение на задълженията на „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място], а поведението на А., която в уговорения в анекса от 11.08.2020 година шестмесечен срок не е осигурила финансовите средства за доплащане на остатъка от продажната цена и не била предприела действия за финализиране на окончателния договор. В тази връзка съдът кредитирал показанията на свидетелите С. И. и П. И. и частично на свидетеля Н. В., доколкото тези свидетели имали преки и непосредствени впечатления от договорните отношения между страните и постигнатите между тях споразумения. Следвало да се посочи, че свидетелските показания не можели да бъдат главно доказателствено средство за изясняване на основните спорни по делото обстоятелства, доколкото се установило, че комуникацията между страните се била осъществявала изключително по телефона предвид местопребиваването на С. П. А. в чужбина и липсата на надлежно упълномощено лице в страната, което да я представлява пред „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] и другите лица и институции. Установило се също така, че „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] било изправна страна по предварителния договор: същото било проявило разбиране към проблемите на А., свързани с осигуряването на необходимата сума за заплащане на продажната цена, съгласило се било на компромис и предоговаряне на първоначалните условия на сделката, споразумяло се било за предоставянето на подходящ и максимално продължителен срок, в който А. да може да изпълни своите задължения и да се пристъпи като окончателното прехвърляне на имотите. Видно било, че едва след изтичането на този срок „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] се било възползвало от правото си да се откаже едностранно от сключения предварителен договор и било продал процесните недвижими имоти на трето лице. Тук било мястото да се отбележи, че още към момента на подписването на анекса от 11.08.2020 година сградата, в която били разположени процесните имоти, била въведена в експлоатация, т. е. изпълнени са били всички условия за сключване на окончателен договор и при съдействие от страна на С. П. А. и съответни действия от нейна страна осъществяването на този целен от страните резултат щял да бъде факт. При тези обстоятелства съдът приемал, че вина за прекратяването на облигационното правоотношение носела С. П. А., поради което насрещната страна имала правото да задържи предоставената като задатък сума в размер на 4000.00 €. Не можела да доведе до друг извод разпоредбата на т. 2 от анекса от 11.08.2020 година, доколкото в същата било посочено, че се възстановяват без неустойки платените суми по предварителния договор, но задатъкът нямал характера на неустойка и изпълнявал други функции. Що се отнасяло до претендираните от С. П. А. 99.42 €, следвало да се приеме, че и в тази му част искът по чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД се явявал неоснователен, доколкото се касаело за суми, свързани с банкови такси при извършените парични преводи между Република България и Кралство Испания, а не за средства, с които се било обогатило „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място]. В заключение можело да се обобщи, че независимо от отпадането на облигационната връзка между страните не били налице предпоставките за възстановяване на процесната сума от 4099.42 € на С. П. А. и предявеният осъдителен иск следвало да се отхвърли. По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД трябвало да се има предвид, че неустойката като правна фигура била уредена в чл. 92 от ЗЗД. По своята същност тя беля договорно или нормативно установена клауза, с която предварително се определяли последиците от евентуално неизпълнение на някоя от страните в облигационното правоотношение. Неустойката се определяла и като установена предварителна отговорност на длъжника в облигационната връзка в случай, че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение. В настоящия случай било видно, че в раздел V т. 4 от сключения между страните предварителен договор същите са се били уговорили, че „при отказ от изпълнение на договора или разваляне на същия по вина на продавача, последният дължи неустойка в размер 10 % от продажната цена и връща на купувача останалите заплатени до момента суми.“. Събраните по делото доказателства не обосновали извода, че продавачът бил неизправната страна по сделката и че окончателен договор не бил сключен по негова вина. При това положение за „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] не било възникнало задължение за заплащане на неустойка по договора и предявеният на това основание иск следвало да се отхвърли. Искът за заплащане на лихва за забава имал акцесорен характер и бил обусловен от главния иск-този за връщане на даденото на отпаднало основание. Предвид пълното отхвърляне на главния иск като неоснователен следвало да се отхвърли и претенцията за лихва. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. П. А. е посочила, че е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение противоречало на практиката на ВКС в решение № 85/24.07.2015 година, постановено по гр. д. № 1207/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 502/27.06.2010 година, постановено по гр. д. № 222/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 218/18.03.2016 година, постановено по т. д. № 3200/2014 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. по отношение на въпроса за приложението на чл. 20 от ЗЗД и съблюдаването на въведените с него критерии за тълкуване съдържанието на договорите, включително и когато то е установено с модалитети-условие, срок, тежест. Разрешаването на спора между страните е налагало тълкуването на уговорките по предварителния договор и анексите към него, но при извършването на същото въззивният съдебен състав е съобразил установената практика, че при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл. Целта на предварителния договор е да се породи задължение за прехвърляне правото на собственост, което при неизпълнението му поражда потестативно право да се иска обявяването на договора за окончателен. Всички допълнителни уговорки по предварителния договор са подчинени на тази основна цел-прехвърляне правото на собственост и следва да бъдат тълкувани с оглед тази цел. Предвид на това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване по този въпрос Освен по посочения по-горе въпрос с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. П. А. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за това в случай на съгласие от страна на купувача за едностранно прекратяване на договора от страна на продавача, ако възстанови без неустойка платените суми, счита ли се неизпълнение на договора даденото съгласие от купувача при готовност за плащане в срока на договора?. Така формулирания въпрос е поставя във връзка с предвиденото в чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване. В самото изложение не се съдържат твърдения за факти и обстоятелства, от които да може да бъде направен извод за съществуването на това допълнително основание за допускането на касационното обжалване. Формулирането на правния въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване и установяването на връзката между него и някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК допълнителни основания за допускане на обжалването е задължение на касатора. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС липсата на правен въпрос или неустановяването на наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване е достатъчно такова да не бъде допуснато. В случая така поставения от А. въпрос не може да бъде отнесен към нито едно от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК допълнителни основания за допускане на касационното обжалване, като само посочването на номера на разпоредбата в нормативния акт не е достатъчно в тази насока. Освен това така както е формулиран въпросът не е в съответствие с приетата от съдилищата по същество фактическа обстановка, тъй като същите не са приемали, че С. П. А. е имала готовност за плащане в срока на договора, а освен това фактическите действия на дружеството по прекратяване на облигационните отношения са предприети след изтичането на срока на договора. Предвид на това по така поставения въпрос не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. П. А. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Плевен да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от А. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Плевен. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 417/13.10.2022 година на Окръжен съд Плевен, ІV-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 521/2022 година по подадената против него от С. П. А., касационна жалба с вх. № 10 851/28.11.2022 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение