Определение № 5804 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2871/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от П. Д. Х. с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Вл. В.", бл. 204, вх. 1, ап. 4, действащ чрез адвокат А. П. Х. от АК - В., с адрес на кантората: гр.В., бул. „С." № 52, партер, против въззивно решение № 18 от 19.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 458 по описа за 2023 година на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 813/30.06.2023 г. по гр. д. № 1041/2022 г. на Окръжен съд - Варна.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. По подробно изложени съображения касаторът моли атакуваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен като основателен.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по определени въпроси, които са от значение за изхода на делото, но са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно:

1. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради непълнота или неточност на доклада и дадените указания, в случаите, когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада?;

2. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК е непълен и връзката между доклада и основните принципи на гражданския процес на служебно начало и установяване на истината е нарушена, както и настъпва ли в тази хипотеза преклузия за сочене на доказателства?

3. Настъпва ли преклузия на искането за допускане във въззивната инстанция на нови съдебно-счетоводна и съдебно техническа експертизи, ако страната/страните не са оспорили изслушаните заключения на вещите лица по допуснатите съдебни експертизи в първата инстанция?

4. Задължен ли е въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички обстоятелства относно правнорелевантните факти, от които произтичат претендираните права и възражения, за да ги признае или отрече?

5. При констатирана от въззивния съд липса на обоснованост на заключението в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК, изцяло или в една негова част, следва ли съдът да извърши служебно действия по изясняването му, респективно да уважи доказателствените искания на въззивника, относими към необосноваността, при положение, че целта на въззивното производство е повторното решаване на материално-правния спор?.

Касаторът твърди, че въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, обективирана в т. 2 и в т. 3 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №130/28.01.2019 г. по гр. д. №3424/2017 г. на I г.о. на ВКС, решение №131/09.04.2014 г. по гр. д. №6193/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение №15/16.02.2017 г. по гр. д. №60077/2016 г. на II г.о. на ВКС, решение №9/03.02.2017 г. по гр. д. №2656/2016 г. IV г.о. на ВКС, решение №224/07.01.2019 г. по гр. д. №612/2018 г. на ВКС, ГК, трето г.о., решение №42/05.03.2014 г. по гр.д. №5488/2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение №205/28.07.2016 г. по гр. д. №278/2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Постъпил е отговор на касационната жалба от Д. В. И. с адрес в гр. В., ул. •••, чрез адвокат Д. К. от АК – В., адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. С., жк. В., ул. „С. К." № 4А - 6 Б, aп. В11, със становище за неоснователност на касационната жалба. Моли се въззивното решение да не бъде допуснато на касационно обжалване по въпросите и на основанията, въведени от касатора.

ВКС, ГК, състав на ІII гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, Апелативен съд – Варна е приел, че Окръжен съд - Варна е бил сезиран с иск с правно основание в чл. 61, ал. 2 ЗЗД срещу Д. В. И. за осъждането й да заплати на ищеца сума в размер на 214 827.85 лева, представляваща обезщетение, дължимо на управител на чужда работа, предприета без пълномощие, както в интерес на заинтересуваната ответница, така и в интерес на ищеца, и изразяваща се в строеж на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № ****** и идентификатор № *****, представляващи съответно апартамент № 7 и апартамент № 14, които са изградени в жилищна сграда с административен адрес гр. В., район „А.“, ул. „П.“ № 56, ведно с акцесорна претенция с правно основание в чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 13.05.2022 г. до окончателното погасяване на паричното задължение. Според въззивния съд, дадената от първоинстанционния съд правна квалификация не кореспондира на въведените с исковата молба твърдения за предприета работа от страна на управителя в интерес и на двете страни, като не са били навеждани твърдения за предприемане на работа въпреки волята на ответницата. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание в чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а не в чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59 от ЗЗД и въпреки неправилната правна квалификация, според въззивния съд, Варненският окръжен съд е разпределил правилно доказателствената тежест. Апелативният съд е приел, че с договор от 27.02.2019 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж , рег. № , дело на нотариус С. Д., рег. № *, ищецът П. Х. е продал на Д. И. „безсрочно право на строеж“ на апартамент № 4, находящ се на втори етаж на новостроящата се жилищна сграда в гр. В., район „А.“, кв. „Г.“, ул. „П.“ № 56А, с площ от 72.17 кв. м., състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна и две тераси, както и съответните 11.4377%, равняващи се на 8.62 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата; или общо площта на апартамента е 80.79 кв. м.; както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор № ******, находящ се в гр. В.,, кв. „Г.“, с площ 375 кв. м., а по акт за собственост - с площ от 380 кв. м, за сумата от 7 200 лева, получена изцяло от продавача в деня на подписване на нотариалния акт. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № *, том II, рег. № *, дело № * от 2021 г., на 16.06.2021 г. П. Х. е продал на ответницата Д. И. „безсрочно право на строеж“ на апартамент № 14, находящ се на кота +11.80 м. - четвърти жилищен етаж, а съгл. архитектурни книжа на пети етаж на бъдещата жилищна сграда, която ще се построи в гр. В., кв. Г., ул. „П.“ № 56, със застроена площ от 74.90 кв. м., състоящ се от: всекидневна, склад, баня-тоалетна, коридор, килер и тераса, при граници по архитектурни книжа: стълбище, апартамент № 13 и вътрешен двор, ведно с прилежащите 7.3562% идеални части, съответстващи на 7.23 кв. м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което ще се строи сградата, както и 28.92 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № ******, с площ от 564 кв. м., за сумата от 9 870 лева, заплатена от купувача на продавача в брой преди подписване на нотариалния акт. С договор от 16.06.2021 г., обективиран в НА № *, том II, рег. № *, дело № * от 2021 г., П. Х. продал на Д. И. „безсрочно право на строеж“ на апартамент № 7, находящ се на кота +6.20 метра, представляващо втори жилищен етаж, а съгл. архитектурни книжа на трети етаж на бъдещата жилищна сграда, която ще се построи в гр. В., кв. Г., ул. „П.“ № 56, със застроена площ от 50.31 кв. м., състоящ се от: всекидневна, спалня, баня-тоалетна, коридор, тераса и килер, ведно с прилежащите по площообразуване 4.4911% идеални части, съответстващи на 4.86 кв. м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което ще се строи сградата, както и 19.42 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № ******, находящ се в гр. В., с площ от 564 кв. м., за сумата от 6 700 лева, която е заплатена от купувача на продавача в брой преди подписването на нотариалния акт. С договор от 08.04.2022г., обективиран в НА № *, том I, рег. № *, дело № * от 2022 г. Д. И. е продала на Д. Н. Х.а и П. В. Д. при равни квоти апартамент № 7, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******, съгл. КККР, одобрени със Заповед **** г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на трети етаж в жилищна сграда с идентификатор № ****.1, с административен адрес гр. В., район „А.“, кв. „Г.“, ул. „П.“ № 56, със застроена площ от 50.31 кв. м., състоящ се от: всекидневна, спалня, коридор, баня-тоалетна, коридор, тераса и килер, както и 4.4911% идеални части, съответстващи на 4.86 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена, както и 19.42 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор № № ******, съгл. КККР на гр. В., с площ от 564 кв. м., за сумата от 26 000 лева, която сума купувачите следвало да заплатят при равни квоти по банкова сметка на продавача.

Според апелативния съд, видно от представения по делото договор за строителство, сключен на 16.07.2020 г. между П. Д. Х. като възложител и изпълнител „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 201122703, чийто управител и едноличен собственик е ищецът, е възложено извършване на СМР на жилищна сграда, находяща се в гр. В., кв. „Г.“, ул. „П.“ № 56 в ПИ с идентификатор № ****** до степен на завършеност при издаден Акт обр. № 15 и предаване на обекта с цялостно изпълнени СМР от изпълнителя на възложителя /съсобственик и пълномощник на останалите съсобственици на ПИ - Д. А. Д. и Г. А. Д./. Съгласно чл. 6 от договора, изпълнителят се задължава да завърши и предаде обекта с акт обр. № 14. От представените фактури се установява, че строителни материали са закупувани както „НЮ ПАУЪР ГРУП“ ЕООД, така и от „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Съдът е отбелязал, че по делото са представени: протокол образец № 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 23.10.2020 г. (л. 342 от делото на ВОС); акт обр. № 14 от 02.08.2021 г., в който е зачеркнато името на лицето, което е било проектант по част „Конструктивна“ (л. 336 от делото на ВОС); протокол образец № 2а за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура от 13.10.2022 г. - т. е. дата следваща тази на подаване на исковата молба. Всички протоколи са издадени с оглед едно и също разрешение за строеж - № 33/12.08.2020 г., издадено от главния архитект на район „А.“ - Община В., заверено на 03.09.2020 г., че е влязло в сила. Според съда, жилищната сграда е въведена в експлоатация, видно от представено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 10/29.03.2023 г. на жилищната сграда с идентификатор № ****.1 с адм. адрес гр. В., ул. „П.“ 56. Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ, средната пазарна цена на претендираните от ищеца СМР без включено ДДС за апартамент № 7 са на стойност 95 446 лева, а за апартамент № 14 са на стойност 142 097 лева. Съдът е обсъдил подробно показанията на разпитаните по делото свидетели. На база на установената от него фактическа обстановка, въззивният съд е изложил свои правни изводи като е приел, че за да е налице водене на чужда работа без мандат е необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил. Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване. Според съда, действително от продаденото „безсрочно право на строеж“ от ищеца П. Х. на ответницата Д. И. и впоследствие сключения договор за строителство от 16.07.2020 г. с възложител П. Д. Х. и изпълнител „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, може да бъде изведено намерение на ищеца да извърши чужда работа без мандат. От представените нотариални актове за покупко-продажби на недвижими имоти самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № ****.1 (л. 277-279, л.284 - 294 от гр. д. № 1041/2022 г. на ВОС) се установява и личният интерес на ищеца да изпълни работата, изразяващ се в получаване на цената на съответния продаден имот и предоставянето й на „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, съобразно уговорката в чл. 10 (1) от договора за строителство от 16.07.2020 г. Съдебният състав е намерил, че от представените по делото доказателства не се установява по категоричен начин извършването на строежа на сградата, находяща се в ПИ с идентификатор № **** от страна на ищеца, тъй като депозираните пред първоинстанционния съд фактури с доставчик „НЮ ПАУЪР ГРУП“ ЕООД и получател „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД (фактически изпълнител на строежа), съдържат неясни основания, тъй като не са конкретизирани договорите, в чието изпълнение са доставени стоки и извършени СМР и поради тази причина не може да се направи безспорен и обоснован извод, че установените с тези фактури разходи са свързани с конкретния строеж на сградата с идентификатор № ****.1. Съдът, при преценка на заключението на вещото лице по назначената ССчЕ в частта, касаеща сторените разходи на „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, е намерил същото за необосновано. Изрично в о. с. з. на 03.02.2023 г. пред първоинстанционния съд вещото лице е заявило, че договорите, по които са издавани фактури от „НЮ ПАУЪР ГРУП“ ЕООД на „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, не са били предоставени, въпреки отправянето на такова искане. В същото време вещото лице е приело, че разходите за строителни материали на „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД са в размер на 264 840 лева предвид осчетоводяването им по аналитична сметка *-1. Материалите били за аналитична сметка 301-1 „обект Г.“. Осчетоводяването било подписано от представител на дружеството. Съдът е отчел, че „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е еднолична собственост на ищеца, който се явява и управител на същото, т. е. заинтересовано лице, което упражнява абсолютен контрол, както във вътрешните, така и във външните отношения на дружеството (вкл. и при водене на търговските книги). Ето защо за направата на обоснован извод за закупуване и заприходяване на строителни материали и заплащане на услуги от посоченото лице е необходимо вещото лице да е изследвало и други източници на информация. Съдът е отбелязал, че дори и да бъде приет за достоверен този извод за закупуване на строителните материали от „Вип консулт инженеринг“ ЕООД, по делото не са ангажирани доказателства за действителното влагане на тези материали при изграждане на сградата в ПИ с идентификатор ******** (напр. чрез представяне на доказателства за отписването им по аналитичните сметки). Не става ясно за кой обект в кв. Г. гр. В. са отредени строителните материали - с административен адрес ул. „П.“ № 56; № 56А или трети имот. В обобщение съдът е приел, че предвид неустановяването на първия елемент от фактическия състав на главната исковата претенция (предприета чужда работа), не следва да се изследват и другите (липса на мандат и уместност на предприетата работа). Съдът е достигнал до извода за неоснователност на иска по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

По допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, III гражданско отделение, намира следното:

Поставените от касатора въпроси са взаимносвързани и касаят дейността на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора и правомощията й да събира доказателства, поради което касационната инстанция приема, че въпросите следва да бъдат обобщени и сведени до въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. По така уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, процесуалноправен въпрос е налице както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение на касационно обжалване. По този въпрос е налице многобройна съдебна практика, включително и задължителна такава, цитирана от касатора в изложението му, като въззивното решение следва да се допусне на касационно обжалване по този въпрос за проверката му за съответствие с тази съдебна практика.

С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение