Определение № 63 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3769/2018 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№8292/11.6.2018 г., подадена от адвокат М. П. – процесуален представител на ищеца Е. Я. Б. и С. Х. Б., в качеството им на наследници на починалия им наследодател Х. С. Б., и двете от [населено място], против решение №I-32/26.4.2018 г. по гр.д.№390/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд, III въззивен състав, с което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.203, ал.2 ЗОВСРБ(отм.), срещу Военно формирование 32890-Бургас. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложението са поставени няколко правни въпроса. По четвъртия от тях, който съдът уточнява и конкретизира правния въпрос е както следва: „Относно момента, в който възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на дежурства, некомпенсиран с почивка и от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане, и от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение.“ Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Съдът намира, че производството по делото следва да се спре на основание чл.292 ГПК, тъй като един от поставените въпроси в изложението е предмет на тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,