Определение № 50782 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2317/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ес ар мениджмънт и консултиране“ ЕООД против решение № 154 от 28.01.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 5807 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд. С обжалваното решение е отменено решение № 20075103 от 23.3.2021 г. по гр. д. № 28846 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. Т. К. срещу „Ес ар мениджмънт и консултиране“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед от 08.05.2020 г. на управителя на „Ес ар мениджмънт и консултиране“ ЕООД, за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност „счетоводител, оперативен“ и за заплащане на сумата от 11 211,66 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа /от 11.05.2020 г. до 11.11.2020 г./, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, като вместо това въззивният съд е уважил предявените искове.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли понятието „квалификация“ като един от критериите за подбор по смисъла на чл.329 от КТ да се тълкува строго формално и как подлежи на удостоверяване от работодателя - формално по притежаваните документи за завършено образование и курсове или с оглед други, допълнителни критерии? 2. Разполага ли работодателят с право на преценка по какви конкретни критерии да извърши подбора, как да бъдат групирани и подразделени, в рамките на законоустановените по чл. 329 от КТ? Разполага ли също с правото сам да определя относителната тежест на всеки критерий? Подлежи ли тази преценка на съдебен контрол?

3. Оценката на критерия „дисциплинарно минало“, формулиран във връзка с подбора по чл. 329 от КТ, обусловена ли е и намира ли се в някаква зависимост с предходни наложени или липсващи такива дисциплинарни наказания за извършените нарушения?

4. Следва ли по-високото уговорено трудово възнаграждение, включително при допълнително сключен анекс за увеличаването му, да се третира като сигурен и обективен критерий за по-качествено изпълнение на трудовите функции и „по-добра работа“ по смисъла на чл.329 от КТ, без да се преценяват други критерии?

5. Следва ли свидетелските показания на прекия ръководител в светлината на чл. 329 от КТ да се оценяват с по-висока критичност по чл. 172 ГПК като на заинтересовано лице или обратно - с по-висока доказателствена стойност?

К. Т. К. застъпва становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 2 160 лв. разноски за настоящото производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

К. К. е заемала по силата на трудов договор от 05.04.2019 г. длъжността „счетоводител, оперативен“ с определено с анекс от 25.11.2019 г. възнаграждение от 1868,11 лева. За да има възможност да се грижи за децата си, тя поискала след обявяване на извънредното положение от 13.03.2020 г. да работи у дома. Макар първоначално искането и да е било удовлетворено, след няколко дни е била върната на работа в офиса. На 08.04.2020 г. и е било връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. В исковата си молба служителката заявила, че няма реално съкращаване на щата, че работодателят не извършил подбор, а ако е извършен, той е незаконосъобразен, тъй като тя притежава по-високи професионални качества от единствения друг служител, заемал същата длъжност. Ето защо е поискала уволнението да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност и да и бъде присъдено 11 211,66 лв. обезщетение за оставането и без работа.

Софийският районен съд е отхвърлил предявените искове, но Софийският градски съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което ги е уважил. Въззивният съд е посочил, че конкретните критерии за извършване на подбор не са разписани с необходимата прецизност и по начин да гарантират обективното оценяване на участващите в подбора служители, но все пак е приел, че са съобразени с установените в чл.329, ал.1 от КТ критерии. След тази констатация съдът е направил преценка дали при извършване на подбора оценките, поставени от комисията по тези критерии, са били обективни и в съответствие с действително притежаваните от служителите квалификация и качества. Счел е, че представените по делото атестационни карти не са били съставени на посочените в тях дати, тъй като данните в тях не съответстват на периодичното им тримесечно изготвяне, твърдяно от работодателя. Въпреки поставените на ищцата с атестационния формуляр оценки, трудовият договор с нея не е бил прекратен в изпитателния срок, а месец след изтичането му дори е увеличено трудовото възнаграждение. Неубедителни са представените по делото свидетелски показания, че трудовото възнаграждение на ищцата е било увеличено, защото такава е била уговорката в началото. С трудовия договор работодателят не е поел подобен ангажимент към служителя, а житейски недостоверно е при такава оценка за тримесечния период, представляващ половината от изпитателния срок по договора, работодателят не само да не прекрати трудовото правоотношение, но и да увеличи размера на трудовото възнаграждение на служителя. Атестационните карти са изготвени еднолично от финансовия директор, който е пряк ръководител на ищцата, председател на комисията по подбора и пряк ръководител на другия член на тази комисия - главният счетоводител на ответното дружество. В изготвеното за резултатите от проведената процедура становище на комисията по подбора е посочено, че са били ползвани документи, съдържащи се в трудовите досиета на служителите, мнения на колеги и на прекия ръководител, както и други, относими към процедурата документи и информация като имейл кореспонденция, обратна връзка и др. В становището не е отразено, че са ползвани посочените по-горе атестационни карти. Същевременно по делото, като се изключат атестационните карти и една страница от диплома, от страна на ответника не са представени други документи от трудовите досиета на служителите. Тези документи нито са индивидуализирани в становището, нито в хода на производството. Не става ясно мненията на кои колеги и по кои въпроси са били взети за целите на подбора. Същевременно свидетелката И. твърди, че подборът е извършен като са били "разгледани атестационните карти на служителките", изготвени от нея, в резултат от което комисията е излязла с мнение по въпроса. Гореизложеното обуславя извод за липса на обективност у членовете на комисията по подбора. Според съда е основателно и оплакването на ищцата, че поставените и оценки по някои от показателите са занижени. По критерия „образование по специалността“ ищцата е получила 4 точки, а не максималният брой 5, макар да притежава образователно-квалификационна степен магистър. По критерия „допълнителни квалификации“ има 3 точки при налични две удостоверения за завършени курсове на тема, относима към изискванията по длъжностна характеристика. Работодателят не е представил доказателства И./другата служителка на същата длъжност/ да има допълнителни квалификации и курсове, поради което не е ясно защо е получила две точки при минимална оценка една точка. По критерия владеене на чужди езици при въведено с длъжностната характеристика изискване за владеене на английски език ищцата е получила 4 точки от максимални 5, при положение че владее освен английски и друг чужд език. Няма доказателства И. да владее чужди езици, но е получила три точки по този показател. По критерия брой години по специалността в дружеството ищцата е получила 2 точки, а И. 3 точки, при положение че И. е придобила специалност в годината, през която К. е започнала работа в дружеството. Оценките по критериите във връзка с изпълнението на работата също са приети за необективни. Що се отнася до графа "Други критерии" въззивният съд е констатирал, че за дисциплинарно минало ищцата е получила 2 точки, без да бъде установено по делото на ищцата да е налагано дисциплинарно наказание. Не се установяват конкретни случаи на неизпълнение на трудовите задължения на ищцата, конкретни забавяния или изпълнение след определения срок на възложени задачи. Необоснована е и оценката по критерия „обратна връзка от клиенти“, по който ищцата е оценена с минимален брой точки, тъй като не са доказани твърденията, че е имало оплаквания от клиенти от нейното поведение. В крайна сметка съдът е обобщил, че оценяването на ищцата при извършване на подбора не е обективно и не съответства на действително притежаваните от нея качества.

Решаващите мотиви на въззивното решение за незаконосъобразност на уволнението се основават на крайния извод за несъответствие на дадените на ищцата оценки при подбора на действително притежаваните от нея качества. Съдът е достигнал до този извод след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. Спазил е процесуалното правило относно тежестта на доказване на законосъобразността на подбора, възложена на работодателя, който следва да установи включително обективността на преценката на качествата на подложените на подбор работници или служители. Ето защо въззивното решение съответства на указанията на ТР № 3 от 16.01.2012 г. на по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Според това тълкувателно решение преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Касаторът не е формулирал въпроси, които касаят решаващите съображения на въззивния съд, а е използвал отделно взети и несамостоятелни части и ги е тълкувал превратно и изолирано от останалите мотиви. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. По първия въпрос касаторът превратно е изтълкувал извода на съда за занижена оценка по критерия „образование“ като извод за задължително формално прилагане на записаното образование в съответните документи, вместо по общия критерий „професионална квалификация“. Несъмнено професионалната квалификация е по-широко понятие от образование, но въззивният съд не е приравнил тези понятия, а само е посочил, че оценката на образованието както на ищцата, така и на лицето, с което е сравнявана, е погрешна. Вторият въпрос касае преценката на въззивния съд, че критериите за подбор не са били достатъчно прецизно формулирани. Въпреки това обаче въззивният съд не е пренебрегнал посочените от касатора критерии, а е приел, че са достатъчно относими към приложението на чл.329, ал.1 от КТ и е обсъдил дали са спазени. Затова и вторият въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване.

В мотивите на въззивния съд не се съдържа твърдението, че дисциплинарните нарушения могат да се доказват само посредством установяване на наложени дисциплинарни наказания. Въззивният съд е констатирал липсата на доказателства за конкретни нарушения, а не само липсата на наложени дисциплинарни наказания, затова третият въпрос не е относим към спора.

Четвъртият и петият въпрос на касатора са свързани с фактическите изводи на въззивния съд, изведени от събраните по делото доказателства. Тези изводи са направени не само от отделни доказателства, както се предполага във въпросите, а въз основа на съвкупен анализ на всички данни по делото. Затова принципни отговори на тези въпроси не могат да бъдат дадени, тъй като зависят от събраните доказателства по всяко едно отделно дело.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

При този изход на спора „Ес ар мениджмънт и консултиране“ ЕООД следва да заплати на К. Т. К. 2160 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение