Определение № 3549 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 във вр. с чл. 577 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Лено“ АД, ЕИК 203217465, срещу определение № 6598 от 02.04.2025г. по ч.гр.д. № 3325/2025г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е потвърден отказ на съдия по вписванията при Софийски районен съд, извършен с определение № 186/25.02.2025г. по молбата на „Лено“ АД за частично заличаване на вписано отбелязване на договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. рег. № 78647 от 08.10.2024 г., акт № 92, том 56, относно вземане, обезпечено с ипотека, учредена с нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. рег. № 61875 от 26.082021 г, ал. № 187, том 35, дело 47870/2021г. Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно е подкрепил аргументите на съдията по вписванията, че за молителя липсва правен интерес от заличаването на Договора за особен залог, тъй като заложеното вземане, обезпечено с ипотеката, е прехвърлено на трето лице чрез договор за цесия. Твърди се, че дружеството има правен интерес да иска заличаване на Договора за особен залог на вземания относно конкретни заложени вземания, тъй като то е първоначалният залогодател по този Договор за особен залог - залогът на индивидуално изброени вземания е вписан по партидата на „Лено" АД в ЦРОЗ под номер 20240820101503 и заличаването му, било то цялостно или частично, следва да се извърши именно по същата партида от залогодателя, чрез представяне на нотариално заверено съгласие от заложния кредитор. Точно по този ред е извършено заличаването на залога относно вземането по договора за кредит с кредитополучател ЕТ „Десита 81 - Д. Т.“, ЕИК 206443531. След като по искане на „Лено“ АД е заличен частично вписания договор за особен залог на вземания в първичния регистър, а именно ЦРОЗ, то е нелогично дружеството да не може да извърши заличаване по отношение вторичното вписване в имотния регистър. Уточнено е в частната жалба, че подписалият молбата до Службата по вписвания В. С. е служител на дружеството на длъжност „юрисконсулт“. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани пет правни въпроса: 1/ какъв е правният ред за заличаване на вписано в имотен регистър отбелязване на Договор за особен залог на вземания, обезпечени с договорна ипотека, и следва ли да се приложи някой съществуваш ред по аналогия; 2/ явява ли се цедентьт по договор за цесия „заинтересовано лице“ по смисъла на Правилника за вписванията да извърши заличаване на договор за особен залог върху вземане, което той е цедирал; 3/ възможно ли е правният интерес на цедента от извършване на заличаване на дадено обстоятелство, вписано в Имотен регистър, да произтича от поето от него договорно задължение в договор за цесия; 4/ последващото маркиране с цвят на част от текст на нотариално заверено препис-извлечение представлява ли порок във формата, след като маркирането не влияе върху съдържанието на текста или върху нотариалната заверка; 5/ длъжен ли е въззивният съд при постановяване на определение по същество да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните. По първите четири въпроса се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а по петият - основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 22 от 2.07.2019г. по т.д. № 587/2018г. на ВКС, I т.о., решение № 60287 от 16.02.2022г. по гр. д. № 973/2021г. на ВКС, III г.о. и други актове на касационната инстанция. Сочи се и основанието очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдията по вписванията при Софийски районен съд е сезиран с молба вх. № 13775/25.02.2025г. от „Лено“ АД, с която се иска заличаване на вписаното отбелязване на Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024г., вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. рег. № 78647 от 08.10.2024г., акт № 92, том 56, относно ипотечно вземане, обезпечено с нотариален акт за договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. рег. № 61875 от 26.08.2021 г, акт № 187, том 35, дело 47870/2021 г., върху конкретно посочен недвижим имот за обезпечаване вземане на „Лено“ АД спрямо кредитополучателя ЕТ „Десита-81-Д. Т.“. Молбата е подписана от пълномощник В. Г. С.. Към молбата са приложени: 1/ нотариално заверен препис-извлечение от Декларация-съгласие с нотариална заверка на подписа на „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л, дружество с ограничена отговорност със седалище в Люксембург, за частично заличаване в ЦРОЗ на договор за особен залог на вземания от 19.08.2024г., заедно със 73 приложения към него - сключени договори от заложния кредитор „Лено“ АД, където под № 117 е посочен договор за бизнес кредит от 13.04.2021г. с кредитополучател ЕТ“Десита 81-Д. Т.“; 2/ нотариално заверен препис-извлечение от Удостоверение за вписвания за определен период по партидата на „Лено“ АД в ЦРОЗ за частично заличаване на вписан залог, където е посочен и договорът за кредит с ЕТ“Десита 81-Д. Т.“; 3/ копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека; 4/ копие от договор за особен залог от 19.08.2024г. между „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л, дружество с ограничена отговорност със седалище в Люксембург, като заложен кредитор и „Лено“ АД като залогодател; 5/ пълномощно, с което „Лено“ АД упълномощава адв. Н. П., И. Я. и В. Г. С. да го представляват пред службите по вписванията при Агенция по вписванията във връзка с процесния Договор за особен залог на вземания. Представен е с частната жалба и договор за Цесия от 19.11.2024г. сключен между „Лено“ Ад като цедент и „Си Ейч /Люксембург/ частно дружество с ограничена отговорност, като цесионер. В договора е посочено, че цедентът, като кредитор на вземания по отпуснати от него кредити, част от които са обезпечени с договорни ипотеки, е заложил вземанията на „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л с договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ, вписан и в имотния регистър по партидата на всеки имот; заложният кредитор е дал съгласие за извършване на цесията, по силата на която цедентът прехвърля вземанията си на цесионера. В чл.4 от договора е уговорено, че след постъпване на средствата от сделката заложният кредитор и цедентът ще предприемат всички необходими правни и фактически действия по заличаване на залога. С определение от 25.02.2025г. съдията по вписвания при Софийски районен съд е отказал да разпореди действия по молбата с вх. № 13775/25.02.2025г. Приел е, че правният интерес на молителя е недоказан, тъй като към преписката е приложено копие на овластяващо го пълномощно с поставен печат „Вярно с оригинала“ и подпис, което според него, не може да се кредитира като доказателство, поради липсата на заверка от адвокат или нотариално удостоверен препис. Посочил е, че с оглед вписаната цесия, ипотекарен кредитор, съответно длъжник на заложния кредитор се явява „Си Ейч /Люксембург/“ С.А.Р.Л и като носител на правния интерес в тази връзка същият не е упълномощил или възложил на молителя в производството действия по заличаването на залога. Приел е, че представеният препис-извлечение от удостоверение за вписвания за определен период от 20.12.2024г. се отнася до над 30 частични заличавания, без да е посочено от молителя до кои ипотечни вписвания се отнасят или с изявление, че не касаят вписани в СВ ипотеки и същият не съставлява хартиен носител, годен да бъде основание за заличаване в охранително производство, доколкото в него има интервенция /маркиране в червено на пет реда по отношение на т. 347/ след нотариалното удостоверяване. Счел е, че преписът-извлечение на съгласието на заложния кредитор за заличаване в ЦРОЗ се отнася до над 3 частични заличавания, без да е посочено от молителя до кои ипотечни вписвания се отнасят или с изявление, че не касаят вписани в СВ ипотеки, като е приел, че също и не представлява хартиен носител, годен да бъде основание за заличаване в охранително производство, доколкото има интервенция след нотариалното удостоверяване. За да потвърди отказа на съдията по вписванията Софийски градски съд е установил следното: С Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 55, том IV, рег. № 7840, дело № 595 от 26.08.2021г. „Лено“ АД, като ипотекарен кредитор на основание Договор за бизнес кредит с клиентски № 6986 от 13.04.2021г., е предоставил на кредитополучателя ЕТ „Десита 81 - Д. Т.“ кредит с главница в размер на 10 000 евро; за обезпечаване на вземането в полза на „Лено“ АД е учредена договорна ипотека от В. В. Н. върху конкретно описан недвижим имот, вписана на 26.08.2021г. С Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024г. „Лено“ АД като залогодател е учредил особен залог в полза на „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л. като заложен кредитор за обезпечаване на всички вземания на заложния кредитор по главен договор за кредитна линия от 20.06.2024г., сключен между страните; заложени са всяко от вземанията от цялото кредитно портфолио на залогодателя, включващо всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от услуги и дейност по чл. 3а от ЗКИ. С договор за цесия от 19.11.2024г. между „Лено“ АД като цедент и „СиЕйч /Люксембург/“ С.А.Р.Л., като цесионер, са прехвърлени вземанията на „Лено“ АД; при сключване на договора е взето предвид, че цедентът е заложил вземанията на „Прайвът Кредит Стръкчъринг“ С.А.Р.Л съгласно горепосочения договор за особен залог на вземания от 19.08.2024г., като същият е вписан в ЦРОЗ под № 20240820101503 и по реда на чл. 171 от ЗЗД, вр. чл. 17 от ПВ е вписан и в Имотния регистър по партидата на всеки имот, който е ипотекиран в обезпечение на съответните вземания. В т.4 от договора на цедента е възложено задължение след постъпване на средстават да предприеме всички необходими правни и фактически действия за заличаване на залога на вземанията. Съдът е констатирал е, че молбата за заличаване на отбелязването е подписана за „Лено“ АД“ от В. Г. С., но от приложеното пълномощно не е ясно дали това лице е адвокат, юрисконсулт или служител с юридическо образование. Поради това е счел, че не може да се направи извод, че лицето подало молбата, попада в кръга на лицата, които могат да осъществяват представителство по пълномощие по реда на чл.32 ГПК. По-нататък съдът е приел, че с договора за цесия процесното вземане на „Лено“ АД срещу ЕТ „Десита 81 - Д. Т.“, обезпечено с ипотека и предмет на договора за особен залог, е прехвърлено на „СиЕйч /Люксембург/“ С.А.Р.Л. Поради това към момента на подаване на молбата за заличаване „Лено“ АД не притежава качеството на ипотекарен кредитор спрямо ЕТ „Десита 81- Д. Т.“, нито на длъжник по особения залог спрямо „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л., тъй като „СиЕйч /Люксембург/“ САРЛ от 19.11.2024г. е притежател на вземането. Поради това е приел, че „Лено“ АД не притежава необходимата правна легитимация да иска заличаване на отбелязването на особения залог в имотния регистър. Съдът е намерил за правилни и изводите на съдията по вписванията за липсата на представени подлежащи на вписване актове, доколкото констатираните намеси в официално заверените преписи - извлечения от удостоверение за вписвания за определен период № 20241220101859/20.12.2024г. на ЦРОЗ и от декларацията - съгласие на заложния кредитор за заличаване в ЦРОЗ от 27.11.2024г., извършени след нотариалното удостоверяване верността на преписите, съставляват особености по смисъла на чл. 591, ал. 1 от ГПК и опорочават формата на подлежащите на отбелязване актове, обективиращи частично заличаване на особения залог на вземане. При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението. По първия поставен въпрос, отнасящ се до реда за заличаване на вписано в имотен регистър отбелязване на Договор за особен залог на вземания, обезпечени с договорна ипотека, не следва да се допуска касационно обжалване, защото съдът е посочил кой е приложимия ред за това (чл. 17, ал.1, б.“б“ПВп), като е уточнил, че се касае до отбелязване към първоначално вписаната ипотека. Жалбоподателят не поддържа да е приложим друг ред. От значение за изхода на производството са втория и третия въпрос, които обобщени се свеждат до това дали цедентьт по Договор за цесия се явява „заинтересовано лице“ по смисъла на Правилника за вписванията да иска заличаване на Договор за особен залог върху вземане, обезпечено с ипотека, което той е цедирал, както и да иска отбелязване на това заличаване по имотната партида, по която е вписана ипотеката. По въпроса липсва практика и затова касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Според разпоредбите на Правилника за вписванията, заинтересовано лице е това, което има правен интерес от извършването на вписването или заличаването. Такъв интерес следва да се признае на по-широк кръг лица доколкото се касае до публични регистри, които следва да съдържат вярна информация, отразяваща действителното правно положение. Принципно, при сключен договор за цесия вземането преминава върху цесионера, той става негов носител и е легитимиран да иска извършване на съответни вписвания, касаещи придобитото вземане. Когато е цедирано вземане, предмет на договор за особен залог, следва да се признае правен интерес и на цедента (залогодател по договора за особен залог) да иска заличаване на договора за особен залог, който е вписан по неговата партида. Несъмнено ще е налице право на цедента да иска заличаване на договора за особен залог и на отбелязването му в имотния регистър при учредена ипотека, когато в договора за цесия изрично е поето от него задължение да предприеме такива действия. Определящ за изхода на спора, предвид мотивите на въззивния съд, е и четвъртият въпрос: дали последващото маркиране с цвят на част от текст на нотариално заверено препис-извлечение представлява ли порок във формата, след като маркирането не влияе върху съдържанието на текста или върху нотариалната заверка. По този въпрос касационното обжалване също следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като практика по конкретния въпрос не се открива. Няма съмнение, че преписът, издаден по реда на чл. 591 ГПК има същата доказателствена сила като оригинала. Ако след извършване на нотариалното удостоверяване на преписа в него бъдат направени подчертавания или маркиране с цвят, то това не опорочава доказателствената сила на преписа. Маркирането с цвят на част от текста на нотариално завереното извлечение не представлява само по себе си порок на формата, ако не влияе на съдържанието на текста или на нотариалната заверка. Поради това оцветяването с маркер на част от текста не опорочава извършената заверка по чл. 591, ал. 1 ГПК, респ. не лишава представения нотариално заверен препис от доказателствена сила. Предвид горните разрешения обжалваното определение, което не им съответства, се явява неправилно поради нарушение на закона и на процесуалните правила. На първо място, не могат да бъдат подкрепени аргументите на съда за неустановена представителна власт на подалия заявлението пълномощник на „Лено“ АД. Както е прието в Определение № 157/01.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3014/2019 г. на I г.о. на ВКС за молбата за вписване не се прилага чл. 32 ГПК, защото нормативният акт, регламентиращ действащите правила за вписването, предвижда възможност за по-широка инициатива за представяне на актове за вписване. Затова е достатъчно представителната власт да е надлежно учредена. На второ място, следва да се признае правен интерес на заявителя „Лено“ АД да иска отбелязване на заличаването на договора за особен залог в имотната партида на ипотекарния длъжник. Вярно е, че вземането на „Лено“ АД е цедирано, но залогът е вписан по неговата партида в ЦРОЗ и в договора за цесия дружеството изрично е поело задължение да извърши необходимите фактически и правни действия по заличаване на особения залог, съответно и на вторичното отбелязване на това заличаване в имотния регистър. На трето място, липсва основание да не бъде зачетена доказателствената сила на представените нотариално заверени преписи-извлечения от декларацията-съгласие на заложния кредитор и от удостоверението за вписвания за определен период по партидата на „Лено“ АД в ЦРОЗ за частично заличаване на вписания залог. Извършеното подчертаване с маркер на конкретното задължение, за което се дава съгласие за извършване на заличаване и за което е извършено заличаване, не представлява намеса в официално заверените преписи-извлечения, която ги опорочава. Следва да бъдат възприети обясненията на жалбоподателя, че това подчертаване на конкретното вземане, обект на молбата, е извършено единствено за улеснение с цел да бъде по-лесно видимо това вземане в списъка. Маркирането не представлява зачертаване, не променя целостта и съдържанието на документа, нито компрометира извършената заверка от нотариуса, поради което представените документи следва да бъдат ценени. Видно е от приложената декларация-съгласие, че заложният кредитор „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л. е дал съгласие за частично заличаване в ЦРОЗ на договора за особен залог от 19.08.2024г., включително по отношение вземането на „Лено“ АД спрямо ЕТ „Десита 81-Д. Т.“. Установява се от извлечението от удостоверението за вписвания № 20241220101859/20.12.2024г., че такова частично заличаване на договора за залог по отношение на това вземане е вписано ЦРОЗ по партидата на „Лено“ АД. Поради това е основателно искането на „Лено“ АД за вторично вписване, а именно за заличаване отбелязването на залога в Имотния регистър, за да е налице съответствие между вписванията в двата публични регистъра. В противен би се стигнало до правно нетърпимото положение в единия регистър договорът за залог да е заличен, а в другия регистър същият да съществува отбелязан към ипотеката върху имота. Предвид изложеното обжалваното определение и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията са неправилни и следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на съдията по вписванията с указание да се извърши исканото заличаване на вписано отбелязване на договор за особен залог на вземания от 19.08.2024г., вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. рег. № 78647 от 08.10.2024г., акт № 92, том 56, относно вземането, обезпечено с ипотека, учредена съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. рег. № 61875 от 26.08.2021г., акт № 187, том 35, дело 47870/2021г. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.,