Определение № 466 от 13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3880/2016 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя И. И. И., чрез адв. П. Б., против определение № 351 от 23 юни 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 357/2016 г. по описа на апелативния съд в гр. Пловдив, с което е потвърдено определение № 758 от 6 април 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 399/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за оставяне без разглеждане на частна жалба на дружеството срещу определение № 596 от 19 януари 2016 г., постановено по гр.д. № 8927/2014 г. на районния съд в гр. Пловдив, с което е постановен отказ да бъдат конституирани К. Т. и [фирма] като ответници по делото. В частната жалба се оспорва възприетият от апелативния съд извод за необжалваемост на съдебните определения, с които съдът отказва конституирането на ответник в исковото производство. В приложено към частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос по възможността да бъде обжалвано определението на съда, с което не се допуска до участие в процеса на „третото лице“ при условията на задължително другарство. Поддържа се, че по този въпрос липсва съдебна практика, с оглед на което се обосновава искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С обжалваното въззивно определение е прието, че постановените в рамките на исковото производство определения, с които се отказва конституирането на ответник, не подлежат на обжалване, а жалбите, насочени срещу този отказ като недопустими следва да бъдат оставени без разглеждане. В подкрепа на този извод са изложени съображения, че посочената категория съдебни определения не попадат сред изброените в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Позоваването на жалбоподателя на т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето за неотносимо към процесния случай, тъй като посоченото тълкувателно решение третира въпроса за конституирането на подпомагаща страна, а не на ответник, който би бил главна страна в производството. До произнасянето на апелативния съд се е стигнало, след като първоинстанционният районен съд в гр. Пловдив е оставил без уважение искането на дружеството – частен жалбоподател, в качеството му на ответник в исковото производство, да бъдат конституирани и други ответници в качеството им на задължителни необходими другари, частната жалба срещу това определение на първата инстанция е оставена без разглеждане от въззивния окръжен съд в гр. Пловдив, след което определението на въззивния съд е обжалвано от дружеството и е сторено произнасянето от апелативния съд. К. съд намира, че, независимо от указаната в обжалваното определение възможност то да се обжалва пред ВКС, пътят за инстанционен контрол на обжалваното определение е изчерпан. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК, ВКС разглежда частни жалби срещу определенията по ал. 1 на същия текст, постановени от апелативен съд. Законът определя още, че не ВКС, а друг компетентен съд разглежда жалбата в случай на постановяване на съдебния акт от окръжния съд като въззивна инстанция – тя се разглежда от съответния апелативен съд. По смисъла на посоченото разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, след произнасяне на апелативен съд по частна жалба срещу въззивно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството, актът на апелативния съд не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не е предвиден в хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК ред за триинстанционен контрол върху постановените за пръв път от въззивните съдилища определения по чл. 274, ал. 1 ГПК. Пречката за разглеждането на обжалваното определение в настоящото определение е налице предвид подаването на частната жалба на 14.07.2016 г., а соченото по-горе правило на чл. 274, ал. 2 ГПК се прилага от 07.07.2015 г. – Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс в тази му част е обнародван в ДВ бр. 50/2015 от 03.06.2015 г. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение