Определение № 564 от 19.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 508/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", гр. София, срещу определение № 913 от 24.10.2022 г. по в. ч. гр. д. № 563/2022г. на Русенски окръжен съд, с коeто е потвърдено определение № 2469 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 2873/2021 г. на Русенски районен съд за допълване на постановеното по делото решение № 420 от 06.04.2022 г. досежно искането му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Намира за противоречиви изводите на въззивния съд, доколкото, от една страна, съдът е приел, че след като не е представен договор в писмена форма, то не е доказано сключването на такъв, а от друга страна – че Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" е надлежно представлявано в производството пред Русенски районен съд, което представителство се осъществява въз основа на договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че в Закона за адвокатурата няма изискване договорът за правна защита и съдействие да бъде сключен в писмена форма. Счита за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че издадената фактура от адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.“ не е доказателство за сключване на такъв договор и за размера на договореното адвокатско възнаграждение. Според частния касатор, съдът не е отчел, че освен фактурата, по делото е представено пълномощно, имащо всички реквизити на договора за правна защита и съдействие, както и че договореното адвокатско възнаграждение е видно от представените фактура и дебитно известие. Като значим за допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Пълномощно за процесуално представителство и фактура, издадена от адвокатско дружество съгл. Закона за счетоводството, могат ли да бъдат приети като доказателство за възникнало правоотношение по договор за правна защита и съдействие между довереник и доверител, предвид това, че в тях фигурира описание на съществените елементи на договора – посочени са времето и мястото на издаването им, посочени са довереник и доверител, правните действия, които могат да бъдат извършвани, размер на възнаграждението, начинът на плащане.“ По отношение на така поставения въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., т. к., II т. о. на ВКС, решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г., т. к., I т. о. на ВКС, решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., т. к., II т. о. на ВКС, решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., т. к., II т. о. на ВКС, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците по касация – "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД и ЗД „Бул Инс“ АД – считат частната касационна жалба за неоснователна по съображения, изложени в писмени отговори съответно от 10.01.2023 г. и от 20.01.2023 г. Ответникът по касация – Т. К. Х. от [населено място] –заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения в писмен отговор от 14.02.2023 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. С решение № 420 от 07.04.2022 г. по гр. д. № 2873/2021 г. на Русенски районен съд, с оглед изхода на спора, "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД е осъдено да заплати на Т. К. Х. разноски за производството в размер на 1 755 лв. С молба по чл. 248 ГПК Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" е поискало решението да бъде допълнено, като в качеството му на евентуален ответник му бъдат присъдени направените разноски за производството. Русенски районен съд е приел, че на сдружението се следват разноски, независимо че искът спрямо него не е бил разгледан по същество. Обсъдил е разходите отразени в списъка по чл. 80 ГПК: 15 лв. – депозит за свидетел; 225 лв. – депозит за вещо лице и 2 076 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно фактура № 727/28.07.2021 г. и дебитно известие към нея от 29.10.2021 г., заедно с извлечения от интернет банкирания. Решаващият състав е счел обаче, че липсва основание за присъждането на адвокатско възнаграждение, тъй като по делото няма приложен договор за правна защита и съдействие. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което договорът за адвокатска услуга е с писмена форма, която е за доказване. Приел е, че ако не бъде представен договор в писмена форма, не е доказано сключването на такъв и размерът на възнаграждението. Намерил е за ирелевантна възможността съществените елементи на договора да бъдат изведени от платежните документи, тъй като с тях не може да се проведе пълно и главно доказване за наличието на договор за адвокатска услуга, нито може да се замести липсващият по делото договор. Счел е, че е останал неизяснен начинът, по който е формиран размерът на адвокатското възнаграждение, налагащ двукратно плащане – веднъж сумата от 360 лв. на 28.07.2021г. и втори път сумата от 1 716 лв. на 29.10.2021г. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По отношение на поставения въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – въпросът е относим към правилността на обжалвания акт, която, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, не е основание за допускане на касационно обжалване. С оглед отсъствието на тази задължителна предпоставка, не следва да се обсъжда твърдяното от частния касатор противоречие с практиката на ВКС, нито основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен поради отсъствието на общото изискване, касационният контрол не би могъл да бъде допуснат и поради това, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. На първо място, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано, тъй като посочените в изложението решения на ВКС са постановени при напълно различни хипотези - решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., т. к., II т. о. на ВКС, решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г., т. к., I т. о. на ВКС и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., т. к., II т. о. на ВКС касаят доказване възникването на правоотношение по договор за търговска продажба на стоки чрез фактура, а решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., т. к., II т. о. на ВКС – признаването на правно задължение. Доколкото не съдържат отговор на поставения въпрос, тези актове се явяват неотносима съдебна практика. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото е заявено бланкетно и поради това не подлежи на обсъждане. Съгласно разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е формирано от две кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая касаторът е заявил това основание, без да го е аргументирал, а отсъствието на такава аргументация е достатъчно за недопускане на касационния контрол съобразно мотивите по т. 1 от същия тълкувателен акт, според които задължението на жалбоподателя за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационното обжалване. С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от този изход на делото, предвид липсата на заявено от ответниците по касация искане за присъждане на разноски, не се обсъжда дължимостта на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение