Определение № 916 от 23.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 767/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на /ИАНСМСП/ към министъра на икономиката и енергетиката - гр. София срещу разпореждане от 04.05.2010 г. по ч. гр. д. № 9472/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав, с което е върната подадена от Агенцията частна касационна жалба срещу постановено по същото дело определение от 14.10.2009 г. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е недопустимо и неправилно, поради което моли за неговата отмяна. Твърди, че разпореждането е постановено при липса на предвидените в закона основания за връщане на частната касационна жалба, тъй като въззивният съд не е изпълнил задължението си да го уведоми надлежно за недостатъците на жалбата и срока, в който те следва да бъдат поправени. Ответникът „П. БГ” ООД - гр. София не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на подадената от ИАНМСП частна касационна жалба, въззивният съд е приел, че частният жалбоподател не е изпълнил указанията, дадени с разпореждане от 16.03.2010 г. в съответствие с разпореждане № 132 от 12.03.2010 г. на Председателя на Второ търговско отделение при ВКС, за прилагане на цитирани в жалбата съдебни актове на СРС и СГС, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване на предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание. Разпореждането е допустимо и правилно. С разпореждане от 16.03.2010 г. Софийски градски съд е предоставил на частния жалбоподател 7-дневен срок, за да изпълни указанията на ВКС в разпореждането от 12.03.2010 г. за представяне на съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като е постановил и връчване на препис от разпореждането. На 16.03.2010 г. е изпратено съобщение до ИАНМСП, в което е вписано изрично, че се изпраща за връчване препис от разпореждането на въззивния съд от 16.03.2010 г., съдържащо указанията за прилагане на съдебна практика и за 7-дневния срок, в който те следва да бъдат изпълнени. Съобщението е връчено на 19.04.2010 г., като няма отбелязване при извършване на връчването преписът от разпореждането от 16.03.2010 г. да не се е намирал към съобщението и да не е получен от адресата. При тези обстоятелства удостовереното по реда на чл.44, ал.1 от ГПК връчване следва да се счита за надлежно осъществено на вписаната от длъжностното лице по призоваването дата - 19.04.2010 г., което сочи на неоснователност на поддържаните доводи за отсъствие на уведомяване относно подлежащите на отстраняване недостатъци на частната касационна жалба и срока за поправянето им. Към делото не се съдържат доказателства частният жалбоподател да е представил указаната съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК в рамките на определения от съда срок. Поради това въззивният съд законосъобразно е приел, че нередовностите на частната касационна жалба не са отстранени в преклузивния срок по чл.262, ал.1 от ГПК и я е върнал в съответствие с разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 във вр. с чл.275, ал.2 от ГПК. Предвид изложените съображения, обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,