Определение № 3268 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4125/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Б., П. Д. Б.,„Джорданс” ЕООД и „Джорданс 2 ”ЕООД чрез адв. П. М. срещу решение №8 от 14.12.2022г по в.гр.д № 384/2016г на Бургаски апелативен съд, с което по искане на КПКОНПИ - ТД Бургас и на основание чл. 251 ГПК е допуснато тълкуване на влязло в сила решение№ 138 от 21.11.2016г по в.гр.д № 384/2016г на Бургаски апелативен съд в частта, с която по иск на КОНПИ/сега КПКОНПИ, Комисията / е постановено отнемане в полза на държавата от „Джорданс 2 ”ЕООД на два недвижими имота в [населено място], кв. Ново село, придобити с нот. акт № по н.д № от 29.12.2004г, а именно: УПИ /с идентификатор ............... / нах. се на [улица] целият с площ от 498 кв.м.,заедно с всички подобрения в имота с пазарна оценка 183 220 лева; УПИ /с идентификатор ............................./ нах. се на [улица] целият с площ от 313 кв.м.,заедно с всички подобрения в имота на стойност 351 225 лева. Искането на Комисията е продиктувано от писмо на ТД на НАП от 01.04.2022г,че държавата не може да влезе във владение на отнетите имоти, като искането е да се отговори ,под отнемане на двата урегулирани имота ,заедно с всички подобрения в тях, включват ли се построените в имотите сгради .Въззивният съд е отговорил положително, като е допуснал тълкуване в диспозитива на съдебния акт изразът „заедно с всички подобрения” да се разбира в смисъл :, за имот с идентификатор ............... – имотът се отнема заедно с всички изградени в него сгради, и същите са описани подробно по площ, степен на завършеност, по етажи и с идентификатори по ЗК и КР/................. и ......................./; за имот с идентификатор ........................, имотът се отнема заедно с изградена в него сграда в завършен вид по издадено разрешение за строеж №38/05.02.2008г, при също така подробно описание в решението за тълкуване, като е посочен идентификатор .................. по КК и КР от 2006г .За да допусне исканото тълкуване съставът на БАС е посочил,че в нотариалния акт имотите са били описани по начин, идентичен със сезиращото искане по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД/отм/ ,мотивите и диспозитива на влязлото в сила решение за отнемане ,”заедно с подобренията в имота”, като посочените пазарни стойности по оценъчна експертиза е възприета от решаващия съд, което сочи на категорично изразена воля за обема на отнетите два УПИ заедно с всички подобрения в тях ,представляващи описаните в експертното заключение сгради. В подадената искова молба ,също е била включена стойността на сградите в двата имота Молбата по чл.251 ГПК е внесена за разглеждане в открито заседание и служебно в производстото по чл.251 ГПК е възложена СТЕ със задача да заде заключение за причините по констатирани различия в описанието на подобренията при оценката им по приключилото дело и описанието им понастоящем .След приемане на заключението е прието за изяснено ,че разминаванията по кадастъра са поради това ,че същият е изготвен през 2006г,в период 2009 - 2011г сградите са досторявани и има различие в площите. Решението се обжалва от пълномощника на касаторите като нищожно, недопустимо и очевидно неправилно В приложеното към жалбата изложение се сочат двете основания по чл. 280, ал.2 ГПК и основание по чл.280 ал.1 т.1т.3 ГПК по множество свързано формулирани въпроси Касаторите считат за недопустимо искането на КПКОНПИ за тълкуване на решението,което е по указания на НАП и МРРБ /трети лица/, че се заобикаля закона и по същество е налице злоупотреба с право.Без да е посочена неяснота в дистозитива или мотивите ,се иска тълкуване с което да се отнемат имоти, които не са били отнети с влязлото в сила решение ,не са били предмет и на иска. Посочванено им за отнемане се появява в обжалваното решение, което е недопустимо Изтъкват се обсоятелства и пороци при подписване на обжалваното решение по реда на чл.251 ГПК, които според касатора водят до нищожност. Решението е подписано от трима съдии, като към омента на обявяването му съдия от състава вече не е бил съдия в този съд.Уважаването на молбата за тълкуване от съда с решение което пререшава спора като дава указания,събира и обсъжда нови доказателства ,назначава експертизи в производство по чл.251 ГПК касаторът сочи занедопустимо. Произнасянето на Бургаски апелативен съд по 251 ГПК в обжалваното решение се квалифицира „свръх петитум” Поддържа ,че законът е приложен в неговия обратен смисъл По същество имало допълване на влязлото в сила решение, без надлежно и в срок сезиране ,по нови доказателства, които не са били обсъждани ,пет години след изтичане на срока за подобно искане. С това се обосновава изтъквана очевидна неправилност. Същите доводи са изразени и в множество поставени въпроси: влизането във владение на трети лица /НАП МРРБ може ли да се реши с молба по чл. 251 ГПК, с тази молба да се бранят чужди права ,без надлежна представителна власт ;пререшен ли е недопустимо спора; може ли с тълкуване да се замени процесуално бездействие и опушения на КПКОНПИ/ищеца/;подлежат ли на тълкуване мотивите на влязлото в сила решение; излиза съдът от компетентността си; може ли да не се зачита преклузията на доказателствата и исканията; да се променя явно обективираната воля на съда в тълкуваното решение; в производство по чл.251 ГПК да се дават указания, разяснения и препоръки, да се събират нови доказателства.. Като поддържа,че с обжалваното решение Бургаски апелативен съд е сторил именно това, като е постановил в решението да се чете отнемане на имоти с идентификатори ,без те да са били предмет на иска по чл.28 ЗОПИППД/отм/, поддържа се основание за допускане ко касационен контрол за обезсилване на решението, противоречие на решението с установена практика на ВКС, в която са указани и очертани предпоставките и пределите на производството по чл. 251 ГПК за тълкуване на влязло в сила решение / с изтъкнати и приложени 20бр. решения, определения и разпореждания на ВКС в каузална практика по прилагането на чл.251 ГПК/, основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, както и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.Формулира се и въпрос следва ли в приложение на принципа за сътрудничество, установен в чл.4 пар 3 /ДЕС/ пряко приложение да намери Директива 2014/42 /ЕС при национална уредба която й противоречи. Отговор е постъпил от КПКОНПИ, чрез инспектор в ТД- Бургас. Оспорват се съображенията за недопустимот на решението и на сочените основания за допускане до обжалване по правни въпроси и се подчертава липса на правни доводи Няма изложена противоречива практика по поставените въпроси.Към момента на исковата молба 17.03.2011г е било извършено строителство на сгради ,описани в Доклад №16 към исковата молба. Не са въвеждани нови доказателства,както се твърди от касаторите. Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за касационна проверка на неговата валидност. Образуваното по реда на чл.251 ГПК производствно за тълкуване на решение №138 по гр.д №384/2016г на Бургаски АС по молба на ищеца в производството КПКОНПИ ТД -Бургас е наложило разпределение на делото на случаен принцип, тъй като членовете на съдебния състав,който е постановил решението, вече са били освободени от длъжност /Заповед АД 0685 от 18.05.2022г на Председателя на БАС/ Постановено е Решение №8 от 14.12.2022г, което е и датата на обявяване, решението като акт е подписано от тримата съдии ,членове на съдебния състав, разгледал делото в отрито съдебно заседание на 16.11.2022г и обявил, че ще се произнесе с решение. Процесуалните факти не засвидетестват основание да се твърди нищожност. Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за касационна проверка на неговата допустимост на осонование чл. 280, ал.2 ГПК ,включително за се дава отговор на въпросите в изложението, изразяващи тези касационни оплаквания. Решенията ,с които се отнема имущество в полза на държавата подлежат на изпълнение, поради това и на тълкуване по реда на чл.251 ГПК. В тази насока общите предпоставки на чл. 251 ГПК са приложими и за решения, поставовени в искови производства по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм/, в която насока не се налага разясняване и тълкуване на закона. Съобразяването им от въззивния съд не сочи противоречие с установена практика на ВКС,не налага проверка по кретиите в чл.280, ал.2 ГПК и не е налице основание по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК по свързано формулираните в тази насока въпроси. Тълкуване на решението е легитимирана да поиска страна по делото, в случая КПКОНПИ. Тълкува се диспозитива, който подлежи на изпълнение ,независимо какъв е реда за изпълнение и кой процесуален субституент на държавата го упражнява в изпълнително производство, или по специален ред. Не се тълкуват мотиви на влязлото в сила решение ,на тези мотиви тълкуването се основава без да ги изменя, допълва или преиначава. Тълкуването не може да се основава и на възприета нова фактическа обстновка от значение за правата по решението, вече влязло в сила. В тази насока е формирана изтъкнатата от касаторите практика на ВКС по прилагане на института /чл. 251 ГПК/, на която въззивното решение не противоречи./реш. №356/2011г и реш. №8/2015 на Второ г.о, реш. №106/2012г и реш. №115/2010г на Второ т.о,,реш. №228/2017г, Трето г.о на ВКС и др / Възниква необходимост ,съотевтно и допустимост от тълкуване на решение, с което урегулиран поземлен имот се отнема в полза на държавата ведно с всички подобрения в него ,представляващи неописани по друг начин сгради на база приета и посочена в решението парична оценка на това имущество.Предмет на отнемане е именно имущество и тълкуването в този случай следва да осигури липсващата яснота за изпълнителния орган относно индивидуализацията на вещта, съобразно момента на отнемане, от значение за правата по решението. Когато се налага тълкуване на диспозитива по уважения иск за отнемане на имуществото в полза на държавата поради неяснота какво следва да се разбира под подобрения в имота и включва ли това конкретни сгради, годни да бъдат самостоятелен обект на права отделно от земята,от значение е включени ли са били същите в оценката, възприета от съда за отнетия имот,което е определящо за тълкуваната воля на съда ,затова и за тълкуванията въз основа на мотивите на решението. Макар при при друга процедурна специфика, в случай на принудително изпълнение върху недвижим имот и влязло в сила възлагателно постановление, в Тълкувателно решение №5/18.05.2017г ОСГК бе разяснено водещото значение на описа на съденият изпълнител и оценката преди публична продан, не по- малко е значението на оценката в исковото првоизводстото по отнемане на имущество в полза на държавата ,тъй като на нея съдът основава изводите по основанието на иска и самото отнемане. Преценка на съда е дали тълкуването да се извърши чрез подробно и описателно посочване на подобренията, представляващи отнето имущество / вкл.,кадастрална индивидуализация по одобрения КК и КР /,или е достатъчно пояснението, че никоя прикрепена към земята сграда не е изключена от действието на решението ,че определена сграда е изключена от това действие, или че не са включени никакви сгради, представляващи подобрения по смисъла на решението, влязло в сила. В решението си по чл.251 ГПК въззивнят съд е възприел първия подход,описвайки сградите по площ, завършеност и етажност и като кадастрални единици. Като се е основал на мотивите на влязлото в сила решение по възприетото в тях остойностяване на подобренията в имота, с решение за тълкуване Бургаски апелативен съд е уверил,че отнемане е постановено включително на тези прикрепени обекти /подобрения/, като ги е описал. Не се обосновава вероятност, че поради това решението е недопустимо.Тълкуване в този порядък не представлява недопустимо допълване на решение по чл.251 ГПК ,по аргумент от чл. 250 ГПК. Отличава се и от решение по чл.247 ГПК,което се постановява в случай ,че ясно изразената воля на съда в мотивите не е намерила съответния диспозитивен израз.Не е налице основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК по свързано поставените в тази насока въпроси, нито е налице прилагане на закона в неговия противоположен смисъл и соченото основание по чл. 280,ал.2 предл трето ГПК също не се констатира. В производството по тълкуване на влязло в сила решение,предвид законово очертания негов предмет,не подлежат на последващо съобразяване по същество нови обсотятелства,включително такива от констативна компетентност на вещи лица по техническа ексепртиза. Тълкуването е правна дейност от компетентност на съда, по същество изводите по тълкуване на решението са от правен характер. По служебна инициатива на съда обаче не е недопустимо да се възложи задача и на вещо лице с цел да се изясни дали отразената в мотивите на влязлото в сила решение фактическа обстановка кореспондира с действителната към момента на нейното възприемане, което е от значение и се съобразява при тълкуване на решението, именно защото посредством тълкуване съдът не може да допълва, изменя и поправя свои мотиви. От значение е да се отличават релевантните правни въпроси при решаващата дейност,както е подходил въззивния съд при постановяване на обжалваното решение в случая.Не се обосновава вероятност поради назначаване на експертиза с помощна задача,решението по чл.251 ГПК да е недопустимо, нито да се дава отговор по критерия на чл.280, ал.1 т.3 ГПК на свързано поставените в тази насока въпроси. Предвид гореизложеното,неотносимо условие при формулирането на всички въпроси е твърдението ,че съдът не е бил надлежно сезиран по чл.251ГПК, освен това вмето да тълкува, е допълнил решението с имоти,чието отнемане не било поискано и съответно постановено.Неотносимо се засяга и въпроса за принципа на лоялно сътрудничество в Правото на ЕС, като предопставящ да се допусне пряко прилагане на Директива 2014/42 /ЕС при национална уредба която й противоречи, който въпрос хипотетично би имал значение за главното производство, което обаче е приключило с влязло в сила съдебно решение. Следва да се присъди исканото от КПКОНПИ юрисконсултско възнаграждение,за защита чрез отговор, в размер на 100 лева Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.