Определение № 2344 от 09.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 720/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ИНТЕРФУДС-БГ“ ООД, чрез адв. Д. Г., срещу определение № 1896 от 30.01.2025г., постановено по в. ч. гр. д. № 14739/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 1512 от 03.12.2024 г. на съдия по вписванията при СРС по заявление вх. № 96659/03.12.2024 г. по описа на Служба по вписванията – гр. София.

Касаторът обжалва определението като неправилно с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и да подложи на самостоятелно обсъждане всички факти, обстоятелства и доказателства, събрани по делото, поотделно в тяхната съвкупност, да отговори на всички доводи във въззивната жалба и да направи своите фактически и правни изводи по същество на спора независимо от тези в обжалваното определение на съдията по вписванията при постановяване на съдебното решение?

2. Когато към заявлението за вписване на удостоверението по чл. 263в ТЗ е приложен заверен препис на балансовата стойност на имота към момента на преобразуването като счетоводен запис, представляваща извадка от заключителния баланс по чл. 263з от ТЗ, от която е видно, че общата стойност на преминалото имущество в патримониума на приемащото дружество при преобразуването е по-висока от представената данъчна оценка на същия този имот, и поради това дължимата такса за вписване съгласно чл. 2 от ТДТАВ може да бъде определена от съдията по вписванията, следва ли да се изисква заключителен баланс и да се постанови отказ само на основание непредставяне на такъв?

3. Когато съдът установи въз основа на документите, представени със заявлението за вписване, че таксата по заявление за вписване на удостоверение по чл. 263в ТЗ е внесена правилно, следва ли да потвърди отказа само на формално основание, че липсва представен заключителен баланс на преобразуващото се дружество?

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от страна по делото с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

За да се постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че със заявление вх. № 96659/03.12.2024 г. „ИНТЕРФУДС-БГ“ ООД е поискало да бъде вписано в Имотния регистър удостоверение за преобразуване с изх. № № 20211221093557/ 21.12.2021 г. по чл. 263в, ал. 1 ТЗ, издадено от Търговския регистър към Агенция по вписванията, с което е удостоверено вписано вливане в "ИНТЕРФУДС-БГ" ООД на „ИНТЕРФУДС ПРОПЪТИС“ ЕООД, в имуществото на което има вещно право на собственост върху поземлен имот с идент. *. Към заявлението са представени документ за извършен превод на сумата от 1196,80 лв. по сметка на Агенцията по вписванията от 20.11.2024 г., с посочено основание за плащане: вписване в имотен регистър собственост; заверен препис от пълномощно на заявителя Р. Н. К. от управителя на молителя; 2 броя заверени преписи от удостоверението за преобразуване; заверен препис на документ, наименован аналитични салда 201 за периода 01.07.2020г. – 31.08.2020г. на „ИНТЕРФУДС ПРОПЪРТИС“ ЕООД, в който за имот с идент. * в графа „Дебит“, раздели „Оборот“ и „Крайно салдо“ е посочена стойност 1 196 800 лв.; заверен препис от договор за преобразуване чрез вливане от 2021г.; копие от учредителния акт на „ИНТЕРФУДС ПРОПЪРТИС“ ЕООД, вписан в Службата по вписванията; заверен препис от скица на имота и данъчната оценка на същия.

Въззивният съд е посочил, че съдията по вписванията е постановил отказ за вписване с мотиви, че не са представени декларация за вписване с описани недвижими имоти, включени в активите на предприятието, със заверен подпис на отчуждителя; заверен баланс на дълготрайни активи на предприятието за тримесечието, предхождащо прехвърлянето; удостоверение за актуално състояние. Представено е копие на данъчна оценка, актуална към 11.11.2024 г., а удостоверението не съдържа недвижим имот- представеният договор за преобразуване също не съдържа поземления имот.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че исканото вписване не може да бъде извършено, защото към заявлението не е приложен заверен баланс на дълготрайни активи на предприятието за тримесечието, предхождащо прехвърлянето. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 97, ал. 1, т. 2 ЗННД при сделка с търговско предприятие удостовереният материален интерес е балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие. Съдът се е позовал на разрешението, дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което таксуването в производството по вписване на удостоверение по чл. 263в ТЗ следва да бъде извършено както в останалите хипотези, когато се вписват актове, свързани с преминаване на право на собственост или други вещни права от един субект към друг. Дължимата такса се определя по чл. 2 ТДТАВ, като се отчита естеството на удостоверението - то само установява преминаването на правата, което е настъпило по силата на осъществения смесен фактически състав на преобразуването и неговото вписване в Търговския регистър. Самото преминаване не е таксувано (по смисъла на чл. 2 ТДТСАВ), поради което цената на акта следва да се определи за първи път в производството по вписване, при аналогично приложение на правилата за определяне на таксите при прехвърляне на собственост. За такава цена следва да се приеме стойността на преминалото в резултат на преобразуването имущество по заключителния баланс, който трябва да бъде съставен съгласно чл. 263з, ал. 1 ТЗ, или данъчната оценка, ако е по-висока от стойността по заключителния баланс. Ако от заключителния баланс цената на правото не може да бъде установена, то държавната такса следва да се изчислява върху данъчната оценка, определена по реда на чл. 33 от ЗМДТ. Представеният със заявлението документ - аналитична справка 201 за периода 01.07.2020 г. – 31.08.2020 г. на „ИНТЕРФУДС ПРОПЪРТИС“ ЕООД, не представлява заключителен баланс съобразно изискванията на договора за преобразуване и Търговския закон. Съдът е посочил, че според чл.3, ал.2 от договора за преобразуване, заключителният баланс на преобразуващото се дружество се изготвя към датата на вписване на вливането в ТРРЮЛНЦ. Поради липсата на представен от заявителя заключителен баланс, не може да се извърши проверка каква е дължимата такса за вписване, респективно дали е внесена такава в пълен размер.

При тези мотиви на съда не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият правен въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения, наведени в жалбата, както и събраните по делото доказателства е от обуславящо значение за изхода на спора, но по него не е налице соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По поставения правен въпрос е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване. В практиката на ВКС /т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК; решение № 45/05.03.2019 г. по гр. д. № 1365/2018 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 96/03.12.2020 г. по гр. д. № 1076/2020 г., решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г., ІV г. о.; решение № 44/10.07.2020 г. по гр. д. № 1963/2019 г., ІІ г. о./ се приема, че въззивният съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички относими доказателства и доводите на страните. В случая не се констатира въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос, а в съответствие с нея съдът е основал крайните си изводи на преценката на всички представени по делото доказателства. Несъгласието на касатора с тези изводи на въззивния съд не може да предпостави допускане до касационно обжалване, защото касае правилността на обжалвания съдебен акт, която не може да се проверява в производството по допускане на касационно обжалване.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по следващите два въпроса. Според разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. По отношение на тези въпроси липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях, защото не са изведени от решаващите изводи на въззивния съд.

Въпросите, така както са поставени, предпоставят по делото да е прието, че към заявлението за вписване на удостоверението по чл. 263в ТЗ е приложен заверен препис на извадка от заключителния баланс по чл. 263з ТЗ и съответно, че може да бъде определен размерът на дължимата се държавна такса, както и че последната е внесена в пълен размер и въпреки това е постановен отказ поради липса на представен заключителен баланс на преобразуващото се дружество, каквито мотиви обаче не са изложени от въззивния съд. В обжалваното определение съдът ясно е посочил, че със заявлението не е представен заключителен баланс, изготвен към релевантния момент-датата на преобразуването, а е приложена аналитична справка 201 за периода 01.07.2020 г. – 31.08.2020 г. на „ИНТЕРФУДС ПРОПЪРТИС“ ЕООД, поради което и не може да бъде определен размерът на дължимата държавна такса за вписване, респ. дали е внесена такава в пълен размер, доколкото не може да се направи съпоставка между данъчната оценка на имота и цената, посочена в баланса.

При формиране на изводите си въззивният съд изцяло се е съобразил с приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което при вписване на удостоверение по чл.263в ал.1 ТЗ дължимата такса се определя по чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, като за база се взема балансовата стойност на недвижимите имоти по заключителния баланс на дружеството- праводател, но не по-малко от данъчната оценка. Т.е. липсата на заключителен баланс е пречка да се извърши преценката относно размера на дължимата се държавна такса. Последното, предвид разрешението, дадено в т. 1 на Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК, че разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК не е приложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти, има за последица постановяване на отказ за вписване – няма правна възможност да бъде изискано представяне на липсващия заключителен баланс, за да се определи размерът на дължимата се такса и съответно да се прецени дали такава е внесена в пълен размер.

Не е налице и поддържаното противоречие на изводите на въззивния съд с т.6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК относно предмета на дължимата от съдията по вписванията проверка на подлежащите на вписване актове – не се констатира съдът да е проверявал материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, за които ВКС следи служебно.

Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение