Определение № 330 от 30.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № VI-75/ 01.02.2016 г. по гр. д. № 919/ 2015 г, с което Бургаски окръжен съд, като потвърждава решение № 31/ 25.03.2015 г. по гр. д. № 661/ 2013 г. на Районен съд – Несебър, отхвърля исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС за предаване на владението върху десет апартамента в[жк], [населено място], предявени от [фирма] срещу Е. А. С..

Решението се обжалва от ищеца [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси:

1. Обстоятелството, че цената по договора за покупко-продажба е приблизително 4. 7 пъти по-ниска от действителната (пазарната) стойност на недвижимия имот, дава ли основание да се приеме, че е налице такава нееквивалентност на престациите, която осъществява основанието на чл. 26, ал. 1, пр. 3 З. (нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави)?

2. Какъв следва да е размерът на отклонението между цената и действителната (пазарната) стойност на недвижимия имот, за са се приеме, че липсва еквивалентност на престациите при договора за покупко-продажба?

3. Как следва да се преценява съотношението между данъчната оценка и действителната (пазарната) стойност на един недвижим имот при преценката за наличието на еквивалентност на насрещните престации по една сделка?

4. Представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила произнасянето от страна на въззивния съд извън пределите на жалбата?

5. Следва ли въззивният съд да приеме за доказани юридически факти, за които страните не са изложили твърдения?

6. В кои случаи се счита, че въззивният съд е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност?

К. счита въпросите обуславящи изводите на въззивния съд. Извежда допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3, чл. 40 ЗЗД) и съществено нарушение на процесуалните правила.

Ответникът (ответник и по касация) Е. А. С. не намира въпросите да имат претендираното значение. По същество възразява, че решението е правилно.

Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбата е с допустим предмет и изхожда от легитимирана страна. Въззивното решение е по искове в защита на правото на собственост върху десетте апартамента, а тяхната цена е изключен от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК критерий за допустимото възникване на правото на касационно обжалване. Жалбата е подадена от легитимирана страна – касатор е ищецът по отхвърлените с решението искове. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но липсват основанията за допускане на касационния контрол. Повдигнатите от касатора материалноправни въпроси (тези под № № 1 – 3) обуславят въззивното решение, но по тях са изключени допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Процесуалноправните въпроси (тези под № № 4 – 6) не обуславят изводите на въззивния съд. Съображенията за това са следните:

К. е предявил исковете по чл. 108 ЗС, обосновавайки ги с твърденията, че с договор по н. а. № 91/ 04.05.2004 г. и по приращение е придобил правото на собственост върху отделните обекти в[жк], [населено място]. С договор по н. а. № 109/ 23.12.2005 г. застроеният имот е продаден на кооперация „Воин груп“ на цена 990 756 лв. Този договор е нищожен при следните основания: 1) заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД); 2) противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД) – цената е равна на данъчната оценка, а тя е в такава степен по-ниска от пазарната стойност на комплекса, та излиза извън пределите на нравствената допустимост и практически се свежда до липса на насрещна престация по продаденото с договора право на собственост; 3) липса на кауза (основание); 4) липса на представителна власт за касатора-продавач - представено е влязло в сила решение за прогласяване нищожността на договор от 16.09.2005 г. за прехвърляне на всички дружествени дялове на [фирма] и влязло в сила решение за заличаване на вписваните несъществуващи обстоятелства по партидата на касатора, а именно вписването на М. М. като нов едноличен собственик на капитала и нов управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, а М. М. е управителят, сключил договора за покупко-продажба; 5) споразумението е във вреда на представлявания касатор и 6) в противоречие с чл. 289 ТЗ. С тези заявени основания касаторът обосновава довода, че договорът по н. а. № 109/ 23.12.2005 г. не поражда правни последици, като нямат вещнотранслативен ефект следващите разпореждания с отделните обекти в комплекса, включително извършените с договор по н. а. № 8/ 11.08.2006 г. и с договор по № 195/ 14.05.2008 г. По тях ответникът по касация е купил и владее без основание процесните апартаменти.

Ответникът по касация е оспорил исковете с възраженията, че: 1) липсват заявените основания за нищожност на договора по н. а. № 109/ 23.12.2005 г., а следващите разпоредителни сделки, описани в обстоятелствената част на исковата молба, го легитимират като собственик на десетте апартамента (основно възражение) и 2) е придобил имотите е по давност (евентуално възражение). Направил е и друго възражение (също евентуално, под отрицателното условие - неоснователност на другите две) - да задържи имотите до заплащане на извършените подобрения.

С обжалваното решение исковете по чл. 108 ЗС са отхвърлени, след като са разгледани всички оплаквания във въззивната жалба от касатора, че неправилно първоинстанционният съд е приел да поражда правни последици договорът по н. а. № 109/ 23.12.2005 г, въпреки че е сключен при основанията за нищожност, а ответникът по касация – да има основание да владее апартаментите, защото е придобил правото на собственост върху тях по двата договора за покупко-продажба по н. а. № 8/ 11.08.2006 г. и по н. а. № 195/ 14.05.2018 г.

По заявеното основание на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД въззивният съд не е установил договорът по н. а. № 109/ 23.12.2005 г. да преследва забранен от закона резултат. Обсъдил е директно твърденията в исковата молба, от които касаторът извежда това основание за нищожност и е направил извод, че такова основание за нищожност на договора няма осъществено. Процес на обсъждане на събраните доказателства за отхвърляне на основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД няма.

По заявеното основание на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба по н. а. № 109/ 23.12.2005 г. съответства на добрите нрави. Отчел е, че е възмезден, а възмездните договори противоречат на добрите нрави, тогава когато неравностойността на престациите се изразява в липса на насрещна престация. Противоречие на договора с добрите нрави няма, когато цената на недвижимия имот е близка до неговата данъчна оценка. След като законодателят урежда определени (публичноправни) последици за сделката с цена на недвижимия имот, по-ниска от данъчната оценка, означава, че самият законодател предвижда годността на такава сделка да породи правни последици. Макар те да са извън нейното гражданско-правно действие, аргументът е достатъчен за извода, че сделката не е нищожна. В. е базирал тази група свои правни изводи на факта, че цената на комплекса по договора по н. а. № 109/ 23.12.2005 г. е равна на неговата данъчна оценка. Възприел го е като осъществен, зачитайки материалната доказателствена сила на нотариалния акт в качеството му на официален удостоверителен документ (чл. 179 ГПК). Обжалваното решение не разкрива възможност за противоречие в събраните доказателства по релевантните факти, обусловили отхвърляне и на основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД

По заявеното основание на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД въззивният съд не е приел, че договорът по н. а. № 109/ 23.12.2005 г. няма основание (кауза). Отчел е, че покупко-продажбата е каузален договор. Изводите за наличието на основание (кауза) на договора е направил: 1) като последица от непроведеното от касатора обратно доказване на оборимата презумпция на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД и 2) след тълкуване на клаузите на договора, разкрили основните елементи на покупкопродажбата, а чрез тях и типичната цел при сключването на подобни договори – размяна на блага, в резултат на която правото на собственост върху комплекса се прехвърля срещу неговия паричен еквивалент. Вторият извод е съществен за крайния извод на въззивния съд, че договорът има основание. Той отново е базиран на материалната доказателствена сила на нотариалния акт, удостоверяващ съдържанието (клаузите) на договора. Следователно и в тази си част обжалваното решение не разкрива противоречие в събраните доказателства по релевантните факти.

В. съд е отхвърлил и други две основания, от които касаторът извежда довода, че договорът по н. а. № 109/ 23.12.2005 г. няма действие спрямо него, а ответникът по касация владее апартаментите без основание - липса на представителна власт и споразумяване във вреда на представлявания продавач. В. съд е отчел обстоятелството, че ответникът по касация основава своите права на частно правоприемство (макар и непряко) от кооперация „Воин груп“ - купувачът по договора. След това е зачел задължителното действие на приложено по делото влязло в сила решение, с което е отхвърлен искът на касатора срещу кооперацията за прогласяване нищожността на договора по н. а. № 109/ 23.12.2005 г. поради липса на представителна власт за продавача (чл. 298, ал. 2 ГПК). В. съд е приел също така, че органният представител е изразител на волята на юридическото лице, но в процеса на формиране и външно изявяване на волята на юридическото лице не се прилагат онези ограничения и разрешения, приложими към представителството, възникнало от упълномощителна сделка по ЗЗД. Така е обосновал и крайния извод, чрез който е изключил (дерогирал) действието на чл. 40 ЗЗД. В тази си част обжалваното решение също не разкрива противоречие в събраните доказателства и факти, а изводите на въззивния съд са основно правни.

Аргументи за нищожност поради противоречие с чл. 289 ТЗ въззивният също не е намерил, като е посочил, че намерение за увреждане в случая не се установява. Изводът е направил при съвкупна преценка на събраните доказателства.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че материалноправните въпроси, повдигнати от касатора (№ № 1 – 3), се свеждат до това, дали договорът при цена, близка до данъчната оценка на продадения недвижим имот, противоречи на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). Същият въпрос е обсъден за първи път в решение № 452/ 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/ 2008 г. на ВКС, ГК, I-во ГО. Решението е по чл. 290 ГПК и го разрешава отрицателно. Следващата съдебна практика последователно провежда същото. Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира основание да променя съдебната практика, а това изключва всяко (допълнително) основание, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК по повдигнатите от касатора материално-правни въпроси.

Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, първият процесуалноправен въпрос (№ 4) за обуславящ въззивното решение. Констатирайки валидността на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел исковете по чл. 108 ЗС допустими и се е произнесъл съответно на предмета на въззивната жалба на касатора. По повод на конкретните оплаквания в нея, е разгледал и отхвърляйки всяко едно от заявените основания за нищожност на договора по н. а. № 109/ 23.12.2005 г, признал е неговият вещно-правен ефект, а оттук – и качеството на ответника по касация на собственик на апартаментите, предоставящо му основание да ги владее.

Останалите два процесуалноправни въпроса (под № 5 и 6) също нямат претендираното значение. Фактите, които въззивният съд е приел за осъществени, са точно по твърденията на страните и в частност, по тези, изложени от касатора. Както бе посочено, заявените основания за нищожност на договора по н. а. № 109/ 23.12.2005 г. са отхвърлени, без да има противоречие в събраните по делото доказателства, респ. необходимост от обсъждане на такова противоречие в доказателствения материал.

При тези мотиви, съдът