Определение № 1974 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2481/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. С. срещу въззивно решение № 154 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. № 21/2024 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 284/10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 842/2021 г. по описа на Районен съд- Сандански, с което е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот - горска ливада с площ от 3,072 дка, находяща се в местността „Л.“, землище на [населено място], общ. С., съставляващ имот * по картата на землището на [населено място], общ. С., който имот по КККР на землището на [населено място] представлява поземлен имот с идентификатор *, при квоти: 1/2 ид. част за ищците Г. Д. С. и С. С. С. и 1/2 ид. част за ответниците К. Д. С. и А. А. С., с пазарна стойност на имота 6063 лева.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.3 и ал.2, предл. трето от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК дословно са формулирани следните въпроси:

1 Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която непосоченият в исковата молба и в съдебно заседание непредявен иск и претенция за реална дялова делба, да бъде разгледан от съда?

2. Представлява ли съдебна делба по смисъла на чл.34 от ЗС претенцията за прекратяване на бездялова, доброволна съсобственост, в поискана дялова такава?

3.Длъжен ли е съдът да се произнесе в доклада си по чл.146 от ГПК, че при прекратяване на бездялова, доброволна съсобственост, в поискана дялова такава ще се приложат разпоредбите на чл.348 от ГПК?

В срок не е постъпил отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

Производството е във фазата по извършване на делбата.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че с решение № 216 от 25.10.2023 г., постановено по гр.д. № 842/2021 г. по описа на РС- Сандански, е допусната съдебна делба между Г. Д. С., С. С. С., К. Д. С. и А. А. С. на следния недвижим имот: горска ливада с площ от 3,072 дка, находящ се в м. „Л.“, землище на [населено място], общ. С., съставляващ имот * по картата на землището на селото, който имот по КККР представлява поземлен имот с идентификатор *. Делбата е допусната между и при делбени части, както следва: 1/2 ид. ч. за Г. Д. С. и С. С. С. и 1/2 ид. ч. за К. Д. С. и А. А. С..

Въз основа заключението на приетата съдебно-техническа и оценителна експертиза, е прието за установено, че делбеният имот е неподеляем, тъй като минималната изискуема площ по чл. 72 ЗН е 2000 кв.м. Пазарната стойност на имота е 6579,00 лв., без подобренията в същия. В имота са изградени две оранжерийни метални конструкции, трайно прикрепени в бетонови фундаменти, с площ от 226 кв.м. и 221 кв.м., чиято обща стойност е 9402 лв., съответно - 4710 лв. за първата и 4692 лв.- за втората.

При така приетото за установено, въззивният съд е направил извод, че на основание чл. 348 ГПК делбеният имот като неподеляем следва да бъде изнесен на публична продан.

По доводите във въззивната жалба за неправилно определяне на пазарната стойност на делбения имот, въззивният съд, позовавайки се на практиката на ВКС /решение № 166/04.07.2011 г. по гр.д. № 1390/2010 г. на ВКС, II г.о., определение № 1/04.01.2016 г. по гр.д. № 5505/2015 г. на ВКС, I г.о., определение № 460/03.10.2016 г. по гр.д. № 2427/2016 г. на ВКС, I г.о./, е приел, че в случаите по чл. 348 ГПК в решението не се съдържа воля на съда за пазарната стойност на имота, поради което и такова произнасяне не може да бъде атакувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК. В хипотезата на изнасяне имота на публична продан, установената в хода на процеса пазарна цена на имота е от значение само за определяне на дължимата държавна такса, а първоначалната цена, при извършване на публичната продан се определя от вещо лице в производството пред съдебния изпълнител.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.

Според разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Първите два поставени въпроса не са правни по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, защото не са във връзка с предмета на спора, по който въззивният съд е дължал произнасяне. В условията на ограничен въззив, на основание чл. 269, ал.2 ГПК, въззивният съд при проверката правилността на първоинстанционното решение е ограничен от посоченото в жалбата. В случая въззивната жалба не съдържа оплаквания относно способа на извършване на делбата – публична продан и съответно и въззивният съд не е дължал произнасяне по този въпрос. Въззивната жалба е обоснована единствено с доводи, че неправилно съдът е определил публичната продан да се извърши при пазарна стойност на имота от 6 063 лв., определена без да се вземат предвид подобренията имота, надхвърлящи тази стойност и по тези доводи съдът се е произнесъл, подробно разяснявайки, че при изнасяне имота на публична продан, началната цена по която ще се извърши проданта, не се определя от съда, а от съдебния изпълнител.

Въпросите са поставени и във връзка с поддържаната от касатора недопустимост на въззивното решение. Решението е постановено във втората фаза на делбеното производство и с него съдът се е произнесъл по въпроса как да се извърши делбата на допуснатия до делба недвижим имот. Съдът като е съобразил, че се касае за един недвижим нежилищен имот, който е неподеляем, е постановил изнасянето му на публична продан. Относно способа за извършване на делбата, следва да се посочи, че съдът не е обвързан от посочения такъв от съделителите, а е длъжен да съобрази кой от предвидените в ГПК способи за извършване на делбата е приложим във всеки конкретен случай с оглед броя на съделителите и допуснатите до делба имоти. В този смисъл изнасянето на имот на публична продан при липса на нарочно искане в този смисъл, няма за последица недопустимост на въззивното решение и не може да предпостави допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК.

Третият въпрос, поставен от касатора, също не може да обоснове допускане до касационно обжалване. Според приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В настоящия случай с въззивната жалба не са въведени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото и след като такъв въпрос изобщо не е стоял пред въззивния съд, то и последният не е имал задължение да се произнася по него, предвид на което и не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Наред с това, доколкото във въпроса се акцентира на начина на възникване на съсобствеността /доброволно/, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 348 ГПК не съдържа ограничения или допълнителни условия предвид основанието, на което е възникнала съсобствеността. Тази норма е приложима във всички случаи на невъзможност делбата да се извърши по друг начин.

Не се установява и поддържаната от касатора очевидна неправилност, като основание за допускане до касационно обжалване. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касатора доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, довели до непопълване на делото с относими според страната доказателства /удостоверение за търпимост по пар.16 от ПЗР на ЗУТ за съществуващи в делбения имот оранжерии/, са такива за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, но по правилността на въззивното решение не се извършва преценка в производството по чл. 288 ГПК.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. първо ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението, защото няма вероятност то да е нищожно. Постановено е от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение