Определение № 835 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1531/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от адв. Ю. С. – процесуален представител на ОП “Б.-Л.” - [населено място], област П., против въззивно решение № 701/17.12.2013 г. по гр.д.№ 1143/2013 г. по описа на Плевенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 137/01.10.2012 г. по гр.д.№ 256/2012 г. по описа на Левченски районен съд, с което са уважени предявените от К. Н. Т. от [населено място], област П., против ОП “Б. –Л.” – [населено място], област П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като процесния случай е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и се поставя материалноправен въпрос, касаещ приложението на чл.21 и чл.44 ЗМСМА, във връзка с чл.328, ал.1, т.2 КТ,а именно – следва ли съкращаването на длъжност, попадаща в щатното разписание на ОП “Б.-Л.”, да се извърши след ново решение на общинския съвет за промяна на общата численост на структурата на общинското предприятие. Претендират се разноски. Ответникът по касация К. Н. Т. е депозирал отговор по чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответната страна по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: Въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е доказал наличието на съкращение в щата, извършено въз основа на решение на Общинския съвет – Л. относно длъжността на ищеца. Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е фактически, а не правен, тъй като визира конкретното правоотношение и свързаните с него обстоятелства,както и предвид представените по делото доказателства. Поради това той не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски/адвокатско възнаграждение/ в размер на 250 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,