Определение № 1045 от 07.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 244/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ФЗ В. К.” ООД, чрез пълномощника му адв. Н. П. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 553/06.11.2025 г., постановено по в. т. д. № 319/2025 г. по описа на Апелативен съд-София, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 664/02.02.2025 г., постановено по гр. д. № 3618/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-21 с-в, с което е отхвърлен предявеният от „ФЗ В. К.” ООД срещу „Първа инвестиционна банка” АД осъдителен кондикционен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на 30000 лв. (от общо претендирания размер от 600000 лв.), представляваща сума, с която банката се е обогатила при извършеното разпределение по изп. д. № 380/2019 г. по описа на ЧСИ - без да е притежавала право на предпочтително удовлетворяване (притежаваното от нея ипотечно право е било погасено с прекратяването на обезпеченото вземане на основание чл. 739, ал. 2, предл. 1 ТЗ, във вр. с чл. 150, а. 1 ЗЗД). Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – въззивният съд не е съобразил, че встъпването в дълга на несъстоятелния длъжник представлява лично обезпечение, което обаче поражда самостоятелно, а не акцесорно задължение, поради което встъпилият в дълг като трето лице не е учредил обезпечение на неудовлетвореното в производството по несъстоятелност вземане, принадлежащо на банката. В този смисъл, твърди, че нейното парично притезание е погасено на основание чл. 739, ал. 2 ТЗ, тъй като е останало неудовлетворено в процеса на несъстоятелност на длъжника „Е. Фуудс” АД (н.). Но тъй като учреденото от този несъстоятелен длъжник ипотечно право е акцесорно, при погасявана на обезпеченото вземане на банката е прекратено и притежаваното от нея ипотечно право – с първа по ред ипотека (чл. 150, ал. 1 ЗЗД), към момента на извършване на разпределението по реда на чл. 461 ГПК (след възлагане на ипотекирания имот на взискателя „Първа инвестиционна банка” АД) именно вземането на „ФЗ В. К.” ООД (ипотекарен кредитор с втора по ред ипотека) е следвало да бъде удовлетворено предпочитателно по реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1 ЗЗД, а не погасеното към този момент на основание чл. 739, ал. 2 ТЗ парично притезание на баката. Счита, че при извършване на разпределението чрез прихващане на вземането на банката по чл. 461 ГПК действителният ипотекарен кредитор - „ФЗ В. К.” ООД (след погасяването на основание чл. 150, ал. 1 ЗЗД на ипотечното право на банката, с първа по ред ипотека), е обеднял със сумата от 600000 лв. (размера, до който е било прихванатото вземането на взискателя „Първа инвестиционна банка” АД към несъстоятелния длъжник, учредил първа по ред ипотека върху процесния имот) за сметка на неоснователното обогатяване на банката. От друга страна, излага правни съображения за незаконосъобразност на правния извод на въззивния съд, че ищецът – ипотекарен кредитор с втора по ред ипотека, е имал друг ред за правна защита извън субсидирания иск по чл. 59 ЗЗД, а именно чрез иск по чл. 464 ГПК, предявен срещу банката (взискател) и длъжника по изпълнението („Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис” АД, който е приобретател на ипотекирания от „Е. Фуудс” АД имот) за отричане със сила на пресъдено нещо на съществуването на изпълняемото право на банката или на нейна привилегия при удовлетворяване на това вземане. Счита, че този иск би бил недопустим поради уредената в чл. 637, ал. 6 ТЗ нормативна забрана, тъй като едномесечният срок за предявяване на иска по чл. 464 ГПК би изтекъл на 17.11.2022 г. (процесното разпределение е влязло в сила на 17.10.2022 г.), а решението, с което длъжникът по изпълнението „Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис” АД (необходим задължителен другар в исковото производство по чл. 464 ГПК) е обявен в несъстоятелност, е постановено на 19.10.2022 г. и вписано в ТР на 20.10.2022 г. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Погасява ли се по силата на чл. 739, ал. 2 ТЗ ипотечното право по неудовлетворено в производството по несъстоятелност вземане след влизане в сила на решението по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ, когато преди прекратяване на производството по несъстоятелност трето лице е встъпило в обезпечения с ипотека дълг?” и 2. „Допустим ли е искът по чл. 464, ал. 1 ГПК, когато преди началото на едномесечния преклузивен срок от влизане в сила на разпределението е открито производство по несъстоятелност срещу длъжника предвид забраната на чл. 637, ал. 6 ТЗ и обстоятелството, че длъжникът е задължителен необходим другар в производството по чл. 464 ГПК?” (касаторът счита, че правният отговор по тези правни въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото). Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Поддържа правното становище, че макар и да не е учредил ипотеката, приобретателят на ипотекиран имот представлява трето лице по смисъла на чл. 739, ал. 2 ТЗ, поради което неудовлетвореното в производството по несъстоятелност вземане не е погасено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изяснил, че между страните не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че срещу „Е. фуудс” АД и „Родопа Шумен 1884” АД по гр. д. № 24083/2009 г. по описа на СРС по заявление на „ПИБ” АД е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 30.05.2009 г. за заплащане солидарно на сумата от 500000 евро - главница, ведно със законната лихва от 12.05.2009 г. до окончателното ѝ заплащане (по договор за банков кредит). Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. д. № 275/2009 г. по описа на ЧСИ Д. Н.. С решение от 19.01.2010 г., постановено по т. д. № 1403/2009 г. по описа на СГС, е открито производство по несъстоятелност на „Е. фуудс” АД, като едновременно с това дружеството е обявено в несъстоятелност, а производството е спряно. С решение № 1455/17.06.2019 г., постановено от САС, е потвърдено решение № 630/20.03.2018 г. по т. д. № 1403/2009 г. на СГС, с което на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на „Е. фуудс” АД (н) и е постановено заличаването му в ТР. С определение № 583/06.11.2020 г., постановено от ВКС по к. т. д. № 22/2020 г., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Дружеството е заличено от ТРРЮЛНЦ с вписване № 20201120151337. По отношение на съдлъжника „Родопа Шумен 1884” АД е открито производство по несъстоятелност, като с решение № 1932/30.10.2019 г. е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на търговеца от търговския регистър. Решението е потвърдено с решение по в. т. д. № 5833/2019 г. на САС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС по к. т. д. № 1431/2020 г. С вписване № 20210630153509 дружеството е заличено. За обезпечаване на вземанията на „ПИБ” АД по договор за банков кредит с кредитополучател „Е. фуудс” АД и съдлъжник „Родопа Шумен 1884” АД на 16.06.2008 г. „Е. фуудс” АД е учредило в полза на „Първа инвестиционна банка” АД договорна ипотека. На 26.06.2009 г. ипотекираните имоти са апортирани от „Е. фуудс” АД в капитала на „Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис” АД, като апортът е вписан в СВ на 05.08.2009 г. За обезпечаване на вземанията на „ФЗ В. К.” ООД по рамков договор за продажба на фуражи от 24.06.2016 г. - до размера от 600000 лв., „Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис” АД е учредил втора по ред договорна ипотека. По ч. гр. д. № 340/2019 г. РС Ихтиман е издал в полза на „ПИБ” АД заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу няколко длъжници, сред които и „Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис” АД за солидарно заплащане на суми, дължими по договор за банков кредит. Въз основа на този издаден изпълнителен лист е образувано изп. д. № 558/2019 г. по описа на ЧСИ С. Л., като по молба на банката делото е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Д. Н., където е преобразувано под № 380/2019 г. и с разрешение на съда по несъстоятелността на „Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис” АД по т. д. № 112/2022 г. са продължени изпълнителните действия. С молба от 28.05.2021 г. по изп. д. № 380/2019 г. „ПИБ” АД е представило изпълнителен лист срещу „Ш. навигейшън Лтд”, издаден по т. д. № 2748/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-5 състав, както и доказателства за встъпване в дълг на дружеството в задълженията на „Е. фуудс” АД (н) и „Родопа Шумен 1884” АД (н) - по договора за кредит. Процесният имот е бил изнесен на публична продан, като за купувач е обявен взискателят „ПИБ” АД. С постановление за възлагане на недвижим имот от 25.01.2023 г. ипотекираният имот е възложен на „Първа инвестиционна банка” АД, като преди това на 05.08.2021 г. е предявено разпределение, което е обжалвано от „ФЗ В. К.” ООД, оставена без уважение с влязло в сила решение на АС-Бургас (след потвърждаване на решението на Окръжен съд Бургас, постановено по жалбата на „ФЗ В. К.” ООД срещу разпределението). Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е приел, че основният правен спор по делото (при преценката за твърдяното неоснователно обогатяване) се съсредоточава върху обстоятелството дали към момента на разпределението, което е извършено от съдебни изпълнител сред приключване на публичната продан на процесния ипотекиран имот, в полза на „ПИБ” АД е съществувало право на предпочтително удовлетворяване в изпълнителното производство, т.е. дали паричното вземане, обезпечено с първа по ред ипотека, е погасено, което е обусловило и прекратяването на акцесорното (ипотечното) право на основание чл. 150, ал. 1 ЗЗД. Апелативният съд е съобразил, че вземанията на взискателя „ПИБ” АД, удостоверени в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 380/2019 г. по описа на ЧСИ Д. Н., не се ползват с привилегия, но тъй като изпълнението е насочено върху имот, предмет на учредена първа по ред договорна ипотека, банката участва в изпълнителното производство и като присъединен по право взискател (чл. 459 ГПК). В настоящия случай „ПИБ” АД, в чиято полза е учредена първа по ред ипотека върху недвижимия имот, предмет на изпълнението, е представил изпълнителен лист, издаден срещу „Ш. навигейшън Лтд”, издаден по т. д. № 2748/2019 г. по описа на СГС, поради което при изготвеното разпределение е взето предвид, че вземането на взискателя, на който е възложена вещта и с което е извършено прихващането по реда на чл. 461 ГПК, е обезпечено с ипотека. Следователно, това обезпечено изпълняемо право се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Въззивният съд е счел за неоснователен поддържания през цялото исково производство правен довод на ищеца, че ипотечното право на банката (първа по ред ипотека; акцесорно по своето правно естество) е било прекратено поради погасяване на паричното вземане, чието точно изпълнение обезпечава – правна последица от прекратяването на производството по несъстоятелност на несъстоятелните длъжници „Е. фуудс” АД и „Родопа Шумен 1884” АД. Този правен извод е обоснован с обстоятелството, че преди влизане в сила на решението на съда по несъстоятелността по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ е сключен договор за встъпване в дълг. В този смисъл, обезпеченото вземане съществува - изпълнението се е провело по отношение на длъжника „Локал Асет Мениджмънт Енд Рисорсис” АД, поради което съдебният изпълнител е бил обвързан от удостоверените обстоятелства в публичния регистър. В заключение е приел, че, тъй като ипотеката, учредена в полза на банката, предхожда учредената в полза на ищеца ипотека, ответникът се ползва от право на предпочтително удовлетворяване (чл. 153 ЗЗД), а в случай че друг взискател по изпълнителното дело е оспорвал правата на ипотекарния кредитор (банката), то този спор е следвало да се разреши по исков ред по чл. 464 ГПК. Въз основа на тези правни съображения апелативният съд е достигнал до правния извод, че не е установено по делото ищецът да е обеднял със сумата, предмет на разпределението, а ответникът да се е обогатил с нея без да е съществувал годен юридически факт за това, поради което предявеният кондикционен иск като неоснователен е отхвърлен. При съвпадане на правните съждения на въззивния съд с крайния извод, до който е достигнал първоинстанционният съд, обжалваното решение е потвърдено. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият (материалноправният) въпрос, макар и да е от значение за изхода на делото, тъй като е обусловил решаващата правосъдна воля на апелативния съд, не отговаря на уредената в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК специална процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разпоредбата на чл. 739, ал. 2 ТЗ (в настоящата редакция) е ясна, като не е възниквало съмнение в съдебната практика какъв смисъл е вложен в термина „трети лица”, учредили обезпечение за точното изпълнение на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания. Тъй като една от нормативните цели на производството по несъстоятелност е насочена към обезпечаване на справедливото удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността (чл. 607, ал. 1, предл. 1 ТЗ) – съобразно реда на привилегиите по чл. 722 ТЗ, при прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на несъстоятелния търговец в търговския регистър при предпоставките на чл. 735, ал. 1 и ал. 3 ТЗ обективно се прегражда правната възможност и по реда на индивидуалното изпълнително производство това вземане да бъде удовлетворено, поради което то се погасява и следва да бъде отписано за нуждите на счетоводната отчетност. В разпоредбата на чл. 739, ал. 2 ТЗ са уредени две изключения, при които неудовлетвореното вземане в производството по несъстоятелност и заличаване на несъстоятелния търговец не се погасява – 1) в случаите по чл. 744, ал. 1 ТЗ и 2) в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. „Трето лице” по смисъла на тази правна норма е и този правен субект, който отговаря само с определена вещ или имуществено право (при реалните обезпечения) за точното изпълнение на вземането, което е останало неудовлетворено в производството по несъстоятелността. При прехвърлянето на ипотекирания от длъжника имот, вкл. чрез апорт (при внасяне на непарични вноски) в търговско дружество действително учреденото ипотечно право следва недвижимата вещ, предмет на това реално обезпечение (арг. чл. 173, ал. 1 ЗЗД), като ипотекарният кредитор притежава правото на предпочитателно удовлетворяване от цената на ипотекирания имот, независимо в чий патримониум той се намира след учредяването на това вещно обезпечение, като в този случай приобретателят на ипотекирания имот се явява трето лице – арг. чл. 429, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 173, ал. 1 ЗЗД (той отговаря с придобитата недвижима вещ за точното изпълнение на чуждо задължение – на праводателя). Следователно, обезпеченото с ипотека парично притезание може да бъде удовлетворено от цената на ипотекирания имот дори и към момента на публичната продан той да се намира в патримониума на третото лице – приобретател, поради което това вземане, както и ипотечното право, акцесорно по своето правно естество, продължават да съществуват дори и обезпеченото с ипотека парично право да е останало неудовлетворено в производството по несъстоятелност на длъжника - праводател на ипотекирания имот. При установен по делото по несъмнен начин правнорелевантен факт, че преди откриване на производството по несъстоятелност с ипотекирания имот длъжникът е извършил апортна вноска в капитала на капиталово търговско дружество – трето лице по смисъла на чл. 739, ал. 2 ТЗ, прекратяването на производството по несъстоятелността и заличаването на несъстоятелния търговец не обуславя погасяването на неудовлетвореното в производството по несъстоятелност вземане, обезпечено от трето лице (приобретател на ипотекирания имот), респ. на акцесорното по своето правно естество ипотечно право. В този смисъл, в настоящия казус е ирелевантно дали встъпването на трето лице в дълга на несъстоятелния длъжник (с договор за встъпване в ипотечното вземане в писмена форма с нотариална заверка на подписите, вписан на основание чл. 17, ал. 1, б. „в” ПВ, във вр. с чл. 171 ЗЗД, като този договор е следвало да бъде отбелязан на основание чл. 17, ал. 4 ПВ отстрани на ипотечния акт), вследствие на което е възникнала между тях обикновена солидарна отговорност, представлява едно от уредените в правната норма на чл. 739, ал. 2 ТЗ изключения за погасяване на неудовлетвореното в производството по несъстоятелност вземане. Вторият (процесуалноправният) въпрос не отговоря на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като той не е обусловил изхода на правния спор, предмет на делото. Само като допълнителен, а не решаващ аргумент апелативният съд е изложил правни доводи за неоснователност на предявения общ кондикционен иск по чл. 59 ЗЗД поради възможността на друг взискател в изпълнителното производство да оспори съществуването на вземането на взискателя (банката) или неговата привилегия с иск по чл. 464 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на ответника трябва да се присъди сумата от 230,08 евро – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС (съобразно представяния списък за разноските). Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение