Определение № 66 от 03.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2723/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 261 / 20.03.2013 год. по т.д.№ 3024 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4192 / 25.10.2012 год. по гр.д.№ 15897 / 2011 год. на Варненски районен съд. С последното касаторът е осъден да заплати на М. Н. С. сумата от 8 933,33 евро, дължима неустойка по т.15 от сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот ,инкорпориращ договор за изработка на вещта, на основание чл.92 ал.1 ЗЗД. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответната страна - М. С. - оспорва касационната жалба и наличието на обосновани правни въпроси за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна в процеса и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът формулира само един, ясно изводим с конкретно съдържание въпрос - Допустимо ли е въззивният съд да влошава положението на жалбоподателя, произнасяйки се извън наведеното във въззивната жалба ? и поставя най-общо такива за доказателственото значение на представен по делото заверен препис от акт - образец 15 / по Наредба 3 / 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството / и за приложението на чл.133 ГПК. Ясно формулираният въпрос е провокиран от допуснатото в диспозитива на първоинстанционното съдебно решение изписване на паричната единица, в която е присъдена сумата, като „ лева „ - вътре в скобите за цифровото изписване на присъденото, макар извън тях да е посочена паричната единица „евро”, в съответствие с претендираното. Въззивният съд в диспозитива си еднозначно е потвърдил присъждането на сумата в „евро „, така както фигурира и в диспозитива на първоинстанционното решение. Това действие на въззивния съд касаторът неправилно отнася към нарушение на чл.269 пр. второ ГПК, тъй като не се касае за обосноваване на въззивното решение с мотиви по довод, невъведен във въззивната жалба. Неправилно отнася същото и към влошаване положението на жалбоподателя, по смисъла на чл. 271 ал.1 пр.2 ГПК. За съотношението между нарушението на принципа за невлошаване положението на жалбоподателя и нарушението на чл. 269 пр. второ ГПК – решение по т.д.№ 848 / 2012 год. на ВКС, І т.о.. В останалата си част - „ по приложението на чл.133 ГПК „ и „ за доказателственото значение на представен по делото заверен препис от акт - образец 15 / по Наредба 3 / 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството /, изложението не съдържа конкретен правен въпрос, обосновал конкретен правен извод на въззивния съд. За да приеме дата на съставяне на акт- образец 15 датата на представения от ищците екземпляр, вместо тази в представения от ответника - касатор / последната опровергана от съдържанието на самия акт - обр.15, като цитиращ документи, съставени на следващи посочената като дата на съставянето му дати, въззивният съд е посочил и невъзпроизвеждането на акта в официален документ по смисъла на чл.181 ГПК, за да би се ползвала датата на официалния документ - друг, различен от самия акт - обр.15 документ - като „ достоверна дата „ за акта - обр. 15. Видно от съдържанието на касационната жалба и изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът изобщо не е разбрал мотивите на съдебното решение в тази му част. Нещо повече, противно на характера на самия акт - обр.15 - частен документ- формулира въпрос относим към неприсъща за него характеристика на официален такъв. Правен въпрос по приложението на чл.181 ГПК, с което въззивният съд е обосновал възприета за действителна дата на съставяне акт - обр. 15, спрямо която дата ,съгласно уговореното между страните, е определяна и забавата на ответника – касатор, последният не е поставил. Предвид непокриване общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, ненужно, а и невъзможно е обсъждане на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК / решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение