Определение № 49 от 08.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2732/2024 г.

ВКСII търговско отделение08.01.2025 г.докладчик Камелия Ефремова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Добричфарма“ ЕООД, [населено място] против определение № 14309 от 19.09.2024 г. по ч. гр. д. № 9401/2024 г. на Софийски градски съд, I ГО. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Добричфарма“ ЕООД, [населено място] против определение № 14309 от 19.09.2024 г. по ч. гр. д. № 9401/2024 г. на Софийски градски съд, I ГО, потвърждаващо определение № 25029 от 18.06.2024 г. по гр. д. № 17775/2024 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 174 състав, с което е прекратено производството по предявените от „Добричфарма“ ЕООД против И. С. К. от [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 240 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата 4 800 лв. – получена по договор за заем от 07.01.2020 г. с „Орхис“ ЕООД и цедирана на „Добричфарма“ ЕООД с договор за цесия от 20.11.2023 г. и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 881.33 лв. – неустойка за забава за периода от 01.03.2022 г. до 21.12.2023 г., като делото е изпратено по подсъдност на Кърджалийски районен съд на основание чл. 105 ГПК. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба – И. С. К. от [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, съответно: решенията по въззивни граждански дела – с цена на иска до 5 000 лв., а решенията по търговски дела – до 20 000 лв. (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК). Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като предявените от „Добричфарма“ ЕООД срещу И. С. К. обективно съединени искове са с цена под установения в закона минимален размер и за двата вида дела. Поради изложените съображения касационният контрол върху постановеното въззивно определение е недопустим. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Цитирани разпоредби

7