Определение № 239 от 05.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 558/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ц. А. З. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1376 от 16.11.2022 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №271/22 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260113 от 20.05.2021 г. по гр.д. № 219/2020 г. на ОС-Кюстендил, в частта, с която е отхвърлен искът на същия с правно основание чл.282 ал.3 КЗ/отм./ срещу сдружение „НББАЗ“ -София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, претърпени при ПТП на 07.06.20115 г. за разликата от над 40 000 лева само до 85 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушение на чл.52 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с ППВС №4/1968 на ВС и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, в обжалваната част, въззивният съд е изложил следните съображения: Страните не спорят, че в резултат на противоправно и виновно поведение на водач, без гражданска отговорност, управляващ автомобил, регистриран в страна, членка на системата „Зелена карта“ е настъпило ПТП, при което е пострадал ищеца, както и че за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди той е получил от страна на ответника сумата от 63 000 лв. От приетите по делото заключения на СМЕсе установява, че лицето е получило счупване на дясна лакътна става, травматична увреда на десния лакътен нерв, счупване на коленна капачка, рана на левия палец и контузия на гръдния кош, както и рани по тялото. Наличните данни сочат, е движенията в десния лакът не са възстановени, в дясното коляно са се развили артрозни процеси, а в дясна бедрена костасептична некроза. Около 8 месеца след инцидента ищецът е бил неработоспособен, като и по настоящем се налага периодично лечение и физиотерапия. Констатирано е ограничение на движението на пръстите на ръката, което води до 40% намаляване на работоспособността и до трудности при писане, обличане, ежедневни дейности и пр. са резултат от увреда и нарушено кръвоснабдяване на нерва на ръката. Посочено е, че са останали белези. Втората СМЕ потвърждава, че ищецът е получил фрактура на дясна капачка на коляното, с оперативно лечение, със затруднение в движенията на десния крак за период 7-8 месеца, а откритото счупване на дясната лакътна кост (също лекувано с операция) – за 6-7 месеца. Били провеждани рехабилитации за раздвижване. За отстраняването на поставените в крака и ръката остеосинтезни материал били проведени нови операции. Констатирана е накуцваща походка в дясно, скъсяване на десния долен крайник с 4 см., наличие на силна палпаторна болка в областта на дясна тазобедрена става, болезнени и ограничени движения, наличие на зараснал оперативен цикатрикс в областта на дясна колянна става, палпаторна болка в областта на капачката и медиална ставна цепка на същата става, болезнени движения на дясна колянна става и ограничени в крайните степени, оперативен цикатрикс в областта на дясна лакътна кост, палпаторна болка в същата област. Движенията в същата става са болезнени и ограничени в крайните степени, установена е флексионна контрактура в областта на 4- ти и 5-ти пръсти на дясна ръка, движенията на ставите на същите пръсти са болезнени и ограничени, а в областта на мускулатурата на дясното бедро и дясна предмишница има наличие на хипотрофия. Според вещото лице в първите няколко месеца ищецът е търпял силни болки в областта на оперираните дясна колянна и дясна лакътна става, носил е имобилизация на дясната колянна става, като увредата на дясната лакътна става допълнително е пречела на самостоятелното му придвижване. Констатирано е усложнение поради засягане на нервус улнарис на дясната ръка и получената асептична некроза на главата на дясната бедрена кост. Установено е ограничение на движенията – напр. не може да се извършва пълен клек, ищецът накуцва и по мнение на вещото лице следва да ползва помощни средства, а самото накуцването влияе на всички стави, които са околни, съседни на таза, води до изкривяване на таза и гръбначният стълб, влияе на цялото тяло, създават се предпоставки за увреждане на гръбнака. Прогнозата относно накуцването е неблагоприятна, като същото може да се усложни. Пояснено е, че увредата на тазобедрената става (свързана с некроза) е установено след време (1-2 години), и вероятно се дължи на увреждането на прекъснати съдове при ПТП. Пред въззивната инстанция е изслушана единична СМЕ. Същата е дала разяснение на понятието асептична некроза, като е посочила, че то съставлява смърт на костта и клетките, които я образуват, поради нарушение на кръвоснабдяването. Това състояние е било установено при дясната тазобедрена кост на ищеца 1 г. и 4 м. след процесния инцидент. Консултиращия специалист е посочил към тази дата, че е налице скъсяване на десния крак с 2,5 см, вътрешна ротация на крака, хипотрофия на мускулатурата на дясното бедро и болезнена походка. Това състояние (придружено с прогресивно влошаване) категорично е обусловило необходимостта от протезиране и поставяне на изкуствена тазобедрена става. По отношение на периода, в който пострадалият е търпял болки от ПТП, вещото лице е посочило, че той е продължил в рамките на 6 м, след което са останали само тези в ингвиналната област – те били силни и постоянни, довели до ограничение на движението на крака, накуцваща походка, изкривяване на гръбначния стълб. След операцията болките са били интензивни за срок от 30 дни, а след това са намалили интензивността си с проява при промяна на времето. При преглед е установено, че ищецът се придвижва самостоятелно, с накуцваща походка, като използва бастун при неравен терен или продължителен преход, походката е близка до нормалната. Налице са трудности при клякане, изкачване на стълби, но ищецът може да води пълноценен живот. От СМЕ на вещото лице офталмолог е видно, че няма намаляване на зрението или увреждане на очната ябълка при ищеца. Оплакванията от „бели петна“ в зрителното поле са отшумели за месец, като е посочено, че могат да се дължат на комоцио. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че след ПТП състоянието на ищеца било много лошо– той имал наранявания по цялото тяло, в окото му били влезли стъкла, не можел да се грижи сам за себе си и да се обслужва, налагало се в болницата да ходи свидетеля и приятели за да му помагат. След инцидента ищецът не можел да извършва физическа работа, не можел да шофира, имал проблеми с ходенето – и като постои повече на едно място, и като ходи. Единият му крак станал по-къс с 2 см. Психически не бил добре – не можел да спи, взимал приспивателни и успокоителни. Той бил половин човек, бизнесът му бил почти пред фалит, не можел да ходи за стока, наели работници в магазина им. Трудно му било в ежедневието, трябвало да му се помага с дърва за зимата, които да се качат на 4 етаж където живеел, трудно му било да пазарува. Избягвал да общува с хора. Ходил на санаториуми, по лекари, болници, но нямал подобрение. Изнервял се, че не може нищо да свърши, че не можел да помага на майка си. Той трудно се движел по стълби, понякога (вкл. и при качване в кола) трябвало да си помага с ръце като си вдига сам десния крак. Нощите били адски трудни, боляло го ръката, викал, стресирал околните. При така очертаната фактическа обстановка, според съда, се налагат следните правни изводи: Страните не спорят пред настоящата инстанция, че в резултат на противоправно и виновно поведение на водач, без гражданска отговорност, управляващ автомобил, регистриран в страна, членка на системата „Зелена карта“ е настъпило ПТП, при което е пострадал ищеца. Няма спор, че до момента за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди той е получил сумата от 63 000 лв. Няма спор, че Бюрото е материално правно легитимирано да отговаря за обезщетението, но относно размера на същото и моментът, от който следва да се начисли лихва страните нямат общо становище. С оглед събраните в процеса доказателства, съдът е приел, че размерът на дължимата на ищеца обезвреда е правилно определен. Както се посочи същият е получил плащане на сумата от 63 000 лв., а с решението на ОС допълнително му е присъдена сума от 40 000 лв. С оглед момента, в който е настъпил инцидента (2015 г.) и вида на търпените травми, сочения общ размер от 103 000 лв. добре отговаря на целите на обезщетението. Въззивният съд е приел за неоснователно искането на жалбоподателя за увеличаването на размера на обезщетението. Позовал се е на това, че макар и в действителност той е претърпял значими телесни повреди в горен и долен крайник, то по данни от експертизите времето на търпене на интензивни болки и страдания е продължило общо до 8 месеца (според СМЕ пред ОС, а според СМЕ пред САС – 6 месеца). Налични са данни за общо увредено състояние, трайна промяна на ритъма на живот в личен, социален и професионален план, трудно и емоционално преодоляване на всички последици от инцидента и провокираните от него травми. В същото време обаче експертното становище сочи на стабилно и сравнително възстановено състояние, което позволява нормален и пълноценен живот, въпреки ограничения обем на движение на горния и на долния крайник. От събраните доказателства е установена пряка причинна връзка между удара при ПТП, предаден по костта в ямката на тазобедрената кост, настъпилото напукване на повърхността и последвалия във времето болестен процес, довел до некротизиране на тъканите и ендопротезиране. В същото време е доказано, че след поставянето на изкуствената става ищецът има сравнително добър обем от движения (в рамките на технологичните възможности и естеството на самата протеза), няма постоянна необходимост от помощни средства, и макар да има нужда от съдействие в битов план, той не е изгубил или драстично затруднил функциите на долния и горния крайник до начин, препятстващ обичайното придвижване и обслужване. Въззивният съдебен състав е изложил и съображения, че приетият от негова страна размер на обезщетението е в съответствие с други разрешения в практиката на ВКС - решение № 60173 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2147/2020 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 294 от 11.05.2018 г. по т. д. № 2899/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Обезвредата на стойност 103 000 лв. като размер доближава такива, определяни за в случай на смърт на близък през 2015 г., които поради естеството си обичайно са в сравнително големи размери. По-големи размери от процесния са били присъждани в съдебната практика при значително по- тежки телесни увреждания, свързани с трайна загуба на крайник или орган, пожизнено увреждане на основни функциите (зрение, слух и пр.) – напр. решение № 161 от 17.01.2020 г. по т. д. № 2783/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. На последно място, сумата от 103 000 лв. съставлява възнаграждение от минимални работни заплати (за 215 г.) за приблизително 24 години или от средни работни заплати (за 2015 г.) за приблизително 12 години, което следва да се счете за още един довод, че обезщетението е съобразено с принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за спазване на критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие с ППВС 4/68 и посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, при произнасянето на съда по формулирания от касатора въпрос не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, доколкото от страна на съдебния състав, в мотивите на обжалваното решение, са изложени достатъчно съображения за обстоятелствата, формиращи извода на съда при определянето на конкретния размер на обезщетението за страданията на ищцата от причинените й телесни увреждания /включително: че по-големи размери от приетия от съда такъв от 103 000 лева са били присъждани в съдебната практика при значително по- тежки телесни увреждания, свързани с трайна загуба на крайник или орган, пожизнено увреждане на основни функциите (зрение, слух и пр.) и че сумата от 103 000 лв. съставлява възнаграждение от минимални работни заплати (за 2015 г.) за приблизително 24 години или от средни работни заплати (за 2015 г.) за приблизително 12 години. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. В полза на ответника по КЖ следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция в размер на 3 825 лева-договорено и платено от страната адв.възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ, съобразно приложените към молбата от 25.04.2023 г. договор, ф-ра и извлечение от сметка. С оглед изложеното, съдът