Определение № 1098 от 06.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 39292 от 28.11.2024 г., подадена от В. П. Х. чрез адвокат Р. Д. от АК - П., срещу въззивно Решение № 1177 от 15.10.2024 г. по в.гр.д.№ 1142/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, ХІV състав. Ответницата по жалбата В. Х. Х. е депозирала отговор чрез адвокат Р. П. от АК – М.. Поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски. Ответницата по жалбата Р. П. М. е депозирала отговор чрез адвокат А. Р. от АК – П.. Поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С въззивното решение е обезсилено Решение № 4700 от 22.11.2023 г. по гр.д.№ 17090/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХІІІ състав, в частта, с която е прогласена нищожността на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, том ІІ, рег.№ 1885, дело № 267/2014 г. по описа на нотариус В. Б. с рег.№ * и район на действие Районен съд - Пловдив, като привиден, целящ да прикрие договор за дарение, на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 92 кв.м., масивна сграда – гараж, със застроена площ от 36 кв.м., паянтова сграда със застроена площ 35 кв.м. и навес със застроена площ 35 кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място с площ 750 кв.м., съставляващо УПИ *-*, в квартал 7, по КРП на [населено място], [община], област П., с адрес [улица], при посочени граници на имота; в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба на описаните имоти при квоти: 7/8 идеални части за В. П. Х. и 1/8 идеална част за Р. П. М., както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за делба по отношение на В. Х. Х., като делото е върнато на Районен съд - Пловдив за постановяване на решение от друг състав при съобразяване указанията на въззивната инстанция. Въззивният съд е приел за установено, че М. Й. Х. (съпруга), Р. П. М. (дъщеря), В. П. Х. (син) и Я. П. Х. (дъщеря) са наследници на починалия на 22.02.2004 г. П. В. Х.. С нотариален акт № 76, том II, peг.№ 1884, д.№ 266/2014 г. по описа на нотариус В. Б., с район на действие - PC Пловдив, с peг. № *, съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, е признато, че М. Х. притежава 5/8 идеални части, В. Х. притежава 1/8 идеална част и Р. М. притежава 1/8 идеална част от процесната по делото двуетажна жилищна сграда, ведно с отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място с площ 750 кв.м. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, том II, peг.№ 1885, д.№ 267/2014 г. по описа на нотариус В. Б. (peг. № *), на 03.10.2014 г. М. Х. и Я. Х., като продавачи, са продали на В. Х., като купувач, своите идеални части (5/8 идеални части за М. Х. и 1/8 идеална част за Я. Х.) от процесната двуетажна жилищна сграда, ведно с отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място с площ 750 кв.м. С договор за продажба на недвижим имот общинска собственост по реда на чл. 35 ЗОС от 08.07.1997 г. Община Калояново, представлявана от А. Т. – кмет, е продала на В. Х. дворно място с площ 770 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ІІІ-държ., в квартал 7, по КРП на [населено място], [община], област П., одобрен със Заповед № 75/1989 г., с адм. адрес: [улица], при посочени граници на имота. С влязло в сила на 26.05.2017 г. Решение № 1709 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 6/2017 г. по описа на ПРС е прекратен брака между В. Х. Х. и В. П. Х., сключен на 20.10.1996 г. По делото са приети и две разписки за получена сума от дата 03.10.2014 г., съгласно които Я. Х. и М. Х. са получили суми от по 2 000 евро за всяка от В. Х. преди подписването на договор за покупко-продажба на техните идеални части (съответно 1/8 идеална част на Я. Х. и 5/8 идеални части на М. Х.) от процесната двуетажна жилищна сграда, ведно с отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място с площ 750 кв.м. В заседание от 03.06.2022 г. е представено копие от Декларация, съставена на 03.10.2014 г., подписана от Я. Х., М. Х. и В. Х.. В документа е записано, че подписалите го лица декларират, че сключеният на 03.10.2014 г. между тях договор за покупко-продажба на процесната двуетажна сграда е симулативен, прикриващ договор за дарение. Пред районния съд са разпитани като свидетели Я. Х., М. Х., М. Н. и Й. Капитански. Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, от което е установено, че пазарната стойност към 10.2014 г. на процесната двуетажна жилищна сграда, ведно с отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място с площ 750 кв.м. е 23 480 лв. От заключение на съдебно-почеркова експертиза е установено, че подписите от имената на Я. Х. и М. Х. под представената за изследване декларация са изпълнени от тях. От правна страна е обсъден въпросът за допустимостта на иска, предявен от В. Х. срещу М. Х. и Я. Х.. Въззивният съд е посочил, че безспорно е установено, че договорът между В. Х., М. Х. и Я. Х., чиято симулация се твърди от ищеца по инцидентния установителен иск, е сключен по време на брака му с В. Х. – на 03.10.2014 г. В случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения в чл. 21, ал. 1 СК (респ. чл. 19, ал. 1 СК-отм.) режим на съпружеска имуществена общност. Това обаче не означава, че по силата на закона този съпруг става и страна по договора. Затова обратният документ, изхождащ от съпруга - купувач и удостоверяващ действителните отношения между страните по договора, не обвързва неучастващия съпруг. В този случай подписаният от единия съпруг документ има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията и по отношение на неучастващия. За да бъде обвързана от правните последици на решението по инцидентния установителен иск, В. Х. следва да участва като страна в производството по него. В какво качество следва да участва се преценява въз основа материалноправното й положение спрямо правоотношението. Въззивният съд е приел, че в настоящата хипотеза двамата съпрузи не биха могли да бъдат другари по инцидентния установителен иск. Претенцията за разкриване симулативност на договора от 03.10.2014 г. е насочена най-вече спрямо В. Х. и цели да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо нея, че продажбата прикрива дарение, вследствие на което В. не би придобила собственически права по отношение на процесната сграда, за която се иска делба. При успешно проведен иск за разкриване на симулация, правата на В. Х. по отношение на процесния имот биха отпаднали, т.е. нейното материалноправно положение и интерес от защита се различават от тези на В. Х.. Съпрузите в този случай не биха могли да реализират защита на правата си на плоскостта на другарството – бидейки ищци. Следователно, В. Х. е следвало да бъде страна по предявения от В. Х. инцидентен установителен иск и то в качеството й на ответник по него, с което се обезпечава възможността й за надлежна защита на нейните права. Въззивният съд е приел, че като В. Х. не е конституирана като страна по инцидентния установителен иск, е налице порок, който не би могъл да бъде отстранен във въззивното производство, поради което първоинстанционното решение следва да се обезсили в обсъжданата част и делото да се върне на Районен съд-Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав, като съдопроизводствените действия следва да се повторят от даване на възможност на В. Х. да депозира отговор на инцидентния установителен иск в качеството й на ответник по него. На следващо място е посочено, че в първата фаза на делбеното производство се разглеждат искове, с които се разрешават спорове относно имота, предмет на делбата, относно страните и относно делбените квоти. В конкретния случай допускането или недопускането на обектите до делба зависи от изхода на спора по иска по чл. 26 ЗЗД. Ето защо е прието, че първоинстанционното решение следва да се обезсили и в частта относно предявения иск за делба. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос „Връчването на ответника на преписи от исковата молба и доказателствата към нея, преписи от отговора на исковата молба и предявения инцидентен установителен иск и доказателства към него, ведно със съобщение по чл. 131 ГПК, конституира ли го като страна в производството по предявен инцидентен установителен иск и обезпечава ли възможността й от надлежна защита на правата?“ – с довод, че отговорът на поставения правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай по релевантния правен въпрос, касаещ конституиране на ответник в процеса, не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, и е създадена постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде осъвременявана или променяна. Поради това не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма колебание в практиката на ВКС (Решение № 221 от 10.06.2015 г. по търг.д.№ 3030/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение № 83 от 24.03.2025 г. по търг.д.№ 1823/2024 г. на ВКС, І т.о., Решение № 58 от 17.03.2014 г. по гр.д.№ 946/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 467 от 08.01.2013 г. по гр.д.№ 1565/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 51 от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 7553/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.), че искът се счита предявен с постъпване на исковата молба в съда и от този момент образуваното дело е висящо пред сезирания съд, по аргумент на чл. 125 ГПК. Ищецът определя страните в процеса – от чие име и срещу кого се предявява иска. Процесуалната легитимация на страните в процеса следва единствено от правното твърдение ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът проверява дали искът е предявен срещу надлежния ответник, той изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Когато констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума, отнасящо се до процесуалната легитимация на страните, съдът е задължен да остави исковата молба без движение, за да се избегне постановяването на недопустимо решение. В т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че когато в резултат от противоречие между обстоятелствена част и петитум не е конституиран надлежния ответник, въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и връща делото на първата инстанция за ново разглеждане. В останалите случаи на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК продължават да са актуални и при действащия ГПК. В случая, в обстоятелствената част на исковата молба, с която е предявен инцидентният установителен иск, са изложени твърдения, че договорът за покупко-продажба от 03.10.2014 г., с който М. Х. и Я. Х. са продали на В. Х. своите идеални части от процесния имот, е привиден и прикрива договор за дарение, поради което ищцата по делбения иск В. Х. не е придобила права върху имота и същият е изключителна собственост на ответника по делбения иск В. Х.. В петитума на исковата молба, в която като ответници са посочени единствено страните по договора М. Х. и Я. Х., е налице неяснота и несъответствие с въведените в обстоятелствената част твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита и срещу ищцата по делбения иск В. Х.. Доколкото това несъответствие не е било отстранено от първоинстанционния съд чрез даване на указания на ищеца за конституиране на В. Х. като надлежен ответник по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ГПК, въззивният съд, при съобразяване на разясненията, дадени с т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, правилно е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В допълнение следва да се подчертае, че при новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да вземе предвид, че преписи от исковата молба и доказателствата не са връчвани на М. и Я. Х., които също не са били конституирани като ответници по инцидентния установителен иск, наред с което качествата страна (ответник) и свидетел (досежно М. и Я. Х.) са несъвместими - с произтичащата от това необходимост да бъдат предприети съответните процесуални действия от първоинстанционния съд. Обжалваното решение не е очевидно неправилно - от самия прочит на решението не се установява грубо нарушение на закона, нито прилагането му в обратен смисъл или прилагане на отменена или несъществуваща норма, няма данни и за нарушаване правилата на формалната логика, на научни или опитни правила. С оглед настоящото произнасяне касаторът следва да заплати на всяка от ответниците по касация разноските, които е направила за защитата пред ВКС – суми в размери от по 1 200 лв., представляващи договорени и заплатени в брой адвокатски възнаграждения за по един адвокат (л. 15 – за В. Х. и л. 48 – за Р. М.), които се равняват на по 613,55 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия