Определение № 1878 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. В. Ч., чрез процесуалния й представител адв.Й. К., срещу определение №15566/21.12.2023г., постановено по в.ч.гр.д. №12011/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение №20099513/04.08.2023г., постановено по гр.д. №1948 по описа за 2008г. на СРС, с което е отхвърлено искането за обезсилване на определение от 30.09.2020г., влязло в сила на 27.07.2022г., с което е извършено теглене на жребий между съделителите за разпределение на дяловете, съобразно разделителен протокол от 07.10.2014г., обявен за окончателен на 11.11.2014г., прекратяване на производството по делба по отношение на делбените имоти в [населено място] и изнасяне на публична продан на имота в[жк].

В срок е постъпил отговор от ответникът по касация А. Т., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на въззивния съд.Претендират се разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:

Производството по гр.д. №1948/2008г. на СРС е образувано по иск за делба, предявен от Г. В. Ч. срещу А. Р. Т..С влязло в сила решение от 08.03.2012 г. е допусната съдебна делба между съделителите Г. В. Ч. и А. Р. Т. на следните недвижими имот:

• 1/ДВОРНО МЯСТО, съставляващо парцел * от кв. *по плана на [населено място], с площ от 645 кв. метра, ведно с ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА- БЛИЗНАК, застроена в южната част на 120 кв.м, и състояща се от два гаража, котелно, мазе, хол, дневна, спалня, кухня и сервизни помещения- на първия етаж; хол, три стаи и сервизни помещения - на втория етаж; и ателие- на таванския етаж, и застроена в северната част на около 80 кв.м и състояща се от гараж, котелно и мазе, дневна- трапезария, кухня и сервизни помещения - на първия етаж; две стаи и сервизни помещения - на втория етаж;

2/АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в [населено място],[жк], с 4 площ от 76.16 кв. метра, ведно с 0.435 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при дялове - по 1/2 идеална част за всеки от съделителите.

В о.с.з. на 07.10.2014г. съдът е предявил на страните проект за разделителен протокол.С решение по протокол от съдебно заседание от 11.11.2014 г. е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол на допуснатите до делба недвижими имоти.Решението е било обект на въззивен контрол и е влязло в сила на 15.05.2017г.

С решение №67-II-64/26.05.2015г. са отхвърлени предявени от Г. Ч. срещу А. Т. искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.Решението е било отменено и с решение №5429/29.06.2016г. по в.гр.д. №1511 по описа за 2016г. на САС ответникът Т. е осъден да заплати на Г. Ч. две обезщетения за лишаване от ползване, както следва – 84 630 лв. за имота в [населено място] и 12 617 лв. за апартамента в[жк], и двете за периода 24.01.2009г. – 26.03.2014г.Въз основа на осъдителното въззивно решение в полза на ищцата е издаден изпълнителен лист за посочените суми от 15.07.2016г.С решение №157/16.11.2017г. на ВКС по гр.д. №4878 по описа за 2016г. е отменено въззивното решение, като вместо него е постановено окончателно отхвърлително решение по исковете за обезщетения за лишаване от ползването.Междувременно, въз основа на издадения по в.гр.д. №1511 по описа за 2016г. на САС изпълнителен лист е било образувано изпълнително производство, в рамките на което принудителното изпълнение е било насочено към притежаваната от длъжника Т. 1/2 ид. част от имота в [населено място]. След успешно проведена публична продан, с влязло в сила на 18.06.2017г. постановление имотът е възложен на купувача Г. Ч..

В о.с.з. на 30.09.2020г. съдът е пристъпил към теглене на жребий за разпределение на дяловете, съобразно определените дялове по разделителния протокол, обективиран в протокол от съдебно заседание от 07.10.2014г.Срещу извършеното теглене на жребий е постъпила въззивна жалба от Г. Ч., въз основа на която е било образувано ч.гр.д. №900 по описа за 2021г. на СГС.С влязло в сила на 27.07.2022г. определение жалбата е оставена без уважение.

С молба от 30.01.2023г. Г. Ч. е поискала на осн. чл.349, ал.6, изр.2 от ГПК съдът да обезсили обективирано в протокол от съдебно заседание от 11.11.2014г. по гражданско дело № 1948/2008 г. на Софийски районен съд решение, във връзка с което в открито съдебно заседание на 30.09.2020 г. по гражданско дело № 1948/2008 г. на Софийски районен съд, е извършено теглене на жребий между съделителите за разпределяне на дяловете, при което Г. Ч. е изтеглила Дял I, а А. Т. – Дял II, да прекрати делбеното производство по отношение на имотите, за които съсобствеността е прекратена – имотите в [населено място], евентуално – на осн. чл.232 от ГПК поради оттегляне на иска за делба по отношение на тези имоти и да пристъпи към изнасяне на публична продан на апартамента в[жк]- съсобствен на съделителите.

Въз основа на изложеното по-горе въззивният съд е приел за неоснователен довода на жалбоподателката Г.Ч. за недопустимост на обжалваното определение.Действително в молбата на страната от 30.01.2023г., потвърдено с молба от 27.04.2023г., се съдържа искане за обезсилване на обективираното в протокол от съдебно заседание от 11.11.2014 г. по гражданско дело № 1948/2008 г. на Софийски районен съд, решение, във връзка с което в открито съдебно заседание на 30.09.2020г. е извършено теглене на жребий между съделителите.Същевременно първоинстанционният съд не е оставил без уважение искането за обезсилване на обективираното в протокол от съдебно заседание от 11.11.2014 г. по гражданско дело № 1948/2008 г. на Софийски районен съд, 67 състав решение, а на определението от 30.09.2020г., с което е извършено тегленето на жребий.Това в случая е без значение защото разпоредбата на чл.349, ал.6, изр.2 от ГПК предвижда, че ако уравнението не бъде изплатено в указания срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.Нормата е относима към хипотезите на ал.1 и ал.2 на чл.349 от ГПК.От една страна, текстът е изцяло неприложим с хипотези като разглежданата, когато делбата е извършена не по реда на чл.349 от ГПК,а чрез съставянето на разделителен протокол и теглене на жребий.От друга, тълкувайки волята на ищеца, първоинстанционният съд правилно е съотнесъл искането към акта, с който е извършено теглене на жребий между съделителите – определението от открито съдебно заседание на 30.09.2020 г., а не към постановеното по-рано и обективирано в протокол от съдебно заседание от 11.11.2014 г. по гражданско дело № 1948/2008 г. на Софийски районен съд, 67 състав решение, с което е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол.

Въззивният съд е приел, че аргументите на жалбоподателя за наличие на основания за обезсилване по чл.349, ал.6, изр. 2 от ГПК са неоснователни.При наличието на постановено и влязло в сила решение на съда по чл.350 ГПК, с което е обявен окончателния разделителен протокол, начинът на извършване на делбата, а именно – чрез разпределение на всички допуснати до делба недвижими имоти в дялове и уравняване стойността на същите в пари, е решен между страните и той не е чрез възлагане по чл.349, ал.1 или 2 от ГПК.При несъгласие с посочения способ за извършване на делбата ищцата е следвало да обжалва това решение, което е и направила, както се установява от приложеното производство по гр.д. №1511/2016г. на СГС.С влизането на решението в сила въпросът е решен между страните със сила на пресъдено нещо, което обуславя извод за неоснователност на искането, основано на чл.349, ал.6 от ГПК - неотносима към процесната делба.След влизане в сила на решението, с което е обявен за окончателен разделителния протокол, съдът следва да пристъпи към тегленето на жребий, както е процедирал и районния съд.

Не са налице основания за частично прекратяване на вече приключилото с влизане в сила на 27.07.2022г. на определението от о.с.з. от 30.09.2020г., в което е извършено теглене на жребий между съделителите, делбено производство, нито за пристъпване към друг способ за извършване на делбата, а именно – исканото изнасяне на публична продан на апартамента в [населено място].

При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

В изложението на касационните основания се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на въззивния съд, тъй като решаващите му изводи не са формирани при противоречие с решение №14/03.08.2012г. на ВКС по гр.д.№217/2010г., І г.о.С това решение ВКС се е произнесъл по въпроса за правомощията на въззивния съд при частично обжалване решението на първоинстанционния съд, като е приел в съответствие с т.14 от ТР№1/04.01.2001г. на ОСГК, че в тази хипотеза предмет на въззивното производство ще бъдат само исковете и решенията по тях, които са обжалвани, а останалите са извън този предмет, тъй като производството по тях е приключило с влязло в сила решение.Не е такъв настоящия в случай, в който пред въззивния съд е било атакувано определение на първоинстанционния съд в неговата цялост, т.е. въпрос за частично обжалване и нарушение на диспозитивното начало не биха могли да бъдат поставени.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивния акт и по втория поставен въпрос, който според касатора е бил разрешена от съда в противоречие със съдебна практика, постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК/определение №152 от 23.03.2012г. по гр.д.№115/2012г. на ВКС, І г.о./.Въззивният съд е съобразил съдържанието на подадената от съделителката молба, като е приел, че се иска обезсилване на решението, с което е обявен за окончателен съставения от делбения съд разделителен протокол, както и на последващите действия по теглене на жребий, които имат правопрекратяващо съсобствеността действие – в полза на отделния съделител възниква изключително право на собственост върху имотите, включени в техните дялове.Неизпълнение на задължение за заплащане на парично уравнение може да възникне само тогава, когато определението за теглене на жребий е влязло в законна сила. С оглед на изложеното е прието, че първоинстанционният съд не е нарушил диспозитивното начало.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втората група въпроси в изложението, които се отнасят за законосъобразните действия на съда по избор на способ за прекратяване на съсобствеността, съотв. за неговите правомощия във втората фаза на делбата, когато настъпят нови факти, които са довели до прекратяване съсобствеността върху част от имотите.Тези въпроси биха могли да се поставят само в хипотезата, в която производството за делба във фазата по извършване е все още висящо.В настоящия случай определението за теглене не жребий и прекратяване на делбата е влязло в законна сила. Неоснователен е доводът, че производството все още е висящо, като се черпи аргумент от разпоредбата на чл.351 от ГПК. Разпоредбата на чл. 351 от ГПК намира приложение само в първоинстанционното производство, но не и спрямо постановените по реда на инстанционния контрол съдебни актове / Определение № 663 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 630/2009 г., II г. о., ГК/.Както бе посочено по-горе решението, с което проекта за разделителен протокол е бил обявен за окончателен, е било предмет на въззивно и касационно обжалване.След този момент делбения съд не може да премине към друг способ за прекратяване на съсобствеността, а следва да пристъпи към теглене на жребий.

Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение