Определение № 19 от 13.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6181/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. срещу въззивно решение № 377 от 10.07.2014 г. по гр.д. № 491/2014 г. на Русенския окръжен съд, г.о., постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд, в частта, с която с него е отменено решение от 24.10.2012 г. по гр.д. № 3303 /2011 г. на Русенския районен съд, с което са уважени искове на И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. срещу С. З., от [населено място], И., с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху 4 /5 ид.ч. от 1 /2 ид.ч. от проход в сграда в [населено място], на [улица], с идентификатор 63427.2.1502.1 и е отменен нот. акт № 191 /2003 г. и с правно основание чл.109 ЗС за възстановяване на прохода с площ 48.55 кв.м. (като обща част) и вместо това е постановено друго, с което исковете са отхвърлени. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна С. З. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: От праводател на ответника е отчужден по ЗОЕГПНС през 1950 г. и възстановен през 1992 г. магазин и 1/5 ид.ч. от общите части на сградата, която е на два етажа. Към момента на одържавяването проходът е съществувал (между двата магазина) и е бил обща част по естеството си само по отношение на обектите в партерния етаж. Отчуждените имоти на партера (магазини и общи части) са предадени в оперативно управление на Н.. През 1965 г. е извършено преустройство, като двата магазина са съединени в един и проходът е изцяло приобщен към него. В. съд приема, че в този момент проходът е изгубил качеството си на обща част от партера, като става част от магазина. С възстановяването на собствеността на праводателя на ответника през 1994 г., считано от 1992 г. праводателят на ответника започва да владее целия проход от 15.04.1994 г., когато сключва първия договор за наем с Н. Е. - Р.. Това е установено и по решението на воденото от него гр.д. № 2785 /1999 г. Р. (съдът не е посочил дали ищците или техни праводатели са били страна по делото). Това положение продължава и понастоящем – ответникът владее чрез своите наематели целия проход. И т.к. проходът е загубил качеството си на обща част, е придобит по давност още от праводателя на ответника. Не е установено какво е положението по одържавената част от сградата, а това е в доказателствената тежест на ищците, като категорично е установено че към момента на разглеждането на гр.д. № 2785 /1999 г. Р. тя е била държавна собственост. От изведените от жалбоподателите правни въпроси обуславящи изхода на спора са материалноправните въпроси: дали проход, който е неделима част от сградата и обслужва функционални (индивидуални) обекти в сградата, е обща част и каква; дали фактическото приобщаване на обща част от сграда по естеството си чрез премахването на преградните стени, които я отделят от обекти в сградата, е достатъчно условие тази обща част да престане да съществува като такава и да бъде изключена от съсобствеността и дали идеална част от проход в сграда, отчуждена по ЗОЕГПНС заедно с магазин подлежи на възстановяване по силата на закона като обща част на сградата, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. следва да заплатят на ВКС сумата 123.70 лева държавна такса за разглеждане на касационните им жалба (по 61.85 лева по всеки от исковете по чл.109 ЗС и чл.109 ЗС). Воден от изложеното съдът