Определение № 50336 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1502/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение №124 от 23.02.2022г., постановено по в.т.д. №997/2021г. на Апелативен съд- София в частта, с която е отменено решение №261221/06.08.2021г. по т.д. №15/2021г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 6-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от ЗАД „ОЗК- Застраховане“ срещу касатора иск с правно основание чл. 213 КЗ /отм./ за сумата 49 902.30 лева, представляваща 30% от заплатеното от ищеца на Г. К. Б. обезщетение в общ размер от 166 341 лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 29.11.2014г. и вместо това е уважен предявеният иск като е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД да плати на ЗАД „ОЗК- Застраховане“ на основание чл. 213 КЗ/отм./ сумата 49 902.30 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска /04.01.2021г./ до окончателното плащане, както и 8 884.14 лева разноски за двете съдебни инстанции. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 83 170.50 лева, решението на въззивния съд не се обжалва и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост. Изложени са доводи, че виновен за ПТП е другият водач на лек автомобил марка „БМВ“ с посочен регистрационен номер, без наличие на елементи на съпричиняване, който факт е приет за безспорен по делото, като има и влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК. От доказателствата не се установяват по безспорен и категоричен начин противоправно поведение и вина на водача на лек автомобил „Хюндай“ с посочен регистрационен номер, застрахован в ответното застрахователно дружество, както и причинно-следствената връзка между поведението му и настъпването на процесното ПТП, респ. вредите, за които ищецът е изплатил обезщетение на пострадалото лице. Касаторът претендира да бъде отменено и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Следва ли въззивният съд да се съобрази със събраните доказателства по делото ?; 2. Налице ли е противоречие между събраните доказателства и постановения съдебен акт от въззивния съд?; 3. Неправилното интерпретиране и оценка на събраните по делото доказателства води ли до неправилност на постановения съдебен акт от въззивния съд?“. Касаторът поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът ЗАД „ОЗК- Застраховане“ оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да отмени частично в отхвърлителната част първоинстанционното решение и да уважи иска на ЗК „Лев Инс“ АД срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане“ с правно основание чл.213 КЗ /отм./за сумата 49 902.30 лева, въззивният съд приема, че в полза на ищцовото дружество, което в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „БМВ“, с посочен регистрационен номер, виновен за процесното ПТП, е изплатило застрахователно обезщетение на пострадалото лице Г. Б., е възникнало регресно право по чл.213 КЗ /отм./ срещу другия отговорен за настъпилите вреди водач на МПС /лек автомобил „Хюндай“ с посочен регистрационен номер/, респ. срещу ответника като застраховател по застраховка гражданска отговорност. Съдът приема за установено с оглед доказателствата по делото, вкл. заключението на авто-техническата експертиза, че като е навлязъл от лявата лента в съседната дясна пътна лента, без да пропусне движещия се по нея лек автомобил „БМВ“, при условие, че е имал обективна възможност да го възприеме, то водачът на лекия автомобил „Хюндай“ е допуснал нарушение на чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Сочи, че законът предписва предимство на движещия се в дясната пътна лента и не поставя нарушението в зависимост от това, дали другият участник в инцидента е съобразил поведението си с правилата за движение. Стига до извод, че независимо от факта, че лекият автомобил „БМВ“ се е движил със скорост над разрешената от 50 км/ч, виновен за удара на автомобилите е и водачът на лекия автомобил „Хюндай“, който е бил длъжен да изчака лекия автомобил „БМВ“ и след това да предприеме маневрата за навлизане в дясното платно. Въззивният съд приема също така, че предприетата от водача на лекия автомобил „БМВ“ маневра – рязко отклоняване в дясно на автомобила, е в разред с изискването на чл.41 ЗДвП, съгласно която разпоредба пътните превозни средства следва да се изпреварват само от лявата страна /при което положение, ПТП не би настъпило/, но счита, че в конкретния случай не става въпрос за изпреварване, а за реакция в извънредни и непредвидими условия, наложена от засичането на автомобила. Предвид изложеното стига до извод, че допуснатото нарушение от водача на лекия автомобил „Хюндай“ има причинна връзка с последващия удар на пешеходеца Г. Б., като се аргументира, че ако водачът на лекия автомобил „Хюндай“ Ю. К. беше пропуснал движещия се в дясната лента с предимство лек автомобил „БМВ“, то той нямаше да провокира последвалите действия на водача му Х. Ш., направил опит да избегне сблъсък между автомобилите. Като съобразява, че отклоняването на лекия автомобил „БМВ“ на дясно е започнало когато е бил на 18, 53 метра преди мястото на удара, а лекият автомобил „Хюндай“ е бил на 4, 58 м. преди него, решаващият състав намира, че ако скоростта на лекия автомобил „БМВ“ е била в рамките на установената максимално допустима скорост от 50 км/ч, то автомобилът е бил в състояние да спре и да се предотврати настъпването на сблъсъка между двете коли. Намира, че изгубеният контрол над автомобила „БМВ“ след приплъзването между двете МПС е резултат от високата скорост и въздействието на алкохол над реакциите на водача Ш.. Апелативната инстанция стига до извода, че приносът за настъпване вредите на пешеходеца Г. Б. на водача Х. Ш. е 70 %, а на водача Ю. К., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество- 30 %. С оглед изложеното, въззивният съд намира искът с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./, във вр. с чл.53 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата в размер на 49 902.30 лева, представляваща 30 % от обезщетението в размер на сумата от 166 341 лева, изплатена от ЗАД “ОЗК – Застраховане“ на пострадалото лице Г. Б. за причинените му имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие от настъпилото на 29.11.2014г. ПТП. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Поставените от касатора правни въпроси не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са свързани с оплакванията за необоснованост на въззивното решение, като изискват преценка на правилността на обжалвания съдебен акт. Дали съдът е съобразил приетите доказателства по делото и дали ги е интерпретирал и оценил правилно, респ. дали е налице противоречие между събраните доказателства и постановения акт, е изцяло въпрос на преценка на правилността на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е обсъдил наведените в жалбата доводи и е изложил подробни мотиви за релевантните факти. Доводите и твърденията за необоснованост на изводите на съда и допуснати нарушения на материалния закон биха представлявали основания за касиране на въззивното решение като неправилно съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт Касаторът не излага никакви доводи и за значимостта на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. не обосновава и допълнителната предпоставка за допускане до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По разноските: С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да плати на ответната страна разноските за касационното производство в размер на 3 600 лева адв.възнаграждение с ДДС. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд