Определение № 1762 от 06.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 616/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. С решение № 532 /26.07.2023г. по т.д. 376/2023 на САС е потвърдено Решение № 83 от 18.01.2021 г., постановено по търг. дело № 2011/2021 г., Софийски градски съд, Търговско отделение,10 състав в частта, с която съдът е осъдил Столична община да заплати на „МТК Гроуп“ООД на основание чл. 79 от ЗЗД сумата 46 231,33 лева с ДДС, дължима на основание чл.5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2021 г. до окончателното й заплащане, сумата от 45 133,90 лева -дължимо актуализирано възнаграждение с ДДС по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА 16-ДГ56- 1196/02.12.2016 г. за месец юни 2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2021 г. до окончателното й заплащане, по иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 10 915.72 лева – обезщетение за забава върху сумата от 46 231,33 лева (дължимо актуализирано възнаграждение по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен превоз Nо СОА 16- ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец май 2019 г.) за периода 15.06.2019 г. –11.10.2021 г., сумата от 10280.49 лева - обезщетение за забава върху сумата от 46 231,33 лева (дължимо актуализирано възнаграждение по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец юни 2019 г.) за периода 15.06.2019 г. – 11.10.2021 г., и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 4 467,34 лева – разноски по делото за депозит за вещо лице и заплатена държавна такса. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от страна на Столична община, с която същото се обжалва, като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен, по съображения подробно изложени в жалбата. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т. 1 и т. 3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК. Ответната по касационната жалба страна е депозирала писмен отговор в законовия срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и подлежи на касационно обжалване намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил първоинстанционното такова в обжалваната част, въззивният съд се е позовавал на следното: С искова молба на ищеца „МТК Гроуп“ООД, се претендира да бъде осъдена ответната Столична община на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата 138 694,08 лева с ДДС- неизплатена част от индексираната цена на извършената от ищеца през м. май 2019год. транспортна дейност за обществен превоз на пътници/маршрутен пробег/ по Договор за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56- 1196/02.12.2016, по силата на който „МТК Гроуп“ ООД извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община; сумата 32 785 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 138 694,08 лева за периода от 15.06.2019г. до 12.10.2021г.; сумата 135 401,75 лева с ДДС, представляваща неизплатена част от индексираната цена на извършената от ищеца през м. юни 2019год. транспортна дейност за обществен превоз на пътници/маршрутен пробег/ по Договор за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56- 1196/02.12.2016, по силата на който „МТК Гроуп“ ООД извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община; сумата 30 879,12 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 135 401,75 лева за периода от 15.07.2019г. до 12.10.2021г. Съдът се позовава на това, че между страните по делото е сключен договор за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56- 1196/02.12.2016г. по силата на който „МТК Гроуп“ ООД се е задължил да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община, със срок на действие на договора от 8 години. Съгласно чл.5, ал.1 от договора Столична община се е задължила да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер на 3 лева на километър без ДДС. Възнаграждението е платимо на две вноски, както следва: 30 % авансово до 15 число на текущия месец и останалата част – до 14 то число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег километри. В чл.5, ал.4, т.2 страните са договорили механизъм за промяна на цената на извършения превоз в зависимост от промяната в цената на гориво-смазочните материали/ГСМ/ след датата на подписване на договора. За да е налице актуализация е необходимо промяната на цената на ГСМ да е повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора. При настъпването на това условие страните по договора се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 50% спрямо стойността по чл.5, ал.1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните са се споразумели, че възнаграждението за километър маршрутен пробег се променя с 2,5%. Съгласно чл.5, ал.4, т.3 от договора при настъпване на условието за актуализация на цената, всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано писмено предложение за преговори. Преговорите следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивирано писмено предложение. Преговорите следва да завършат в срок до 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2. В производството пред първата инстанция е представено и е прието като доказателство гаранционно писмо от БМС Сервиз ЕООД,съгласно което МТК Гроуп ООД е закупило 60 броя нови автобуси за осъществяване на обществен превоз по договор от 02.12.2016 г. със СО, като автобусите са в гаранция за срок от 5 години от дата на първата регистрация, като пълната гаранция обхваща и безплатна техническа и сервизна поддръжка, в т.ч. и подмяна на гориво-смазочни материали. По делото е представен и е приет като писмено доказателство и договорът за закупуване на процесните автобуси между „МТК Гроуп“ ООД и „БМС Сервиз“ ЕООД. По делото е представена и приета като писмено доказателство и справка от НСИ от 27.01.2022 г. за инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени за група „Моторни и смазочни масла“. Според справката инфлацията на НСИ за тази категория стоки за месец май 2019 г. спрямо базовия месец 12.2016 г. е 0,3 %, а за месец юни 2019 г. е 0.4 %. Приложено е и писмо, че в НСИ не се провеждат статистически наблюдения за пазарни цени на смазочни материали масла (за небитови клиенти). От приетите пред първата инстанция основно и допълнително заключение на вещото лице ССЕ, изготвени след проверка в счетоводствата и на двете дружества, вещото лице заключава, че по договора от 02.122.2016 г. между потребеното и доставено количество на природен газ от ищеца за 2018г. е 16 529,78 гигадДж и според количеството на годишно потребление по критериите на НСИ, МТК Гроуп ООД попада в графа И4 за потребление. Вещото лице е посочило, че съгласно данните от НСИ за годишно потребление на природен газ цените за графа И4 отразяват увеличение на цената, съобразно отразената цена за второто шестмесечие на 2016 г. спрямо първото шестмесечие на 2019 г., като по цени без данъци, такси и ДДС е установена разлика от 76.29%, а при цени без ДДС и други възстановими данъци и такси е установена разлика от 73.04 %. В заключението се сочи също така, че за м. май 2019 г. ищецът е издал по договора фактура № 222 от 14.05.2019 г. за авансово плащане на цената в размер на сумата от 479 375.15 лв. без ДДС, фактура № 232 от 12.06.2019 г. за окончателно плащане в размер на сумата от 1 078 869,91 лева без ДДС, за м. юни 2019 г. ищецът е издал по договора фактура № 233 от 14.06.2019 г. за авансово плащане в размер на сумата от 450 312,12 лв. без ДДС, фактура № 234 от 10.07.2019 г. за окончателно плащане в размер на сумата от 1 054 151,82 лева без ДДС. Изминатите километри съгласно справка по фактури са както следва – м. май 2019 г. – 513 681,77 км и месец юни 2019 г. – 501 487,978 километра. Вещото лице е посочило, че при индексиране на цената със 7,5 % за 1 км пробег, цената за километър маршрутен пробег би била 3,225 лева без ДДС, съответно 3,87 лв. с ДДС. Съответно при тази индексирана цена, цената на изминатите километри за месец май 2019 г. би била с 138 694,08 лева в повече, а за месец юни 2019 г. –135 401,75 лева, а размерът на мораторната лихва върху увеличената част от цената за месец пробег за месец май 2019 г. за периода 15.06.2019 г. 0- 12.10.2021 г. възлиза на 32 785,74 лева, а за месец юни 2019 г. – за периода 15.07.2019 г. – 12.10.2021 г. възлиза на 30 879,12 лева. В съдебно заседание при приемане на основаното заключение вещото лице е посочило, че в прегледаните фактури за закупени горива от страна на ищеца от трето лице няма калкулирани разходи за смазочни материали. Отговорите на въпросите са дадени спрямо цената на природния газ, тъй като няма данни да са използвани масла и филтри, като вещото лице е посочило, че по данни на НСИ цената на природния газ за второто тримесечие на 2016 г. е 28,12 лв/МВтч, а за първото шестмесечие на 2019 г. – 49,56/МВтч. При така установената фактическа обстановка въззивният състав е направил следните правни изводи: На основание съдържанието на цитираната вечи разпоредба на чл.5, ал.3, т.2 от договора страните са постигнали съгласие цената за извършената от изпълнителя транспортна услуга за всяка календарна година от изпълнението предмета на договора да бъде индексирана/увеличавана/ при промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните НСИ спрямо цената на датата на подписване на процесния договор. В настоящия случай от приетата в производството пред първата инстанция съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за процесния период- месеците май и юни 2019 г. има увеличение на цената на природния газ за небитови потребители с над 70 % (с оглед данните, че ищецът попада е група И4 за крайни небитови потребители съобразно консумацията през 2018 г.) спрямо второто шестмесечие на 2016 г., като се установява намаление на цената на потребителските стоки в група „Моторни и смазочни масла“ (писмо от НОИ от 13.07.2022 г. и приложение към него), но намалението е от цена за литър в лева за 12.2016 г. – 13,24 лева на цена 12,21 лева/литър, т.е с около 6 %. Т.е намалението не в такъв процент, за да не се приеме, че общото увеличение на цените на ГСМ за периода е над 20 %. Следователно, правилни са изводите на първостепенният съд, че се установява наличието на предпоставките за актуализиране на цената на километър пробег съгласно чл. 5, ал.4, т.2 от договора за месеците май и юни 2019 година. С оглед разрешаване на спора между страните дали с оглед извършването на индексацията по чл.5, ал.4, т.2 от договора следва преди това да е изчерпана процедурата по т.3, съдът извърши тълкуване на уговорките на страните съобразно чл. 20 ЗЗД. Последната цитирана разпоредба предвижда, че при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В конкретния случай страните са предвидили, че при настъпване на основанието за индексация, е необходимо всяка от страните да направи до другата мотивирано предложение за изменение на цената на услугата и ако не бъде то прието ще се счита, че възнаграждението за километър маршрутен пробег ще е променено само с 2,5%. Следователно това е минималният размер на индексацията, който ще е дължим дори и страните да не са постигнали съгласие за по-голям размер в хода на процедурата по постигане на споразумение, предписана в чл. 5, ал.4, т.3 от договора, стига само да е настъпило предвиденото в договора условие за индексиране на възнаграждението- промяната на цената на природния газ, с който доставчикът на услугата зарежда автобусите посредством които осъществява превозната услуга, която е предмет на договора. С оглед така изразената воля на страните, извеждана от формулировката по т. 3, според съда, следвало да се заключи, че изменението на цената от минимум 2,% в тази хипотеза настъпва автоматично, без да се изисква отделно и изрично съвпадане на нови волеизявления на страните по договора - със сключването на споразумения към договора, а ако изпълнителят претендира промяната да е в по-голям размер от тази, следва да се постигне изрично споразумение между страните за индексирането на цената, представляваща стойността на услугата предоставяна от изпълнителя по договора. За неоснователно е счетено възражението, основано на факта, че договорът е бил сключен след провеждане на конкурсна процедура, в която ищецът сам бил посочил цената, оценявайки своите възможности да я постигне. Според съда, меродавни в случая са не конкурсните книжа, които имат отношение единствено към начина на формирането на предложената от изпълнителя цена, въз основа на която е бил предложен за изпълнител на поръчката, а изрично предвидената в договора възможност за индексация на цената при настъпването на предвидените в договора условия, което само по себе си няма отношение към конкурсната процедура, тъй като е извън условията за оценка на офертата на изпълнителя. Не са споделени и доводите на Столична община, поддържани от него и в производството пред първата инстанция, че ищецът няма право на актуализация на превозното възнаграждение, тъй като вече е получил актуализация на цената със сключените споразумения през 2021 г. По това възражение въззивният съд е приел, че при тълкуване на клаузите на чл.5,ал.1, т.1 и т. 2 от договора в тяхната съвкупност, като се вземе предвид, че страните не са изрично и ясно по недвусмислен начин изразили волята си, че двете хипотези са в съотношение на кумулативност, с оглед липсата на съюзът „и“ или други употребени равнозначни на това словни изрази, следва да се направи единственият правилен извод, че се касае за две отделни хипотези, всяка от които представлява отделно и самостоятелно основание за индексиране на възнаграждението по договора. Противно на твърденията на жалбоподателя в договора никъде не е посочено и не може да се извлече извод в противоположния смисъл, че страните по договора са имали предвид кумулативното осъществяване на двете основания. Съдът е изложил, че макар и да е вярно съждението, че единият елемент, който се използва за да се определи общата инфлация е именно промяната на цената на горивата, не съществува пряка икономическа зависимост, която да сочи, че при всеки 20 % увеличаване на цената на горивата се променя и общата инфлация с поне 5 %. Посочил е, че аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че страните по процесния договор са посочили точни цифрови стойности, при които следва да се актуализира цената за километър, които са различни и при двата критерия. Следователно, за съда изводът е, че двете основания за индексация на цената на километър пробег не само, че не са кумулативни, но и едното основание не поглъща другото. За неоснователен е приет и доводът на Столична община за неправилност на решението в частта му за присъдената мораторна лихва от датата на падежа на задължението, а не от датата на отправяне на покана, съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД. Твърденията му са, че увеличение на цената се дължи, считано от датата на изменение на съответната клауза, което ставало занапред, след проведени преговори, поради което не би могло според него да се приеме, че датата на настъпване на забава за заплащане на увеличението съвпада с датата на заплащане на възнаграждението за същия месец. Този довод на въззивника не е споделен от въззивния съд тъй като съобразно изложеното по-горе в мотивите дори и да не е постигнато съгласие между страните относно точния индексиран размер на възнаграждение съобразно ръста на инфлацията или увеличаване цените на ГСМ, то съобразно разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.2 от договора следва да бъде поне в размер на промяна 2,5 %, считано от датата на която е настъпило основанието за прилагане на индексация. Според съда, от този момент този увеличен размер като част от дължимото съгласно договора възнаграждение е дължимо от Столична община съобразно от приетия от страните в чл.5, ал.3 от договора начин за плащане на уговореното възнаграждение, и с настъпване на основанието за индексация, ответникът изпада в забава, без да е необходимо отправянето на покана за плащане, за преговори или какъвто и да било друг акт на подканяне да плати от страна на ищеца. По изложените съображения въззивната жалба на Столична община на решението на първоинстанционния съд в обжалваната осъдителна част, се явява неоснователна. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора Столична община се сочат като правни въпроси от значение за спора, на първо място/ №№1-4 от изложението/ такива, които се основават правилността на тълкуването от страна на съда конкретните договорни уговорки относно начина на промяна на цената на превозите. По тази група въпроси следва да се отчете, че същите касаят правилността на обжалваното решение, тъй като се свеждат до съдържанието на отделните клаузи на конкретния процесен договор за превоз и неговото тълкуване от съда. В този смисъл тези въпроси не са правни –т.е. такива по изясняване на смисъла на съдържанието на правни разпоредби в нормативни актове. Останалите формулираните въпроси/ №№7-8/ се базират на позовавания за нарушения на материални и процесуални норми при прилагането им спрямо конкретните факти по настоящия спор. Детайлната проверка за наличието им изисква провеждане на контрол за законосъобразност, който не се осъществява в рамките на производството по чл.288 ГПК, като успешното провеждане на това производство при дискреция по чл.280 и следващите ГПК е предпоставка за осъществяване на контрола за законосъобразност на въззивното решение, а не обратното. Не е налице и очевидна неправилност изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон при тълкуването на съответните уговорки в договора за превоз. Подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, за да извърши проверка за основателността на конкретните оплаквания в КЖ, ВКС следва да се подложи на нова преценка съдържанието на процесния договор, което изключва очевидността на твърдените пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице и основание по чл.280 ал.2 предл.трето от ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното липсва основание за допускане до касация както по чл.280 ал.1 ГПК/ при пълна липса на съответен правен въпрос- т.е. по тълкуването на определена правна разпоредба, а не на уговорка в договора/, така и по чл.280 ал.2 ГПК. В полза на ответната страна не следва да се присъждат разноски в настоящата инстанция, поради липса на доказателства за направата на такива. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Първо т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което