Определение № 323 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5005/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 164 от 06.07.2021 г. по в. гр. д. № 987/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 260075 от 03.11.2020 г. по гр. д. № 392/2020 г. на Районен съд-Карлово, е уважен частично предявеният от И. В. Д. срещу С. П. С. иск по чл.45 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца над присъдените 500 лв. допълнително сумата от 4100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ за периода 24.08.2019 г.-14.10.2019 г., причинени върху земеделски насаждения-домати, в поземлен имот № ................, находящ се в землището на [населено място], [община], м. „К.“, от овце и кози, собственост на ответника и намиращи се под негов надзор, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 11.05.2020 г. до окончателното ѝ заплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата над 4600 лв. до 9200 лв. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Прието е, че първоначалната искова молба е била нередовна, но нейните недостатъци са отстранени след предприемане на необходимите действия от въззивния съд. Прието е, че на 24.08.2019 г. ответникът С. С. е заспал и не е упражнил надзор върху стадото си от овце и кози, които е извел на паша. Стадото навлязло в нивата, стопанисвана от ищеца и засята от него с домати, като причинило частични вреди по насажденията. Според свидетелката Л. Д. на 20.09.2019 г. животните на ответника отново са били заварени да пасат в нивата с домати, като част от насажденията били смачкани и опасани. След това имало още два такива случая, последният от които в началото на м. октомври, когато доматите вече били напълно унищожени. Свидетелката Д. е очевидец на всяко от описаните събития и има непосредствени впечатления за състоянието на насажденията и пораженията по тях. Тъй като тя е майка на ищеца, съдът е ценил показанията ѝ при отчитане на чл.172 ГПК, като ги е съпоставил с всички останали данни по делото и е отчел нейната заинтересованост. Прието е, че твърденията ѝ намират подкрепа в останалите събрани по делото доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани. На 24.09.2019 г. на ответника е бил съставен акт за установяване на административно нарушение за навлизане на 20.09.2019 г. на животните му в нивата на ищеца, който е подписан без възражения от него, а от показанията на св. Б. Б., полицейски служител, съставил акта, се установява, че и след съставянето му е получавал сигнал от Л. Д. за нов подобен случай. Съдът се е позовал на приетата в производството по чл.207 ГПК агро - оценителна експертиза, според която при извършения на 14.10.2019 г. оглед на имота е констатирано, че наличните на терена корени домати са отъпкани, с изпочупени стъбла, ведно с плодните китки, като част от тях са изсъхнали, а растенията са напълно унищожени. Прието е, че към 14.10.2019 г. засадените от ищеца насаждения с домати са били напълно унищожени, както и че считано от 24.08.2019 г. ответникът общо четири пъти е допуснал животните, които пасе, да влязат в нивата на ищеца. Съдът се е позовал и на показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел С. Г., според който в периода август - ноември 2019г. многократно /около 20 пъти/ е виждал в процесната нива на ищеца да пасат 5-6 крави и три коня, които е вадил от имота. Прието е, че към 14.10.2019 г. пълното унищожаване на насажденията с домати се дължи както на неколкократното влизане в тях в периода 24.08.2019 г. -14.10.2019 г. на животните на ответника, който не е положил необходимите грижи да упражнява надзор върху тях, така и на влизането на други животни, собственост и под надзора на трети лица. Тъй като са налице не едно, а няколко отделни увреждащи растенията събития с различен източник и различен интензитет, настъпили в продължителен период от време, всяко от които е причинявало определени вреди по тях, то не би могло да се приеме наличието на солидарна отговорност спрямо пострадалия на лицата, които са собственици или упражняват надзор върху двете групи животни. Затова ответникът следва да обезщети ищеца само за вредите, причинени от животните, за които той отговаря. Размерът на вредите не се установява и не би могъл да бъде установен от събраните по делото доказателства, нито от вещо лице, затова съдът е приложил чл.162 ГПК. Приел е, че животните на ответника предвид големия им брой /около 120 според показанията на свидетеля С. Г./ при четирите си влизания в имота са унищожили половината от насажденията с домати, поради което ответникът следва да заплати на ищеца половината от причинените му вреди в резултат от цялостното унищожаване на доматите. Според заключението на приетата агро - оценителна експертиза пропуснатите ползи за ищеца от унищожаването на насажденията му с домати възлизат на 9200 лв., представляващи стойността на 10224 кг. домати, които при нормални условия той би могъл да добие от имота си. Половината от тази сума е 4 600 лв. Районният съд е присъдил 500 лв. При това положение въззивният съд е приел, че следва да присъди още 4100 лв., представляваща разликата до дължимите 4600 лв. Касационна жалба срещу въззивното решение в осъдителната му част е подадена от ответника С. С.. Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че веднага след инцидента се е опитал доброволно да реши спора, като предложил да обезщети пострадалия с пари в размера, определен впоследствие и от районния съд. Позовава се и на това, че при доматите са влизали и други животни – крави и коне, които са много по-тежки, с по-големи копита и според него при навлизането си пораженията, които са нанесли реално, са били много по-големи от тези на неговото стадо. Позовава се и на това, че след 2019 г. неговото стадо не се доближавало до нивата на ищеца, което се потвърдило и от неговата майка. Счита, че справедливото обезщетение в случая е 500 лв., колкото е присъдил и районният съд. В изложението към жалбата се сочи, че точното прилагане на закона в настоящия казус е от решаващо значение с оглед цялостната обстановка в страната, състоянието на преход и несигурност, в което се намират всички отрасли, особено животновъдството, както и хората, отглеждащи животни в България. От експертна справка от 13.09.2019 г. по прокурорска преписка № 1512/2019 г. безспорно се установявало, че „към 24.08.2019 г. щети вследствие на опасване от кози и овце не са нанесени“. От показанията на свидетел се установявало многократно навлизане в насажденията на по-едри животни, както и че през 2020 г. жалбоподателят добре стопанисва стадото си и няма конфликтни ситуации. Свободата, с която съдът приложил чл.162 ГПК, нанесла голям ущърб на жалбоподателя. Последиците биха били пагубни за него и би се създало огромно чувство на несправедливост и недоверие в правната система, още повече, че той не отричал случилото се и изразил незабавна готовност да се спогоди с пострадалия. Правният ефект от неточното прилагане на закона щял да бъде пълно неприлагане в истинския му смисъл. Последиците от завишаването на сумата само защото не може да се определи точният ѝ размер са обезсърчаване на българския животновъд и тотална несигурност. Ответникът в производството И. В. Д. оспорва жалбата. Счита, че в изложението към нея не е поставен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Но дори да се приеме, че въпросът е в това как се прилага чл.162 ГПК, то не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като има единна съдебна практика по прилагането на тази разпоредба, включително и на ВКС. Излага и доводи в подкрепа на становището си, че въззивното решение е неправилно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, а това е негово задължение, съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Дори да се приеме, че се поставя въпрос за прилагането на чл.162 ГПК, не са изложени мотиви в подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК съобразно разясненията в т.4 на посоченото тълкувателно решение, т.е. не е посочено с какво разглеждането на настоящото дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Налице е практика на ВКС по прилагането на чл.162 ГПК, включително и по чл.290 ГПК - решение № 175 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2010 г., III г. о., решение № 133 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5247/2013 г., решение № 91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г. о., решение № 192 от 13.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2015 г., I г. о., решение № 106 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4773/2018 г., II г. о. и др. В настоящия случай съдът е съобразил тази практика, като е отчел приетата в производство по обезпечаване на доказателства съдебна агро-оценителна експертиза, която е дала заключение за стойността на пропуснатите ползи от унищожените насаждения на домати. Трудност по настоящото дело е било да се определи каква част от вредите е причинена от животните на ответника и каква част – от други животни. Съдът е изложил мотиви за начина, по който определя това съотношение и те са логични, като е отчетен значително по-големият брой на животните на ответника спрямо броя на чуждите животни, както и неколкократното навлизане на животните на ответника в насажденията. При данните по делото за общия размер на пропуснатите ползи – 9200 лв., няма как отговорността на ответника да се сведе само до сумата от 500 лв., както счита той. Отделно от това – предмет на делото е иск за обезщетяване на вреди /пропуснати ползи/, при който е без значение поведението на ответника и по-конкретно че той е предложил доброволно уреждане на спора и не допуснал в следващи години негови животни да навлизат в насажденията на ищеца. Тези факти нямат никакво отношение към предявения иск. При този изход на делото на ответника в производството И. В. Д. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,